"Нула32" – за да осмислиш един град, трябва да го разкажеш
Списанието, което разказва за образите от пловдивското минало и настояще.
Преди да се затворим по домовете си, бяхме разграфили времето си с хирургическа точност: пътувания, работни ангажименти, срещи с приятели, почивки. Пандемията постави целия свят "на изчакване" и така ни показа колко неща не зависят от нас. Следващият ни брой щеше да бъде посветен на независимите издания – тези цветни щрихи в медийния пейзаж, без чието съществуване днес той е немислим. Затова и решихме все пак да публикуваме в сайта ни вече взетите интервюта с четири периодични издания: ShadowDance, "Нула32", „Списание за танц“ и "Пеат некогаш". Водени сме от ясното съзнание, че в момента малките, независими издания са изключително уязвими и от всички нас зависи тяхното развитие и съществуване. Единственото, което можем да ви посъветваме е: информирайте се и гласувайте като читатели и почитатели. А докато книжарниците са още затворени, не забравяйте, че всяко едно от изданията може да поръчате онлайн.
"Нула32" е съвременно печатно издание с тримесечна периодичност и тематичен характер, което се разпространява безплатно. Неговата мисия е да създава градска култура. Списанието се опитва да постигне това, като се опира на образи от пловдивското минало и настояще и ги опоетизира и разказва по такъв начин, че от непознат фон в ежедневието те да се превърнат във важен детайл, който осмисля живота на града и в него. За нас беше удоволствие да разговаряме с един от редакторите на "Нула32" Панайот Стефанов броени дни след излизането на последния "джазов брой" на изданието.
Какво отличава "Нула32"?
Всичко в концепцията му. В България не съществува друго подобно издание, което да се разпространява свободно и да търси такава дълбочина. При това в един сравнително луксозен вид, встрани от представата за рекламна брошура, която съпътства думата „безплатно“. Фокусът ни ужким е регионален, но всъщност е все по-универсално градски и дори, бих казал – световен. Подходът към последните ни теми доказва това, а пейзажът на едно от най-обживените места на планетата го предразполага. Може би най-естественото нещо в Пловдив беше да се появи медия като нашата – една отдалечена от злободневието и бавна медия, в една нарочена за старомодна, но пък все по-изненадваща ни форма, каквато е печатът.
Защо издавате на хартия? С какво печатната форма е ценна за Вас?
Печатът за нас е преди всичко проверка за качество. На хартия може да се появи само най-доброто. Написаното наистина остава и това е може би най-голямата мотивация да създаваш съдържание за печатно издание. Става дума за най-високото ниво, на което си способен с екипа си.
В световен мащаб има завръщане към печата, но под нови форми. Какво предстои в процеса според Вас?
Хартията си тежи на мястото и смятам, че хората винаги ще се отнасят към тази форма с уважение. По-трудна е, изисква повече време и струва пари, а в света на съвременния принт никой не си хвърля парите на вятъра. Печатът е и бариера, която отсъства в интернет. Трябва много да се стараеш и истински да гориш в това, което правиш, за да те има. Усилия, които не се изискват непременно онлайн, но които оказват голямо влияние върху крайния резултат. На това отдавам и все по-качественото изпълнение на всички водещи списания в световен мащаб, а и на малките независими издания и зинове, които не престават да експериментират и да търсят иновациите в печата.
Тъкмо тези издания са знаменосците на процеса по възраждането на хартията, защото – да, хартията наистина се възражда и трябва да престанем да повтаряме обратното. И тук не говорим за вестниците, чиято единствена функция е информационната. Битката на издателите днес е другаде. В предлагането на все по-смислено и задълбочено съдържание – предимство, което традиционно списанията имат пред останалите медии. В създаването на все по-бутиково усещане за продукта си и в промотирането на колекционерския гъдел, което може да предизвика една добре направена корица. На това дължим и промяната в нагласата към някои издания – те са все по-елитарни и служат като идентификационен символ за аудиторията си. Притежанието им показва, че си част от нещо по-голямо. Тези неща никога няма да омръзнат и са една от причините да създам Instagram страницата printed.bulgaria, където се опитвам да уловя българските търсения в този процес. Част от тях е и "Виж!". Благодаря, че си говорим за това.
Какви са основните предизвикателства през издателя днес?
Да съчетава няколко длъжности в едно. В нашия частен случай, предвид малкия екип, често се налага на един човек да се занимава с неща извън преките му отговорности. Аз например съм журналист по образование, но да си издател е и въпрос на бизнес, на продажби, на дълги изтощителни разговори, на маркетинг и на още куп неща, за които не подозирахме в началото. Скромният ни екип отговаря за абсолютно всичко в големия и сложен издателски процес. Ние сме включително и разпространителите на списанието. Понякога е забавно, понякога идва в повече, но накрая винаги си струва.
Какво се промени във формата на изданието през последните години?
Без съмнение най-съществена е персонализацията на списанието, от която се възползват членовете на Клуб "Нула32", както наричаме абонамента при нас. Отпечатваме поименна корица на всеки наш член, с което правим неговото копие от тиража наистина уникално и по този начин поставяме най-важното – нашата публика – на всяка своя корица. Към днешна дата "Нула32" е единственото издание, което прави това в България.
Коя е най-радикалната и щура идея за списанието, която Ви е хрумвала?
Да започнем да го издаваме въобще.
Какво ви предстои като издание?
Петгодишнина през септември!
Прочети още по темата:
ShadowDance – когато бъдещето живее в настоящето
"Списание за танц" - между специализираното и популярното изданиe
"Пеат некогаш" - за хората, които се удивляват от света
----------
Become a Patron!
"Нула32" е съвременно печатно издание с тримесечна периодичност и тематичен характер, което се разпространява безплатно. Неговата мисия е да създава градска култура. Списанието се опитва да постигне това, като се опира на образи от пловдивското минало и настояще и ги опоетизира и разказва по такъв начин, че от непознат фон в ежедневието те да се превърнат във важен детайл, който осмисля живота на града и в него. За нас беше удоволствие да разговаряме с един от редакторите на "Нула32" Панайот Стефанов броени дни след излизането на последния "джазов брой" на изданието.
Какво отличава "Нула32"?
Всичко в концепцията му. В България не съществува друго подобно издание, което да се разпространява свободно и да търси такава дълбочина. При това в един сравнително луксозен вид, встрани от представата за рекламна брошура, която съпътства думата „безплатно“. Фокусът ни ужким е регионален, но всъщност е все по-универсално градски и дори, бих казал – световен. Подходът към последните ни теми доказва това, а пейзажът на едно от най-обживените места на планетата го предразполага. Може би най-естественото нещо в Пловдив беше да се появи медия като нашата – една отдалечена от злободневието и бавна медия, в една нарочена за старомодна, но пък все по-изненадваща ни форма, каквато е печатът.
Защо издавате на хартия? С какво печатната форма е ценна за Вас?
Печатът за нас е преди всичко проверка за качество. На хартия може да се появи само най-доброто. Написаното наистина остава и това е може би най-голямата мотивация да създаваш съдържание за печатно издание. Става дума за най-високото ниво, на което си способен с екипа си.
В световен мащаб има завръщане към печата, но под нови форми. Какво предстои в процеса според Вас?
Хартията си тежи на мястото и смятам, че хората винаги ще се отнасят към тази форма с уважение. По-трудна е, изисква повече време и струва пари, а в света на съвременния принт никой не си хвърля парите на вятъра. Печатът е и бариера, която отсъства в интернет. Трябва много да се стараеш и истински да гориш в това, което правиш, за да те има. Усилия, които не се изискват непременно онлайн, но които оказват голямо влияние върху крайния резултат. На това отдавам и все по-качественото изпълнение на всички водещи списания в световен мащаб, а и на малките независими издания и зинове, които не престават да експериментират и да търсят иновациите в печата.
Тъкмо тези издания са знаменосците на процеса по възраждането на хартията, защото – да, хартията наистина се възражда и трябва да престанем да повтаряме обратното. И тук не говорим за вестниците, чиято единствена функция е информационната. Битката на издателите днес е другаде. В предлагането на все по-смислено и задълбочено съдържание – предимство, което традиционно списанията имат пред останалите медии. В създаването на все по-бутиково усещане за продукта си и в промотирането на колекционерския гъдел, което може да предизвика една добре направена корица. На това дължим и промяната в нагласата към някои издания – те са все по-елитарни и служат като идентификационен символ за аудиторията си. Притежанието им показва, че си част от нещо по-голямо. Тези неща никога няма да омръзнат и са една от причините да създам Instagram страницата printed.bulgaria, където се опитвам да уловя българските търсения в този процес. Част от тях е и "Виж!". Благодаря, че си говорим за това.
Какви са основните предизвикателства през издателя днес?
Да съчетава няколко длъжности в едно. В нашия частен случай, предвид малкия екип, често се налага на един човек да се занимава с неща извън преките му отговорности. Аз например съм журналист по образование, но да си издател е и въпрос на бизнес, на продажби, на дълги изтощителни разговори, на маркетинг и на още куп неща, за които не подозирахме в началото. Скромният ни екип отговаря за абсолютно всичко в големия и сложен издателски процес. Ние сме включително и разпространителите на списанието. Понякога е забавно, понякога идва в повече, но накрая винаги си струва.
Какво се промени във формата на изданието през последните години?
Без съмнение най-съществена е персонализацията на списанието, от която се възползват членовете на Клуб "Нула32", както наричаме абонамента при нас. Отпечатваме поименна корица на всеки наш член, с което правим неговото копие от тиража наистина уникално и по този начин поставяме най-важното – нашата публика – на всяка своя корица. Към днешна дата "Нула32" е единственото издание, което прави това в България.
Коя е най-радикалната и щура идея за списанието, която Ви е хрумвала?
Да започнем да го издаваме въобще.
Какво ви предстои като издание?
Петгодишнина през септември!
Прочети още по темата:
ShadowDance – когато бъдещето живее в настоящето
"Списание за танц" - между специализираното и популярното изданиe
"Пеат некогаш" - за хората, които се удивляват от света
----------
Become a Patron!