Обезлюдяването на Странджа

Проектът на Надя Пеовска се опитва да фокусира вниманието на публиката върху проблема с обезлюдяването на странджанските села, което всъщност не е локален феномен, а масова действителност в страната. Провокирана от детските си спомени, в които изкарва летата си във волни игри из село Кости, авторката решава да обиколи малките населени места в планината в три посоки – Царево, Малко Търново и Средец, като изследва Българи, Кондолово, Кости, Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла вода, Евренезово, Визица, Кирово, Варовник, Белеврен. Там фотографира моментното състояние и най-вече масово рушащите се и изоставени къщи, а тези снимки се превръщат в основа на творбите. В тях чрез дигитални похвати на фона на разрухата тя поставя образи, с които прави препратка както към тяхното загубено минало, така и към възможното им бъдеще. Според статистиката Странджа е най-слабо населената планина в България, с едва 10 души на кв.м. Нейното постепенно обезлюдяване започва още през 60-те, а през 80-те години вече добива застрашителни размери. Пустеещите домове, обраслите дворове и изгубените спомени зеят като отворена рана в селата. А с изчезването на историята на един човек, изчезва и историята на едно семейство, едно село, един народ, допълва авторката.

КОГА: Откриване 1 октомври
КЪДЕ: Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас