Името на Момчил Панайотов винаги върви с научните степени доц. д-р отпред. Председател е на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил, както и лектор по "Лавинна безопасност”, за което прави практически курсове, пише книги и други помощни материали, а от 10 години е и доброволец към отряда на планинските спасители в София. В планината най-много обича да е със ски, но търси всякакви други поводи да е там, затова и професионалното му развитие като преподавател в Лесотехническия университет отново го води там заедно със студентите, с които поне по няколко седмици изкарват в теренни проучвания из красиви и често диви места.
Най-ранният спомен
С баща ми ходехме, но не толкова често. Спомням си едно ходене до Мусала. Надбягвахме се с други деца и малко преди върха щях да повърна от изтощение. Но горе някой извади диня (не помня дали татко или някой от колегите му) и аз се съживих. В тийн годините започнах да щъкам и сам по Витоша, после и из другите ни планини.
Планината до душата и сърцето
Обичам си "домашната" Витоша, но обичам много и различни райони на Пирин, Рила, Стара планина. Зависи от сезона и активността. Обожавам да карам ски в муровите гори на Пирин, обичам хубави (и не само хубави) зимни дни около Мальовица, района на Рилските езера. Имам спомени за невероятни моменти на Витоша.
Топ пет за оцеляване
Малко съм увреден покрай многото курсове и обучения, но със сигурност бих искал да имам запалка, нещо помощно за палене на огън (сух спирт, памук с восък), нож, вода, нещо за хапване. С другите несгоди човек по-лесно ще се справи, макар и некомфортно. Ако съм много високо е ясно, че паленето на огън ще е мисия невъзможна (няма какво да гориш) и там бих заменил разпалките с хубав примус и газова бутилка.
Най-добрата компания
Готините приятели. Позитивни, с добро и сходно на моето виждане за планината и живота и не на последно място - на които мога да вярвам и да съм сигурен, че ако позакъсам, няма да ме зарежат и ще реагират адекватно. Стремя се да не ходя на планина със случайни хора, освен ако не става дума за курсове, които водя. Там не мога да избирам, но в 99% от случаите хората са много готини и е удоволствие да си с тях в планината. Мразя чалга дружини и гледам да избягвам най-популярните хижи, които допускат това или местата, които привличат такъв тип тълпи или поне сезоните, в които ги привличат.
У дома в хижите
Мальовица ми е най-мила, определено. Обожавам и хижа Яворов в Пирин, екипа ѝ начело с Ники и особено горите наоколо. 
Най-страшната история
Тук зациклих. Не рядко съм "замръзвал" и съм си казвал "е това е....". Няколко пъти съм бил повличан от лавина -там нещата стават прекалено бързо и страшно, кръвта ти замръзва, гледаш да се мобилизираш и бориш,но основно се молиш, да не те погълне снега надолу. Защото погълне ли те, става много страшно. Докато се катерех активно също съм имал най-разни моменти на стрес. Покрай ПСС нещата се е случвало да имам участие в страшнички акции, но там се абстрахираш, гледаш да се мобилизираш максимално и си леко като "отстрани".
Желателна промяна
Повече планинарски дух от разните предприемачи по планините. По хижите, курортите, планинските бази е пълно с неприятни "арендатори", които нямат грам отношение към планината като планинари. Тези хора много отдалечават истински планински дух от изживяването за много хора. Аз мога да избирам, ходя на различни места, но много хора виждат само малко и ограничени места и остават с много грешна представа за планинарството.В миналото повечето хора по планините са били истински планинари и като погледне човек какви красиви хижи са строили, като се замисликолко различно отношение са имали,е логично, че за много от тях се носят легенди и разказват хубави истории. Най-трагично е в големите ни ски курорти, където е пълно с преприемачи, които гледат на планината като на мол, в който трябва да продават стоки и услугии изобщо не се интересуват какво им дава природата и как то може да се показва и ползва разумно. 
Висини от мечтите
Пътувал съм и продължавам да го правя, стига да не ни спират.Още не съм успял да стигна до Андите, планините на Северна Америка, Хималаите. Има много места, които искам поне да зърна. Нямам амбиции за самотормоз по много големи надморски височини, но пък обичам да съм на красиви места с хубава компания, ако може и да се карат добре ски, още по-добре. Пазя прекрасни спомени от Кавказ (Грузия) и планините в северна Япония и пак искам да карам и скитам там.