Олимпиада в местни и световни дисциплини

В своята самостоятелна изложба в галерия „Октопод“ (в подлеза на министерството – под стълбите на Министерски съвет), Мартина Вачева представя серия от купи и призове за „постижения“ в сферата на корупцията и политическото задкулисие. Освен световните дисциплини, в които се представяме отлично, художничката отличава и някои местни категории като рекордно бавните скорости и екстремните празненства. За създаването на новата серия творби Вачева работи в керамично ателие в Бретан във Франция, което придава уникален завършек на повърхностите и колорита на нейната серия. „Мартина е чувствителна към културните традиции и критичен наблюдател на днешните масови тенденции. В тази нова епоха, която изобразява по стените на своите керамики тя не може да остане безразлична към днешните реалности, които оставят дълбоко нерационално усещане за тревожност. Нейните керамична урна, бокал и купи се отличават с характерния посттракийски стил, от повърхността на които се материализират гротескови и първични образи, обзети от своите страсти и бесове", споделя кураторката Вера Млечевска. Разговаряме с Мартина за съвременните епични битки, връзката между политика и изкуство, и керамиката като древно изразно средство.

Ако погледнем картините на Ото Дикс, Георг Грос и Хана Хох между двете Световни войни, те доста саркастично показват обществото по това време. И вероятно са били прави в своите наблюдения, имайки предвид какви събития последват в Германия и по света. Как мислиш действителността ли променя изкуството от комично в саркастично и в някакъв смисъл тревожно?

Много добър паралел направи именно с тези художници и времето, в което са работили, показвайки човешкият разпад и поквара на обществото между двете войни. Нещо, което сякаш се завърта наново в целият свят, без да са се взели нужните поуки и да има морално израстване и надграждане, а сякаш се започва същата песен на нов глас отново и отново. Човешката глупост се преражда до безкрай, а думи като „хаос“, „дъно“, „поквара“, „деградация“, „равнодушие“ са отново на мода. Дъното в морален план е толкова рекордно дълбоко, чак става комично как е възможно да е реалност отново тук и сега в нашето време. Действителността е парадоксална, крива, отчайващо страшна, деградирала развалина, която няма как да не и се надсмееш на глупостта, с която блести. 

"Предай мандата – дисциплина по щафетно бягане", 2024, 30 х 28 х 22 см, глазирана керамика / снимка: Теодора Цанова

Ако погледнем парадигмата, в която са се случвали тези процеси, следват едни монолитни от естетическа гледна точка периоди, в които възхвалата на "идеала и красотата" вземат превес над всякаква критика, ирония и деформация на формата. Така че ние можем да се радваме на този малък лукс да говорим за тревогите ни открито, поне засега. Как според теб ще се развият нещата в сферата на политиката и изкуството предвид скорошните събития пред Народния театър и настъплението на войнстващия популизъм? 

Надявам се да не е така, но се вижда все повече тенденциозното навлизане на фашизма по света, а и ние да не изостанем назад вече се правят проби и при нас. Виждаме в Германия в момента вече навлиза силно цензурата в изкуството и свободата на изразяване. А у нас случаят пред Народния театър беше един от примерите за нахлуване на тази цензура в изкуството и усилието за стъпкване на свободата на изразяване. Това зададе много въпроси. След това какво трябва да последва? Да спрем да сме себе си? Да влезем в един масов стереотип и всеки, който се откроява ще е трън в очите и ще бъде пратен в черен списък или ще е просто с етикет „чуждестранен агент“. Тия „нетрадиционни“ хора традиционно ще ги тричат, като кучета „за здраве“ да се „оправят“ и да ги вкарат в „правия път“, да влязат в стадото на посредствеността. А това стадо бива най-лесно манипулирано, купувано и управлявано. Уви, не ми се иска, но не сме заедно като общество както преди така и сега, а стадото никак не е малко. Имаме перфектни предпоставки в тези хаотични времена на бездържавност, корупция, времена на войни, и тенденция за световна крайно дясна политика да влезем в този страшен цикъл.

“Задкулисна дружба“ – колективна игра" (детаил), 2024, 28 х 28 х 2 см, глазирана керамика / снимка: Теодора Цанова

Подтикнах те да правиш прогнози, защото всъщност и „Посттраки“ и работите от текущата ти изложба боравят с времето. Това са едни потенциални антични съкровища в бъдещето, които разказват за днешния момент. Още от „Посттраки“ започна да работиш с керамика много свободно. Какво всъщност ти дава керамиката, което го няма в другите медии, с които работиш?

Керамиката като най-древно средство и материал в бита и изкуството на античният човек и е устойчив материал и е като машина на времето, която те връща в друго измерение. Чрез множеството намерени керамични съдове и съкровища черпим информация за  животът на дадена цивилизация в миналото. В този контекст тя е отличен проводник на идеите ми както сама спомена на потенциални антични съкровища в бъдещето, които разказват за днешният момент. Също така все пак намигвам чрез избора на античен код в кръга на шегата, че не сме еволюирали особено сякаш.

Керамиката много често в други мои работи я третирам като нещо, което ми напомня на скални образи вдъхновени от пещерните сталактити или скалните образувания. Като образи, които се отмиват от времето или са претърпели трансформация. Както скалите биват разрушавани или отмивани, но винаги първоначалният образ е в основата, колкото и да е променен. С друг нюанс ползвам сталактитните форми в керамиките ми като усещане за разтапяне, разлагане, разтичане, разяждане. Имаме усещане понякога сякаш някои фигури са блатни чудовища, оживели фигури от приказки и митове или предания. Такива от друга страна затъващи в забрава и на които не им обръщаме достатъчно внимание. С две думи керамиката е пътуване във времето.

"Предай мандата – дисциплина по щафетно бягане", 2024, 30 х 28 х 22 см, глазирана керамика / снимка: Теодора Цанова

Да, наред с красивите керамични съдове по нашите земи се намират и множество златни и сребърни съкровища, които и тогава и днес са признак на престиж и власт. Как мислиш, дали днешните много важни персони са заслужили своя блясък? 

Те блестят ярко, но със счупеният си морал, а той колкото и да бъде лъжливо замазван и преправян в очите на хората, няма как да бъдат заличени пукнатините на фалша и провала.

Ти какво произведение би направила от 500 гр. злато например?

Най-ценното, което трябва да се съхрани и изобрази – мир, справедливост, разбирателство, емпатия.

Изложбата на Мартина Вачева „Олимпиада по местни и световни дисциплини“ е в галерия Octopus до 18 януари. 

Мартина Вачева живее и работи в Пловдив. Работи предимно с живопис, графика и керамика.  Зад гърба си има няколко самостоятелни изложби участва в много международни: „Baywatch“, KVOST, Берлин (2018); „Dias de Romance“ Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); „КОРЕНИ / Roots / Wurzeln“, самостоятелна изложба, Museum Folkwang, Есен (2019); „Crack up - Crack down“ Ujazdowski Castle, Варшава (2020); „Keeping the Balance“, творби от Art Collection Telekom, Museum Ludwig, Будапеща (2020); See Me Moving Placeless, творби от Art Collection Telekom, Музей за съвременно изкуство Скопие (2021); How to Deal with the World, творби от Art Collection Telekom част от Berlin Art Week, Wilhelm Hallen, Берлин (2022); Don't dream dreams - Works from the Art Collection Telekom, Moderna Galerija, Любляна, Словения (2023); GROUP THERAPY; Collections in Dialogue - Art Collection Telekom and Prague City Gallery, Прага (2024). Нейни творби са част от колекциите на Art Collection Telekom; библиотечната колекция на музея Метрополитън, Ню Йорк; Museum Folkwang, Есен, EVN Collection; колекцията на Gaudenz B. Ruf, Цюрих, Виена