Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им.
Михаела: Като илюстратор на свободна практика изолацията не ми е чужда. Голяма част от времето си прекарвам сама рисувайки. Това е личен мой избор. Установих, че работя много по-бързо и ефективно, когато съм сама и няма кой и какво да ме разсейва. Затова от тази гледна точка нямам затруднения със сегашната изолация. С това и открих и нови хобита. Нещо към което се придържам вече четвърта седмица е печенето на хляб - мисля че вече смело мога да нарека това мой нов ритуал , защото го изпълнявам на всеки трети-четвърти ден от седмицата хаха. С това дойде и новото ми хоби - готвенето и “ровенето” в нови и нови рецепти. Кара ме да се отпусна, разсея и отпочина. Също така правя упражнения и разтягания всеки ден, чета по една позитивна история всеки ден и благодаря на всичко, което имам в живота си и което се е случило в деня ми.
Какво ви вдъхновява в такъв момент? Кои са добрите примери, от които черпите сила?
Борислава: Книгите, които имам в нас. Опитвам се да не седя повече от 4 часа на ден в интернет. Преоткрих отново старите майстори и реших отново да започна да изучавам картините им. Последно преглеждах албум за Сецесиона.
Михаела: Музиката винаги ми е била отдушник, муза, разнообразие, отмора и наслада. Затова и в този момент на изолация се обръщам към нея. Много от любимите ми изпълнители правят инстаграм/фейсбук изпълнения на живо, уроци по китара, пиано, барабани; изпълняват кавъри; говорят за вдъхновението и как да останем позитивни в ежедневието си сега. За мен това, което те споделят с всички техни зрители и почитатели е дар. Учи те да приемеш ситуацията и да се отдадеш на това, което имаш и което можеш да контролираш. А и винаги, когато пред теб стои позитивен, вдъхновен и “пълен с плам” в него човек , няма начин да не “запали” и теб.
Интересните неща, които открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени?
Борислава: Открих, колко много ми липсват семейството и приятелите ми и колко много ги обичам. И колко много искам да отидем на река, като мине всичко. За себе си, колкото и странно да звучи, се чувствам малко по-спокойна и започнах да отделям време на себе си и на нещата, които ми носят радост в деня.
Михаела: Открих, че сме крайно недоверчиви. Слушаме новини и ги четем, казват ни какво да направим, за да не се проточи ситуацията и не вярваме на нищо. Минава време, пак слушаме, четем и ни светва лампичката, че когато проявим доверие наистина можем да се обединим и да не мислим само за себе си, а за света като цяло. А това може да спаси много животи.
Няколко книги, филми, сериали или друг вид изкуство, за които най-накрая успяхте да отделите време?
Борислава: Обожавам да гледам концерти и да слушам музика постоянно. Няколко от любимите ми в момента са: всички на Global Citizen Together at home, Hozier за Late Late Show, James Blake онлайн изпълнението му от миналата седмица, Bahamas абсолютно всеки един концерт в интернет пространството. Последния сериал, който дори все още гледам е Freud, филм Tolkien.
Михаела: Нещо, за което отделям винаги време, но и го поддържам и в сегашната ситуация - чета няколко книги наведнъж. Вярвам , че ако днес си в радостно настроение, не е необходимо да четеш меланхолията от предишния ден. Книгите, които сега чета са “Музиката на душата” на Тери Пратчет; “The dirt” на Mötley Crüe, “You are a badass” на Jen Sincero. Наблягам и на skillshare уроци и повече от необходимото - Netflix. Сериалът , който започнах да гледам сега е “Freud” и за 1525 път “Gossip girl” и “Friends”. След първия ми трябва нещо, което да ме върне в по-розов балон като последните два (смее се).
Кое най-много ви липсва?
Борислава: Семейството и приятелите ми. Липсва ми да пием кафе заедно, липсва ми да мога да се прибера да видя семейството си.
Михаела: Много ми липсват дългите разходки, както и да пия кафе навън в някой парк или любимо заведение с компания.
Кое е първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало?
Борислава: Да прегърна поне по пет минути всички скъпи за мен хора.
Михаела: Да изляза и да рисувам навън цял ден, както и да се видя със семейството си и да ги прегърна.
Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
Борислава: Представям си всички да бъдем повече в хармония със себе си, да започнем да оценяваме и малките неща, които ни носят радост всеки ден, да даваме без да очакваме в замяна. Да подкрепяме всички артисти и развитието на културната сцена, защото тя помага в момента на всички да не губим връзка със света и да не изпадаме в черни мисли.
Михаела: Представям си това единство да го има и след това; навън всички хора да са усмихнати, щастливи и спокойни. Много ми е мило, че сега голяма част от артистите (от всички сфери на изкуството) са търсени и подкрепяни чрез онлайн уроци, творби за каузи, публикации, интервюта. В тази ситуация мисля че няма човек, който да не се е обърнал към някое изкуство поне за миг. Много се надявам наистина всеки да оцени това и артистите да бъдат търсени и подкрепяни и в света без следа от коронавирус.
Къде изкуството се сблъсква със собствените си лимити? KO-OП представя BOUNDARY SYSTEMS
Китайският илюстратор Джъган Джан улавя емоциите на тълпата
TO TOUCH AT THE EDGE - колаборативен проект, в който визуални артисти, куратори, изследователи и писатели от шест държави изследват понятието „граница”