OPEN CALL BACK: ДЕСИСЛАВА БЕЛЧЕВА

Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим.

В свободното си време Десислава Белчева обича да пише и рисува и преди броени дни ни изпрати няколко илюстрации, направени, докато си "драска" малки скици на ситуации и настроения, в които изпада вкъщи. Идеята й е да изобрази нещо нормално - състояние, в което всеки може да се намира по всяко едно време и все пак да мечтае, независимо от карантината.

Какви са ритуалите, които ви помагат в тази особена за всички ситуация?

Аз съм едно голямо домошарче и честно казано мисля, че се справям сравнително добре със ситуацията. Поне засега. Ритуал или нещо, което свикнах да правя дори преди карантината (беше ми се наложило да работя от вкъщи за около месец), е да поддържам същия график, който имам и когато ходя на работа. Да ставам по същото време, независимо, че нямам път до офиса. Да правя сутрешните си тренировки, да ям в часовете, в които съм свикнала. Да си почивам, докато работя, както правя в офиса - с пуш пауза в друга стая или на терасата, за да сменя обстановката дори за кратко.

Откъде идва вдъхновението в такъв момент?
Уютът, който съм създала вкъщи, винаги ме е релаксирал и вдъхновявал. Опитвам се да се разнообразя с нови книги и плочи - грамофонът вкъщи е основния источник на развлечение.

Какво открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени?

За околните - колко нетърпеливи могат да бъдат или пък точно обратното. За себе си - че дори подобни ситуации могат да ме вдъхновят.

Изкуството, за които най-накрая успяхте да отделите време?

Книгите винаги са факт от ежедневието ми и малко преди карантината се запалих да чета/слушам Джеймс Джойс. Сериал, който успях да изгледам и абсолютно ме обсеби е Fleabag - не искам да издавам и грам за какво иде реч, просто ще кажа ГЛЕДАЙТЕ ГО!

Кое най-много ви липсва?

Дългите разходки навън. Приятелите, колегите и семейството, най-вече сестра ми!

Първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало?
Да изляза в парка, да седна на пейка и да изпия една бира. Но преди това ще прегърна майка ми!

Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
Труден, различен, странен, надявам се по-нормален от това, което сме гледали по филмите.