Open Call Back: Мартин Илиев

Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим. 

Мартин Илиев е режисьор, който понякога пише, най-вече сценарии. Интересува се от фотография още от студентските си години, но едва в последно време започва да снима улична фотография и оттогава фотоапаратът е почти неразделна част от него. Част е от фотографския колектив Bulb Collective и един от авторите, които ни изпратиха страхотни кадри за новия брой на "Виж!".
 
ИЗОЛАЦИЯТА
Ако кажа, че се справям супер, ще излъжа. Хората, които ме познават, знаят, че съм интроверт и често обичам да съм сам, не се страхувам от определени периоди на дистанциране. Дори са ми нужни, за да презаредя. Когато обаче си в такава ситуация по принуда, нещата са различни. Не мога да излизам свободно, да се разхождам по улиците с фотоапарат, да работя… макар че вече “режисирах” първата си реклама дистанционно. 
Това, което ме държи в момента, е семейството ми, това че станах баща преди няколко месеца. И всъщност денят ми се върти основно около това. Най-хубавото от цялата ситуация е, че точно в тези първи месеци имам достатъчно време да съм близо до дъщеря си и да виждам как расте. 


 


ПРИЗЕМЯВАНЕ
В началото бях много амбицирам да използвам този момент, да създам нещо, нещо да се “роди” от тази необичайна ситуация. Но след това си казах, че просто няма нужда. Това, което ни се случва, е толкова голямо и всепоглъщащо, че изисква доза съзерцание, осмисляне. Пренареждане на приоритети, мечти и амбиции. Осъзнаване и приземяване. Опитвам се да направя равносметка на пътя си дотук, да осмисля някои неща и да помисля за посоката след това. И тогава съм сигурен, че вдъхновението ще дойде. А вдъхновение черпя от музиката, любимите ми автори във фотографията и киното. 
 
ОТКРИТИЯТА
Открих, че всъщност нямаме нужда от много. Има прекалено много суета в ежедневието ни, прекалено сме свикнали и приели за даденост почти всичко от живота ни. Сега оценявам много от тези малки радости и се опитвам да възпитам в себе си благодарност към всичко, което имам.Това, което ме изумява, е колко зависими и подчинени сме станали на социалните мрежи. Освен плодотворна среда за логорея, те са се превърнали и в средство на психоза. Надявам се, след като всичко това свърши, да го осъзнаем и да успеем да се освободим от тази им тежест.




НА ЧЕТИРИ ОЧИ С ИЗКУСТВОТО
Опитвам се да чета повече, да гледам филми, за които не съм имал време, сериали, фотографии… Особено документални филми за фотография. Създават ми едно особено усещане да мечтая, че скоро пак всичко ще е наред, ще може да пътуваме, да бъда на места, които винаги съм искал да видя. Изгледах “Сталкер” отново, невероятен филм като послание и визия, “Фотоувеличение” на Антониони също ми беше в списъка за повторно гледане. Открих един прекрасен документален филм за може би най-любимия ми фотограф - Harry Gruyaert. 
 
ЛИПСИТЕ
Липсва ми да изляза навън, да се изгубя пак по улиците с фотоапарат в ръка, да отида на концерт, да пътувам…
 
МЕЧТИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН
Да изпия една (или няколко) бири на Кристал с приятели.





СВЕТЪТ, КОИТО ЩЕ СЕ СЪБУДИ БЕЗ КОРОНАВИРУС
Мисля си, че ще ни трябва известно време преди да осъзнаем напълно колко много ще се е променил животът ни. Нещо се счупи и то никога няма да се върне в предишния му вид. Искам ми се да вярвам, че светът ще се промени към по-добро, ще осъзнаем грешките си, но съм скептичен. Светът ще бъде различен, но хората ще бъдат същите и след време, когато вирусът изчезне или има контрол над него, ще забравим тези месеци. До следващия път.