Борис Праматаров: Осмото изкуство

Познаваме Борис Праматаров като художник със силно отличим стил, илюстратор на книгите на издателство СОНМ, автор на зинове. Вече можем да прибавим - и татуист.

Интересът на Праматаров, който през последните години работи предимно в Брюксел, започва покрай приятелката му Софи Унг. С нея представиха съвместна изложба в галерия INTRO през юли миналата година, а по същото време Унг направи и корицата на “Материалният живот”, сборник с есета на Маргьорит Дюрас. Двамата също така понякога работят заедно под името Line Across Circle (LAC).

“Софи беше напреднала в материята, разполагаше с необходимите машинки и материали, а около мен имаше доста хора, които искаха да си татуират някоя от рисунките ми. Бойното ми кръщение беше върху един добър мой приятел, Винсент. Покрих цялата му предмишница с голям робот, рисунка, за която сега си давам сметка, че е била доста сложна за човек почти без опит. Но се получи и това ми вдъхна увереност да се насоча към татуирането.”

Праматаров се хвърля директно към трудните практики. Специализира в hand poke татуирането: техника без електричество и машинка, всичко се постига чрез иглата и мастилото. Той описва това като трудоемък и времепоглъщащ процес, който е отказал не един в областта. “Но някак си успях да се преоткрия в тази техника. В дългата, спокойна работа. За мен тя представлява форма на медитация, има терапевтично въздействие. Често се случва клиентите да заспят, да потънат в покой, а аз се развихрям.

Как процесът може да направи един художник по-добър? “Въпреки че използвам общи графични принципи както при рисуването, така и при татуирането, рисуването върху кожа ми донесе много знание. Вникнах по-дълбоко в силата на образа, който действа като огледало на човешкия ни опит. Едно изображение е самото то, но и всичките възможни асоциации, които провокира в наблюдателя. Мисля, че станах по-отговорен към това, което сътворявам.”

Въпреки че татуировките и съвременното изкуство са на пръв поглед светове с различни правила, у Борис няма следа от консервативно мислене по отношение на формата и представянето. “Според мен артистът трябва да открие образите си, неговия си свят. След като този свят е намерен, остава да направи връзка с реалността и другите хора. Тази връзка може да стане чрез книга, татуировка, графичен отпечатък и много други методи, които подхождат на визуалния език на художника. Границите между “високо“ и “ниско“ изкуство се размиват в реалността на XIX век.” Той не мисли, че ако една идея е преносима в различни формати, това задължително е доказателството за качеството ѝ.



“Някои произведения са красиви именно защото са сътворени на точното място в точното време. Използването им извън конкретния контекст би било излишно, а в някои случаи дори пагубно.”

За Борис един от факторите изкуството на татуирането едновременно да се развива и художници от различни течения да се пробват е самият интерес - с повечето хора идва нов приток на професионалисти и идеи.

В подобна ситуация артистите със собствен стил и висока визуална култура са винаги оценявани. “Публиката създава почва за развитие. Определено все повече визуални артисти се ориентират в тази посока и това стои в основата на един богат, разнообразен свят. Самите татуирани хора се превръщат в колекционери на изкуство.”

Повече за проектите на Борис Праматаров на borispramatarov.tumblr.com, a по-специално за работата му като тату арист: instagram.com/prampramtattoo

Повече за Софи Унг на sophieung.fr