Или как в морския град бирата се превърна в религиозно преживяване
Ако Бургас е попаднал на бирената ви карта, в крайморския град има вече доста марки и места, на които да утолите жажда и да наквасите устните с хмел и чиста съвест, че подкрепяте не просто българското, но и местното. Пивоварната Metalhead трайно се закотвя като задължителна спирка, че и направо забележителност с чудното местенце, което са си спретнали сред зеленината насред парка на бургаския квартал Ветрен, известен с лечебните си минерални бани, а все повече и с добрата прясна бира, която тече от крановете там. Градът отдавна си има и заведение “Пивоварната”, чиито казани за варене на Veritas може да наблюдавате live на долния му етаж, a от около година из града (и в София) броди и друга местна марка The Chiefs, или “Вождът”, която е “композирана, изпълнена и сварена от самия шеф” Петър Петров.
Едва ли някой обаче би оспорил, че водеща роля за налагането на цялата тази бирена култура трайно наоколо има до голяма степен Papa Beer - храм-паметника на крафт бирите в града. Подминаването им се е превърнало в религиозен грях за всеки уважаващ себе си бирен поклонник и неслучайно на вратите им е написано: “Да отидеш в Бургас и да не видиш Папата”. Не че това е съвсем първото място със занаятчийски напитки от хмел, но определено е първото, което е профилирано в това, предлага изобилие от вкусове и успява да наложи интереса към това занаятчийство наоколо. Зад него стоят Антон Пенчев и Калоян Коев, които са приятели от деца, след това кумове и накрая партньори в бирените начинания. Мястото е под шапката на тяхната собствена марка Beer Bastards, а идеята за нея се заражда преди пет години. Преди това Антон е представител на винен холдинг и е част от винен клуб, в който любители опитват различни марки и вкусове. Калоян пък завършва технически университет, след което пътува с кораби, но престоят при приятелката му в Берлин му отваря очите за нещо ново, различно и непознато до този момент из родните ширини - крафт бирите. Предлага му да направят няколко дегустации във винения клуб и след страхотните отзиви веднага им светва лампата какви интересни неща могат да се случат в тази насока.
Когато през 2016 г. отварят вратите на Papa Beer, в главите им вече се е зародила идеята за собствена бира и проучват как да я направят, а междувременно в магазина се сблъскват с всички познати проблеми на подобни места в началото на своето съществуване - хората свързват бирата с класическите представи, подхождат към експеримента с вкусове плахо, а цените пък още повече ги отказват. Затова и през първата си поне половин година в Бургас основното, което ги боли след дългия работен ден в магазина, е устата. Обясняват, разясняват, разказват, описват и обратното. Бързо разбират, че само с говорене няма да стане - трябва и пиене. Затова започват да посрещат всеки посетител с по чаша нова бира. “Едно е да обясняваш на някого, че дадена бира има много интересен цитрусов аромат, колко е кисела или че е с фастъчено масло, друго е той сам да опита”, обяснява Антон. В началото на 2017 г. започват да организират и регулярни представяния на марки, канят техните създатели, пивовари и технолози и покрай срещите с тях се лее и бира. За сезонен град като Бургас, в който лятото пращи от преживявания за сметка на зимата, когато с дни, седмици и даже месеци не се случва нищо ново, тези срещи се превръщат в търсеното различно социално събитие през зимата. “Такъв тип неща са се случвали на много места, но ценното е, че хората започнаха да искат да опитват все повече и повече нови неща. В този момент решихме, че така и така ще имаме много видове бира, а не можем да ги поддържаме свежи - по-добре ние да почнем да ги правим”, разказват двамата.
Първата им бира се появява още 4-5 месеца след отварянето на Papa Beer. За целта правят огромно проучване, пътуват, опитват, четат, разпитват. ”Бяхме се ориентирали към леко червеникав ейл, който да бъде много силно охмелен и “Опасен чар” (IPA) пасна много точно в тази концепция. Почнахме да търсим рецепта. В началото гледахме към Германия, но после стигнахме до Холандия”, разказва Калоян. “Запознахме се с едни много симпатични хора в Амстердам, които случайно имаха пивоварна”, спомня си Антон и допълва: “Хапката беше голяма, защото много хора стартират първата си бира с опит в (да кажем) домашни условия и варят 20-30-40 литра, а ние казахме: “Добър ден! Ние сме от България, искаме да сварим 4000 литра.” Те самите не осъзнават какво огромно количество е това, докато не пристига първият камион с бутилки и се оказва, че трябва да съхраняват палети с бира навсякъде, където намерят. Експериментът обаче се оказва успешен и винаги варят в този обем. Вторият им опит е с “Дами канят” с кестени, която правят в пивоварната на Rhombus в Пазарджик. Третата - “Баси Кефа” пък става тяхната “ракета-изстребител” към успеха.
Към днешна дата зад гърба си имат вече над 30 собствени бири и колаборации. Те впечатляват не само с вкус, но и с имена и етикети. За имената разчитат на огромен списък, който продължават да допълват винаги, когато им хрумне нещо добро. Някои като “Ток и жица”, “Щ + Щ”, “Баш Майстора”,”1 време”, “Хот такоа”, “По-полека” им е трудно да превеждат за чуждия пазар, затова са си строго местни. Определено обаче смятат, че именно в колабораците им с чужди пивоварни трупат най-много опит и смелост. “Първата беше с Freigeist в Германия, с които направихме една много извратена бира - Dirty Flamingo - с български рози, хибискус, семена от нар и шипка. Беше розова на цвят, с много интересен етикет и се чудехме кой ще я пие в България, но се оказа много добре приета в Европа.” В Полша варят Bikini Island с огромно количество манго и след успеха и на този експеримент се отприщват. Така за последните две години направо избухват с колаборации, което води след себе си и голямо разпространение на бирите им не само в България, а вече и в Англия, Словакия, Холандия, Швейцария, Унгария. “Количествата не са големи, но това е начинът да пробием”, казва Калоян.
А по пътя си към всички тези постижения организират и ред други интересни събития в Бургас като бегачески маратон и спортни срещи с пиене на бира, редовни събития със скара, диджеи и музикални изпълнения на живо пред магазина. С тях непрестанно увеличават поклонниците на крафтибирена религия в Бургас, които всеки ден имат възможността да си казват “Наздраве!” с Папата - Papa Beer.
За отличието “Букър” на Георги Господинов и Анджела Родел, значението на литературните награди и какво означава да си писател в България – и в света
Габриела Манова е част от литературна резиденция в Норич, където работи по превода на българска съвременна поезия на английски
Книгата “Черноморски упанишад” отразява последните три години от живота на обиколилия света писател и поет. Намираме го като щастлив отшелник в Созопол