През последните две години поне веднъж изживяхме един своеобразен потоп, в който звуците се приглушиха, светът сякаш се оттегли, кислородът намаля. По време на локдауна открихме, че можем да “дишаме” под вода. След това продължихме да се лашкаме на вълните на пандемията, а релефът под нас се променяше. Миналата година постави физическите измерения на света под въпрос, но 2021 г. показа, че дори при постоянно променящите се мерки около нас не спират да изникват вдъхновяващи места. Ето три от тях:
The Steps
Пространството отваря врати през април 2021 г. и е социално предприятие на фондация “Сингъл Степ”, чиято мисия е да подкрепя ЛГБТИ хората в България. То отразява разбирането на фондацията за това как хората могат да бъдат различни, но все пак да са заедно, стига да нямат предразсъдъци. Появата на The Steps е свързана с две необходимости. “От самото създаване на фондацията искахме общността ни да има свое място – с широко отворени врати, ясно заявено кой го е създал и какви ценности изповядва”, разказват Иван и Николета от “Сингъл Степ”. В същото време фокусът на фондацията е да предоставя услуги за подкрепа на ЛГБТИ хора (психологически, здравни, правни и кариерни), а проектното финансиране не носи устойчивост и независимост. Ето защо The Steps реинвестира печалбите си във фондацията.

Търсенето на пространство е мъчително и на няколко пъти подписването на договор с различни собственици се проваля, след като те разбират каква е дейността на фондацията. “Така решихме, че трябва да купим свое пространство – с цената на ужасно дълго набиране на средства, иновативен банков кредит и тотално реновиране”, продължават Иван и Николета. “Откакто отворихме, са се състояли близо 100 събития. За нас бе адски важно The Steps да има истински богата програма с най-различни формати и жанрове, защото пространството го позволява – то разполага с предна дневна част с бистро и задна мултифункционална зала. Успяваме да поддържаме програмата, но епидемичните ограничения притесняват артистите, създателите на събития и самата публика.”
“Извън финансовите и бизнес предизвикателствата се сблъскахме и с организирана политическа атака през юни тази година, когато пространството беше физически вандализирано и атакувано от националистически движения”, допълват Иван и Николета. Те обаче нямат никакво намерение да се отказват, напротив, искат The Steps да става все по-отворено, а скоро ще предлагат и вкусна храна.

снимка: Яна Лозева
Движенческа лаборатория ХОД
"ХОД" е място, където се провеждат различни движенчески класове, подходящи за всички. Без ограничения във възрастта и независимо от това дали човек притежава опит”, обяснява Цвета Дойчева, която се занимава със съвременен танц, пърформанс и хореография. Основната цел на лабораторията – като място за опити, изследване и различни видове процеси – е развитието на движението и танца. “Имам доста идеи и единствено през времето ще се провери кои от тях пространството припознава като свои”, сякаш мисли на глас Цвета.
Откакто се захваща със съвременен танц, тя си представя място, където да може да се събира със съмишленици и колеги. “Да практикуваме, да се поддържаме във форма, да проверяваме идеи.” Преди няколко години дори се впуска да търси пространство, но удря на камък. Този път нещата стават изумително бързо и лабораторията отваря врати на 20 септември, а официалното откриване е на 9 ноември. Класовете започват в самото начало, но в "ХОД" вече са се провели и няколко репетиционни процеса – Dance baby, dance на екипа на STEAM ROOM, Wired на Деян Георгиев, както и хореографията за дебютния филм на Роман Песаров. Предстои ателието WO MAN на Марион Дърова, както и обявяването на някои нови класове в програмата.

За Цвета пространството е толкова ново, че първите стъпки тепърва предстоят. Следващите две години ще бъдат ключови, защото те ще покажат дали то ще просъществува, затова тя е с нагласата да работи неуморно. Иска ѝ се да изгради културен календар в "ХОД", който да включва няколко направления, но тази посока все още е в процес на разработване… Всичко тепърва предстои. Надеждите ѝ са пространството да заживее собствен живот и да стане основа за създаване на по-големи неща.

Woood Makerspace
С над 400 кв. м. площ и повече от 100 машини и инструменти Woood Makerspace е най-голямата споделена работилница и творчески център в София. Основната ѝ цел е да допринесе за развитието и популяризирането на творческите индустрии, включително проектиране, инженеринг, производство и създаване на прототипи. Това казват нейните създатели Георги Комсалов, Борис Калайджиев, Ясен Недялков и Ралица Шайкова. “Споделената работилница отговаря на една нараснала потребност на хората да създават сами нещата от бита си, да творят активно и да обменят опит как се правят вещите”, разясняват съмишлениците. Тази потребност се заражда и разраства с машинизирането и дехуманизирането на производството, поради които човекът губи опита си за света и за ежедневието си. “Woood предлага и много повече – общност, изградена от хора с мисия, визия и знание”, подчертават те, определяйки работилницата и като своеобразно социално движение.

Идеята се заражда преди 3-4 години, пространството отваря врати в първия пик на пандемията през декември 2020 г. и всичко е изградено на “мускули”, с техни средства, без външно финансиране и помощ. Година по-късно могат да обобщят, че в “Woood обществото” има два основни типа хора. Едните са професионални “мейкъри”, с други думи си изкарват прехраната чрез изработването на артефакти (мебели, играчки, игри), а другите са хобисти – хора, които създават в свободното си време за удоволствие. “Целта ни винаги е била да сме достъпни и към днешна дата успяваме да предоставим абонаментите си на изключително примамливи цени, въпреки кризата. Това е най-голямото ни предизвикателство днес”, допълват създателите на пространството. За тях особено важно е, че Woood застава в контра на актуалното залитане към масова и безконтролна консумация. “Нашите ползватели и съмишленици са ориентирани към изграждането на индивидуализирани и специфични продукти и изделия, при които основни са процесът на създаването, човешкият фактор и потребността на крайния ползвател.”