Малко редакционно "селфи" за изминалите 9 години на "Виж!" - как стигнахме до стотния ни брой.
НАЧАЛОТО
Всяка история има начало, а нашата започна сред крясък на гларуси, на една малка мансарда край морския бряг, където три момичета се събираха, за да споделят мечтите и мислите си за появата на издание, което разказва историите на града и неговите хора. Първата книжка на “Виж!” възникна съвсем спонтанно в годините на световна финансова криза. Тогава никой не вярваше, че едно безплатно издание за култура може да просъществува в Бургас. Току-що излезли от майчинство, никои от малкия ни екип нямаше опит в журналистическата професия. Разполагахме само с лично събрани средства за отпечатването на един-единствен брой и голяма доза ентусиазъм и вяра, че добрите идеи намират своите пътища.
Първата корица на “Виж! Бургас”, август 2012, автор: Иван Москов
През един горещ августовски следобед държахме първия тираж на "Виж!" от 5000 бройки в ръцете си и с помощта на колело и няколко раници оставяхме книжка по книжка в любимите ни градски пространства, а някои дори любезно отказваха с думите: “Списание за култура? Нямаме нужда от такива неща, опитайте в заведението на отсрещния тротоар”. За наш късмет обаче, имаше и други - любопитни и търсещи съмишленици в каузата за създаването на свежа, нова градска медия. Единствената рекламна страница в първия брой на изданието беше на любимия ни морски бар Barbossa и благодарение на тяхната подкрепа започнахме работата по брой 2.
Рубриката “В сепия”, чийто пълен архив от снимки и статии за историята на Бургас и региона можете да откриете на сайта оldburgas.com
СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМАТ
Едно от най-важните неща в нашата работа винаги е била свободата да експериментираш. Със съдържание, визия, хартия, идеи. Поради тази причина изданието многократно е променяло своя външен вид и рубрики. До своя 60-и брой книжката на "Виж!" беше в симпатичен, джобен формат, издадохме няколко броя на рециклирана хартия и дори цели пет издания на английски и руски.
Кадър от рубриката “В Детайл”, която търси историите на скритите градски пространства и архитектурните детайли на града
В историята на “Виж!” останаха и няколко чудесни рубрики, които обръщат поглед към миналото на града и скритите градски пространства. В една от тях на име "В сепия" разказвахме за отминалите времена, когато морето е замръзвало и местните жители са се разхождали свободно по ледената шир към хоризонта, а създателят на първото кино в Бургас (само десет години след появата на кинематографа) е имал афера със съдържателката на най-популярния сред моряците публичен дом. За публикуването на тази история бяхме заплашени от наследниците му със съд, но решихме, че няма така лесно да предаваме свободата на словото и смело пуснахме материала за печат.
За рубриката “В детайл” пък обикаляхме с фотоапарат в ръка малките закътани улички край морето и търсихме историите на старите майстори, създали приказните дървени врати на къщите, забравените кожухари и техните ателиета и на една трагична любов, оставила следа в най-старата дървена къща в града от началото миналия век.
През годините в изданието се появяваха, развиваха и изчезваха редица други рубрики, докато напипаме ”пулса” на списанието и усетим къде е нашата сила, какъв е форматът, в които искаме да създаваме съдържание. Така 26 месеца след началото се появи и първият ни тематичен брой.
Страници за оцветяване от Михаела Караджова
ПРОБА - ГРЕШКА
Тъй като учим всичко в движение, историята на "Виж!" е белязана от незаменим изследователски опит от типа “проба-грешка... и отново проба". Две години след появата на първото издание вече бяхме готови да надскочим границите на града, за да създадем нещо устойчиво и да достигнем до по-широка аудитория. През юли 2014 г. от печат излезе първият брой на "Виж! Варна" - издание, което съществува едва година, но с опита от него добихме ясна представа какво трябва (и не трябва) да правим, за да превърнем “Виж!” от локално в национално издание. Понякога неуспехите са най-силните двигатели за движението напред.
Днес книжките на ”Виж!” се разпространяват в три от най-големите градове в България - София, Пловдив и Бургас, а през летния сезон можете да ги откриете и в любими местенца на юг, чак до Варвара и Синеморец.
Девет години са много време, за което редица неща се развиха и промениха във “Виж!”, но колкото и парадоксално да звучи, като че ли най-силните ни моменти се случиха през последната.
ОБЩНОСТ ОТ ПАТРОНИ
През пролетта на 2020 г. шокът от реалността на пандемията изкара всички ни от зоната на комфорт и ни изправи пред предизвикателства от нов вид. Разбрахме ударно, че съществуването ни не е даденост и то може да приключи също така бързо и неочаквано, както се зароди. Затварянето на заведенията и бариерата, поставена пред провеждането на нормален културен живот, бяха директен удар и върху “Виж!” - оказахме се лице в лице с въпроса: “А сега накъде?” Рекламодателите ни, разбираемо, трябваше да се фокусират върху собствените си проблеми, а успоредно с това основната ни разпространителска мрежа беше "под ключ". По стечение на обстоятелствата, точно през май подготвяхме брой, посветен на независимите печатни издания в България, който трябваше да остане неиздаден.
Скица на Вяра Бояджиева, за "Първите сто"
С помощта на платформата Patreon обаче открихме, че има критична маса хора, за които е важно да не се загубим и никога няма да спрем да сме благодарни на всеки един от тях за това, че вече година ни инжектират допълна ваксина срещу трудностите и ни показват истинския смисъл на думата общност. Този специфичен момент ни мотивира и да се запитаме къде е силата ни, как с тази подкрепа да заобиколим пречките и въпреки тях да направим нещо полезно, ново и интересно.
ВИЖ! ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА
От пространството на собствените си стаи започнахме да виждаме вълна от нов вид изкуство - това на изолацията. Решихме да дадем допълнителен стимул на този вече подхванат нов “жанр”. Отправихме отворена покана към творци от всички възможни сфери, които да ни покажат как те виж!дат ситуацията. Какво рисуват, снимат, слушат, гледат, чувстват, накъде летят мислите им и думите им в тези особени дни. Възнамерявахме да съберем най-интересните неща във виртуален брой, с който да дадем на себе си и на читателите ни глътка свобода и усещането, че не всичко се разпада.
Кадър от изложбата "Дневници на изолацията"
Не сме си и представяли вълната, която последва. За около две седмици, до нас достигнаха творбите на десетки артисти откъде ли не - познати, непознати, напълно нови, съвсем млади или вече утвърдени. Някои откриваха съвпадение в усещането със свои предишни работи, други пращаха току-що завършени неща, отрязъци от визуални дневници, трети въобще за първи път се осмеляваха да напишат, нарисуват или снимат нещо, но общото между всички бе възможността да се асоциираме с всеки един от тях. Да видим през техните прозорци и техните мисли, да надзърнем в стаите им като в свои, да прочетем думи, които бяха на върха на езиците ни. След много трудна и задълбочена селекция екипът ни успя да събере и курира единствения ни досега изцяло онлайн брой с творбите на близо 100 автори, а корицата на София Димитрова бе черешката на тортата - безспорното въплъщение на цялото това преливане от нас в другите и от другите в нас. Това се превърна в един от най-четените и споделяни наши броеве, но това не е краят на тази история.
Книгата "Когато навън е навътре"
ИЗЛОЖБА И КНИГАТА
От галерия Credo Bonum почти веднага ни споделиха, че този труд трябва да излезе от образността на виртуалното и да се пренесе във физическия свят и с тяхна помощ реализирахме първата изложба на списанието, в която участваха над 75 автори.
Междувременно бяхме предложили на издателство “Жанет 45” това уникално по рода си колективно усилие да се превърне в книга и благодарение на визионерския дух на Манол Пейков, реализацията на идеята беше пусната в действие скорострелно. Подготовката и издаването на “Когато навън е навътре. Дневник на изолацията” вероятно са достойни за вписване в книга на рекордите, защото примерите за книжен продукт, който да е минал толкова бързо от идейния си етап до осъществяването си, и то точно в такива екстремни условия, не са много и сме благодарни на всички замесени.
Кадър от изложбата "Дневници на изолацията"
Книгата успя да се нареди на първо място в класацията за най-поръчвани заглавия на сайта Booklover.bg (с който през март започнахме съвместна рубрика за литература) и получи страхотни отзиви от критиката в портал “Култура” и “Тоест”, както и във видео ревю на Кирил Златков. През септември проектът получи признание и от наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата в допълнително създадената през 2020 г. категория за “социална ангажираност към града и неговите хора във време на пандемия”. Паралелно с това изложбата отпътува към Пловдив, за да бъде част от програмата на фестивала “Пловдив чете”, а през декември, за финал на тази турболентна година, представихме книгата и в рамките на първото досега онлайн издание на “Софийски международен литературен фестивал”.
“Виж!” винаги е бил колективен труд на много хора и използваме повода да благодарим на всички художници, фотографи и автори, които са неотлъчно до нас през годините.
Плакати на Весела Кучева и София Добрева
КОНКУРС ЗА ПЛАКАТ
Една от основните мисии и цели на нашата медия е да дава поле за изява на млади, талантливи автори в областта на визуалните изкуства и през тази пролет, съвместно с Международен филмов фестивал Бургас, реализирахме още една отворена покана към творческата общност - конкурс за плакат за шестото издание на фестивала. Щастливи сме от доверието, което ни се гласува и най-вече от факта, че успяхме да стимулираме създаването на над 150 чудесни визии. Авторът на оценения на първо място проект получи парична награда, както и възможността да създаде визуалната идентичност на фестивала, а ние успяхме да насочим погледите на публиката и към част от другите силни претенденти. Смятаме да превърнем това в традиция.
ВИЖ! ПЪРВИТЕ СТО В КО-ОП
В този изпълнен с празници месец ви каним и на една много специална за нас мини ретроспекция с принтове на някои от най-добрите ни корици, която ще открием на 18 май от 18 ч. в галерията на КО-ОП на бул. “Янко Сакъзов”. Фотографията и илюстрациите, които ще видите, често излизат от първоначалната си роля: кориците не са само важната първа среща на читателите с тематичните броеве, но техни автори са някои от най-интересните и разпознаваеми артисти в страната. “ВИЖ! Първите сто” обединява работи на утвърдени имена, на креативни личности, около които тепърва ще има повече шум, на хора, които с лекота променят амплоато и начина си на изразяване. Подредени една до друга, кориците подсказват, че добрите идеи не застиват на едно място, а визуалното и словесното не е нужно да са във война.
По време на откриването ще ви предложим допълнително да се разходите между миналото и настоящето на “Виж!” - всички броеве от деветгодишната ни история ще бъдат налични на място. За да е още по-весело и приятно, за музикалното ни настроение ще се погрижи Charlie (We Like Kitsch, Les Animaux Sauvages), а нашите партньори от Fashion Days готвят допълнителни изненади. Изложбата ще гостува в КО-ОП до 23 май, след което през лятото ще я заведем на море - на мястото, с което свързваме началото.
Благодарим ви, ако сте стигнали до тези редове.
Ако държите този брой, дори да ви е за първи път.
Ако не сте пропускали да ни четете. Благодарни сме, че взаимно се имаме и нямаме търпение заедно да разберем докъде ще ни отведат следващите сто.
За отличието “Букър” на Георги Господинов и Анджела Родел, значението на литературните награди и какво означава да си писател в България – и в света
Габриела Манова е част от литературна резиденция в Норич, където работи по превода на българска съвременна поезия на английски
Книгата “Черноморски упанишад” отразява последните Автор: Светослав Тодоров три години от живота на обиколилия света писател и поет. Намираме го като щастлив отшелник в Созопол