Патрик Харджей и корените на полския дизайн

Патрик Харджей е международно известен, мултидисциплинарен илюстратор, графичен дизайнер и изследовател, който ще имаме удоволствието да слушаме и гледаме на живо като един от гостите в еднодневния симпозиум на дизайн фестивала МЕЛБА 2021 (11 - 20 ноември), който предстои на 13 ноември, събота, в The Steps, но ще бъде достъпен и онлайн.

Харджей е преподавател в Академията за изящни изкуства в Гданск и основател на курсовете „Изкуството на дизайна“ и на Фондация „Karol Śliwka“. Сътрудничи си с марки и институции като Amnesty International, British Airways, BMW, Levi’s, списание New Scientist и други. Докато следва в университета, у него се поражда засилен интерес към корените на графичния дизайн в Полша, което е причина да задълбае в темата и да започне да я изследва, покрай което се среща и запознава с много от старите майстори на модернистичния дизайн от 60-те и 70-те години. Освен дипломната му работа, от този интерес се раждат и няколко книги, както и обширна изложба и каталог, представен в шест държави, под името „Полска изложба на графичните марки”. Той е автор на монографията за дизайнера Karol Śliwka и на книгата “CPN. Лого, идентичност, история” - графично представяне на оригиналната визуална идентичност на единствената в миналото полска верига бензиностанции Centrala Produktów Naftowych, в която има задълбочен коментар и изслдване работата на автора и значението му за историята на полския дизайн.

Освен всичко това Патрик е основател и на студио в Гданск, което носи неговото име и работи основно в сферата на графичния дизайн и илюстрация. В портфолиото им има страхотни обложки на албуми, визуална идентичност за кутлруни събития, лога, книги, изложби, но освен това провеждат и обучения и консултации в областта на дизайна. Говорим си с него за всички тези негови разностранни интереси и познания и за това как успява да ги съчетава “под една мишница” и защо работата никога не му доскучава.

Вие отдавна се занимавате с изследване на корените на графичния дизайн в Полша. Защо това е важно и кое Ви очарова най-силно в него?

Като студент не знаех много за историята на графичния дизайн в Полша и историята на графичния дизайн като цяло. Познавах, разбира се, няколко имена като Пол Ранд и Сол Бас и това беше всичко.
Исках да разбера повече за “корените”. Всичко започна с магистърската ми дипломна работа на тема “Послкият графичен дизайн” (2014), в която събрах 50 знака от 50 автора, създадени в период от 50 години. Докато работех върху тази книга, попаднах на информация за първата Полска изложба на графични марки от 1969 г.. Темата ме хвана и реших да пресъздам събитието заедно с Rene Wawrzkiewicz. От 2015 г. насам сме организирали 16 издания в шест страни. Това помогна на мен и, мисля, на много други дизайнери, да анализират и сравнят различните ери в графичния дизайн. Онова, което най-силно ме вълнува, е фактът, че много от старите модернистки работи са вечни. Били са добри преди 50 години, добри са сега и вероятно ще са добри и след 50 години.


Изложба посветена на творчеството на Karol Šliwka/ снимка: Hardziej Studio

През последните години подобно мащабно корпоративно брандиране намаля. Каква е причината за тази промяна?

Вярно е. Основната причина е, че не печатаме толкова, колкото преди. Следващата е, че всичко се променя бързо днес и е загуба на време да направиш дизайна на ръководство за даден бранд от 200 страници. Освен това живеем във времена на шаблони, множество ресурси са безплатни и достъпни. Компаниите са по-ориентирани към краткосрочни атрактивни кампании, отколкото върху дългосрочни статични решения.

Интернет и техническите възможности, които всъщност са безкрайни, преформулираха всичко. В едно свое интервю казвате, че разбирате промените, но ви липсват монументалността и педантичността на стария графичен дизайн. Защо?

Ако прекараш дни в създаване на лога, системи, лейаути и т.н., искаш да направиш най-доброто и да създадеш функционални, естетически и необходими проекти. Понякога се нуждаеш от сравнение с работата на други и тези “стари" примери са страхотни на множество нива и е трудно да ги надминеш. И не става дума за копиране, а за създаване на нещо, съобразено с днешните нужди, но със същото визуално и фунционално въздействие.

Какво можем да научим от старите поколения що се отнася до дизайн?

Много неща. Тези трите са най-важни по мое мнение и те описват дизайнерите, които съм срещал (Karol Śliwka, Ryszard Bojar, Roman Duszek Jerzy Treutler):

ТЪРПЕНИЕ. В миналото проектите са се правели на ръка. Всеки дизайнер е бил добър художник и занаятчия и е прекарвал часове в създаването на ръчно изработена типография в малък размер, сложен шаблон или многослойни литографски илюстриции;

ЗНАНИЕ. В миналото дизайнерите са имали множество познания не само за собствената си работа, но и за изкуство, култура, философия и по технически въпроси. Това е причината идеята в проектите им да е толкова важна. Тази идея много често е била предавана чрез хитри символни и лапидарни форми. Всеки проект е бил добре обмислен;

ДОБРИНА. Освен че са били велики дизайнери, те са били и страхотни човешки същества, на които винаги можеш да разчиташ.

Книгата "CPN. Лого, дизайн, история" на Патрик Харджей

Кои са съвременните полски дизайнери, чиято работа следите с интерес?

Аз съм илюстратор и дизайнер, така че живея в тези два свята и познавам множество невероятни дизайнери и студия: Ola Niepsuj (илюстратор), Ryszard Bienert (дизайн на книги), Pan Generator (интерактивен дизайн), Ksawery Komputery (интерактивен дизайн), Ada Zielińska (дизайн и илюстрация), Macek Połczyński (типография), Mateusz Machalski (типография) и много, много други. Може да проверите и общността STGU за полски дизайнери, които присъединяват страхотни хора.

Лектор сте в Академията за изящни изкуства в Гданск и сте основател на курсовете "Изкуството на дизайна" и на фондация Karol Śliwka. Кои са основните ценности и работна етика, които бихте искали да предадете на студентите си?

Накрая винаги комуникираме с други хора, така че се опитвам да обясня на учениците си защо функционалността е по-важна от формата. Разбира се, аз също правя дизайна на различни проекти, които не винаги са разчетливи на 100%, но зависи от контекста. Затова следващото нещо е да ги науча как да откриват правилния контекст на функциониране на проектите им. Винаги се опитвам да ги направя чувствителни към проблемите: отговорността в графичния дизайн, устойчив дизайн и разбира се, история.

Преподаването е двустранен процес. Вие какво научавате от него?

Всичко. Човешкият мозък не може да приеме всички информации (освен ако не си някакъв вид гений) и забравям много неща. Ученето е възможност да провериш неща, които знаеш, за да ги консолидираш. Студентите са отворени за експерименти и това е освежаващо. Те също така задават въпроси, така че това е добра причина да организираш мислите си в изявления. Това помага.

Кои са основните предизвикателства пред графичния дизайн и илюстрацията днес?

Социалните медии ни дават възможност да показваме работата си буквално на всички. Това е удивително, но тази възможност е за всички, от което расте и конкуренцията. Мисля, че сега е по-трудно да пробиеш, но ако го постигнеш, то е в голям мащаб. Ставаше дума за издигане, но по-важна е способността да комуникираме в света на малките екрани, фалшивите новини и дигиталните формати - всички сме аматьори и можем само да наблюдаваме, да се учим и да реагираме.

Илюстрация: Патрик Харджей

Какво Ви вълнува най-силно сега и по какво работите в момента?

Както винаги, работя по множество задачи в различни сфери: илюстрация, дизайн на изложби, дизайн на книги и брандиране. Мисля, че това е единственият начин за мен, защото така никога не се отегчавам от работата си. Най-вълнуващо в последно време ми е създаването на системите за ориентиране (wayfinding systems). Там трябва да мислиш за пиктограмите и лейаутите в котекста на сградата. Харесва ми този мащаб.

А за какво ще е лекцията ви на МЕЛБА 2021?

Искам да разкажа повече за търсенето на корени и идентичност като дизайнер. Ще има малко и за срещите ми с легендите и как да комбинираш работата в различни сфери без да прегряваш.

Встрани от работата, как презареждате и къде и как предпочитате да разпускате?

Уча се да разпускам. След множество години на постоянна работа осъзнах, че свободното време и добрият сън са също толкова важни, колкото торческата работа. Обичам да пътувам, но ако съм у дома - и добра книга е достатъчна.

Ако трябва да си нарисувате автопортрет, какво ще включва?

Опитвам се повече да не се докусирам върху себе си. Рисувал съм няколко автопортрета в миналото и винаги са били на моето лице и нищо друго. Сега би представлявал отражение на други хора, събития и неща, защото те ме създават като дизайнер и като човек.

Билетите за симпозиума на МЕЛБА 2021 са на цени от 50 лв. на място, като през платформата Settle.eu може да ги вземете за 40 лв. Ако искате да гледате събитието онлайн, цената е 25 лв. и съответно 20 лв. през Settle.eu.

Oще за програмата на фестивала, която включва изложба - Преглед на българския дизайн, различни уъркшопи и срещи, може да откриете ТУК.