Преди да се затворим по домовете си, бяхме разграфили времето си с хирургическа точност: пътувания, работни ангажименти, срещи с приятели, почивки. Пандемията постави целия свят "на изчакване" и така ни показа колко неща не зависят от нас. Следващият ни брой щеше да бъде посветен на независимите издания – тези цветни щрихи в медийния пейзаж, без чието съществуване днес той е немислим. Затова и решихме все пак да публикуваме в сайта ни вече взетите интервюта с четири периодични издания: ShadowDance, "Нула32", „Списание за танц“ и "Пеат некогаш". Водени сме от ясното съзнание, че в момента малките, независими издания са изключително уязвими и от всички нас зависи тяхното развитие и съществуване. Единственото, което можем да ви посъветваме е: информирайте се и гласувайте като читатели и почитатели. А докато книжарниците са още затворени, не забравяйте, че всяко едно от изданията може да поръчате онлайн.

„Пеат некогаш“ е единственото списание в България, а може би и извън нея, в което може да се видят лекции на квантовия физик Ричард Файнман, редом с откъси от „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и избрани стари песни от българския фолклор или например разказ на големия български писател Константин Петканов. Неговите издатели залагат на способността на човека да се удивлява и да се опитва да проумее света, в който живее, а публикациите са в целия диапазон на жанровете и на епохите. На страниците на списанието сатирата влиза в диалог с есета върху ботаниката, а поезията си шепне тайно с историята. Създателят и редактор на "Пеат некогаш" Олга Николова, с която разговаряме, твърди, че списанието няма друга мяра, освен високата летва: "Публикуваме само текстове, които вярваме, че заслужават да се четат, докато има будни умове въобще; с други думи текстове, които да се „пеат некогаш“, когато времената ще са други".
Защо издавате на хартия? С какво печатната форма е ценна за Вас?
Книгата е естетически предмет и човек ѝ се радва, - когато, разбира се, е добре направена, – както се радва на картина на Мантеня или на цъфнал бадем. Опитът ни с първото издание на хартия със специалния брой „Флорентинците“ показа, че хората все още обичат книжното тяло като такова. По-дългите текстове несъмнено се четат по-задълбочено на хартия. Съчетанието на илюстрации с текст също е много по-силно.
В края на миналата година издадохме и първата си книга – „Само чувството пребъдва“– избрани есета на американския поет Езра Паунд. Постарахме се книгата не само да представи добра подредба на текстовете, така че да представлява един вид мисловна архитектура от идеи, но и да бъде красива и удобна за четене, на хубава хартия и с широки полета за бележки. Имаме, разбира се, и други идеи.

В световен мащаб има завръщане към печата, но под нови форми. Какво предстои в този процес според Вас?
Мисля, че печатът и електронните издания ще се развиват паралелно, както други изкуства с общи корени като например живописта и фотографията, или театърът и радиото. Конкуренцията от електронните издания ще вдигне естетическите критерии за печатните книги. Днес има много добри технологии за печат. Достатъчно е да сравним книгите с живопис днес с тези от преди 20-30 години. Днес може да се печата с удивително качество и би било жалко да не се възползваме от тези възможности.
Кои са основните предизвикателства пред издателя днес?
За нас основното предизвикателство е как да си вършим добре работата, без да правим компромиси. Как да постигнем добро разпространение например, без да участваме в пошлия затворен кръг на рекламата. Рекламата се занимава предимно с издигането на егоизма, глупостта и невежеството в норма. Ние се стремим към обратното – издигането на общото благо, знанието и мъдростта в ценности. Друга пречка пред доброто разпространение е огромният дял, който изискват книжарниците (35-45%). За ролята, която играят, тоест, тази на посредник, това е съвсем явно несправедлив дял. Затова и общо взето сме се отказали от кижарниците и разпространяваме изданията си чрез нашия сайт.

Какво дава и какво взима свободата да си независимо издание?
В изкуството свободата е всичко. Без нея човек не може да създаде нищо истинско. Независимостта ни е извор на много радост и смях. В редакцията на „Пеат некогаш“ се смеем доста, с известна непочтителност към изкуствените норми, налагани от псевдоинтелектуалци и поети. Разбира се, цената е, че всички практични аспекти на издаването са много по-трудни, тъй като нашите литературни среди работят на принципа на приятелски кръгове и взаимни услуги. Ние стоим не само извън цялата тази схема, ами я и критикуваме, тъй че в ответ срещаме неприязън и бойкот, а даже и заплахи, и гневни писма от време на време. Това е нормално. Слава Богу, аудиторията, към която се стремим, почти не се застъпва с литературните ни среди. Ние адресираме списанието към много по-широка публика, към всеки, който милее за хубавото и е запазил ума си жив.
Коя е най-радикалната и щура идея за списанието, което Ви е хрумвала?
Е, че ние рядко имаме други идеи.
Какво ви предстои като издание?
Нов брой онлайн след около месец, а през лятото вероятно ще подготвим избрани неща на английския изкуствовед Джон Ръскин, които ще издадем в печатно издание през есента. Джон Ръскин е великолепен мислител, който не е издаван на български досега.
Прочети още по темата:
ShadowDance – когато бъдещето живее в настоящето
"Списание за танц" - между специализираното и популярното изданиe
"Нула32" – за да осмислиш един град, трябва да го разкажеш
--------
Become a Patron!