В един момент авторът спира да има контрол над начина, по който ще се възприеме това, което е завършил. Това е особено в сила за музиката, където много песни са интерпретирани по коренно различен начин от планирания, а това на свой ред променя и как те се запомнени в поп културата ни.
“Born in the USA” на Брус Спрингстийн все още е припявана като патриотична вместо критична към американската реалност песен. “Hallelujah“ на Ленард Коен продължава да живее в съзнанието на широката публика като меланхоличен погребален химн вместо като песен със силно сексуален подтекст. “You’re Beautiful“ на Джеймс Блънт и “Mr. Brightside“ на The Killers продължават да са популярни песни по сватби (не у нас), въпреки че в тях става въпрос за раздяла, а “Born Slippy“ на Underworld всъщност реферира към опитите на вокалиста Карл Хайд да превъзмогне алкохолизма си, но вместо това се превръща в саундтрак на хедонизма на поне едно поколение.
Едно ниво под мейнстрийма, подобна многопластова история има и около една от песните, които са ключови за развитието на американската инди вълна през 2000-те. В нея има и любопитна българска следа.
Someone Great на LCD Soundsystem
През март 2007 г. се появява “Someone Great“, сингъл от “Sound of Silver“, впоследствие номинирания за “Грами” втори албум на LCD Soundsystem, групата на композитора и продуцент Джеймс Мърфи, едно от имената, с които започва нюйоркската вълна на инди и електро рока в първите години на новия век. За разлика от много от ключовите личности в този период, Мърфи остава важен и търсен, и след пробива си: той беше един от малкото музиканти в обкръжението на Дейвид Боуи покрай завръщането му и в последните години от живота му, после сам се завърна с албума “American Dream“ (2017), наскоро отбеляза неочакван хит с Idles и съвместната им песен “Dancer“, а групата му направи и силно участие на последното издание на фестивала в Гластънбъри, с което доказа отново способността си да донесе еуфория на хиляди въпреки често мрачният аспект на песните си.
В хода на историята на проекта, “Someone Great“ остава (и остарява) като една от класиките на LCD Soundsystem и любопитна средна точка между електронното и китарното в тази ера. Фрагментарните текстове като че ли говорят за разпадаща се връзка и невъзможност неизвестна травма да бъде изговорена. Интерпретации на текста на Мърфи има из блогове, постове в Medium, дискусии в Reddit.
“Всъщност тя е посветена на българския психиатър, който е лекувал Мърфи. Виж в обложката на албума.” Подсказката дойде от американския писател Томас Макгонигъл, чийто живот е силно свързан с България. През 2019 г. в София той представя българския превод на издадения през 80-те роман “Предсмъртните видения на Никола Петков“, постмодерен прочит на събитията около политика и лидер на БЗНС, измъчван и обесен от комунистическата власт през 1947 г. Разговор за музика измежду припомняне на динамичния му живот между България и САЩ, доведе до това откритие. “Познавахме се, той избяга от режима и заживя в Ню Йорк, носил съм му книги от България.”
Следата, която Томас даде, се оказа във вярна посока: “Sound of Silver“ е всъщност с посвещение към “паметта на д-р Джордж Камен (1942 – 2006), един от големите умове на неговата и която и да е генерация”. Песента “Someone Great“ широко интерпретирана като почит към паметта на Камен, чийто пациент Мърфи е бил в неизвестен период от време преди да пробие на сцената: “I wish that we could talk about it / But there, that's the problem / With someone new I couldn't start it, / Too late, for beginnings.“
Камен умира в Ню Йорк, в годината, в която Мърфи записва албума (в интервюта той описва създаването на “Sound of Silver“ като мъчително, “до степен на самоубииство”).
Д-р Джордж Камен
Кой е Джордж Камен?
Зад американизираното име е Георги Каменов, всъщност познато име в историята на българската психиатрия и описван като основоложник на научната психотерапия у нас. В началото на 70-те години в някогашната Първа психиатрична университетска клиника в София той започна да прилага групово-аналитичен подход. В груповата психотерапия Каменов и съмишлениците му виждат възможност не за “директната атака на симптома”, а за “трансформиране на поведенческия стереотип на пациента”.
Според Българската асоциация по психотерапия идеите му срещат отпор. Възприемат се като част от “вражеската капиталистическа идеология”, а психоанализата е третирана като ”упадъчно буржоазно учение”. Около него постепенно се създава кръг от млади учени, които се събират регулярно всеки четвъртък в извънработно време, за да споделят научните си наблюдения от груповата динамика на първите групи от пациенти. “По същото това време, когато дори кореспонденцията със Западния свят не беше безопасна, той поддържаше редовна връзка за супервизия с швейцарския психоаналитик Роналд Батегай – едно от най-големите имена в света в груповата анализа”, припомнят от асоциацията, на която той става съосновател по време на едно от завръщанията си в началото 1990-те.
Каменов успява да напусне България и да започне практика в Ню Йорк през 1978 г. Следи от дейността му има не само в психотерапията и музиката. Той е и прототип за персонажа на д-р Банков в “Адаптация” (1981), филм, който среща неодобрението на властта, а режисьорът Въло Вадев е привикан за обяснения в Комисията по културата на ЦК на БКП.
Докато на български език се намират различни детайли от биографията и трудовете на Джордж Камен, на английски търсенето на името му основно води до статии, в които той се споменава в контекста на албума на LCD Soundsystem. Това прави трибюта на Мърфи към човека, когото вижда като основен стълб в превъзмогването на депресията, и едно елегантно връщане на жеста: вечност срещу спасение.
Михаела Вачева улавя в обектива си историите, които заслужават внимание, а през октомври е куратор на изложбата в Swimming Pool, която показва как деца, търсещи убежище, виждат София