Как Стю Маккензи от King Gizzard & the Lizard Wizard подрежда хаоса

Няма друга група като King Gizzard & the Lizard Wizard: за 15 години съществуване, те бързо надраснаха сцената на Мелбърн и обиколиха света безброй пъти, издадоха забележителните 26 албума, 27-ият (Phantom Island) излиза съвсем скоро, а стилово изследваха всичко територии между рока, джаза и синтпопа. И всичко това, без кой знае какви промени в състава. България става част от приказката им на 8, 9 и 10 юни, когато те ще излязат на сцената на Античния театър в Пловдив.

Нетипичната концепция за три концерта един след друг е част от сегашния им Europe Residency Tour, който следва подобно турне, което те направи в САЩ през 2023 г. King Gizzard & the Lizard Wizard също така стои зад лейбъла Flightless, първо дом за музиката им, а после и мястото, от което тръгват други австралийски артисти като например Amyl & the Sniffers. 

Разговаряме с вокалиста и основател Стю Маккензи след поредицата им концерти във Вилнюс и малко преди групата да започне резиденцията си в Атина.

Като че ли групата има един живот в студиото и друг на живо: тоест, докато сте на едно турне, могат да излязат няколко албума. Този различен подход реакция ли е към сегашния музикален климат, начина, по който един артист трябва да е безкрайно на път, за да има публика?

Всъщност, нямам нищо против този начин на живот! Имам огромно любопитство към всяко ново място, вярвам че има нещо магическо в това да тръгнеш на път и да свирим пред колкото хора е възможно. Благодарен съм на всеки град, който ни е приел. С това турне, може би наистина целият процес изглежда малко по-балансиран и здравословен, всяко посещение се усеща като просто един голям концерт, а и ни позволява да изсвирим повече песни.

Никога не сме синхронизирали тези два живота между студийната работа и турнетата. Така че се е случвало да свирим песни, които все още не са издадени, както и нищо от проекта, който току-що е бил издаден. Не съм сигурен какво ще представим в България, но мисля, че хората, които ни следят, са ни свикнали: вероятно те ще бъдат толкова изненадани от нас, колкото и ние ще се изненадаме от себе си. Понякога самите места задават идеи каква да бъде селекцията ни, например, много зависи дали сме на открито или закрито. Никой не знае какво точно ще се случи.

Днес албумите често изглеждат като просто финализирани плейлисти. Все по-малко те се вписват в стрийминг тенденциите, така че продуктивността ви е напук на настоящето. Виждате ли в мотивацията си да издавате албуми толкова често и нещо като кауза – все едно сами сте се заели да спасите формата на рок албума?

Ако трябва да съм напълно честен – чак такива амбиции не сме имали. Просто това е начинът на общуване с публиката, който споделяме всички в групата, а и с времето разбрахме, че да следваме инстинктите си по най-чистия възможен начин ни държи заедно. Ние сме шестима доста различни хора, така че това да работим, да композираме и да импровизираме заедно в едно пространство е понякога трудно, но в крайна сметка изключително интересен процес. Дали ще е интересно за останалите е друг въпрос, но публиката вижда и разбира енергията ни. Всичко, което правим, се случва на много по-инстинктивно ниво, отколкото повечето хора си мислят. Не мога да говоря от името на всички, но алгоритмите на Spotify не ме интересуват, както и дали се предполага да правим или да не правим нещо днес.

За какво най-често спорите и по отношение на какво сте в пълен синхрон?

Мисля, че сетлистите пораждат най-много спорове! А когато стане наистина напечено, стресово или има лична трагедия около някой от нас, сме най-сплотени. За всички тези години сме преминали през много заедно, така че сме развили едно братско отношение на безусловна подкрепа един към друг.

Какво се е променило най-много в подхода ви към музиката между първия и 27-я албум?

Процесът към днешен момент е много по-взаимен, песните не са толкова центрирани около моите идеи, в тях има вече повече гласове. В отделните албуми работим по различен начин, примерно понякога записваме аналогово, понякога дигитално, гледаме как да ни е интересно и забавно. Някак си всеки се научи да изважда есенцията от себе си, която да вложи в общото цяло. Това всъщност е труден въпрос, защото не ми се иска да имам процес и рутина на работа. Винаги бих искал да се чувствам като дете, което е направило своето откритие! Искам да запазя това усещане и ако има оттрениран начин на работа, веднага ми става скучно.

Фотограф: Jason Galea

Има ли нещо друго освен музиката, която да носи това ниво на екзалтация?

Като че ли съм привлечен от опасността. Обичам да променям, да изоставям един модел на работа, за да изградя друг, това ме доведе не само към това да сформирам група, но и с нея да направим лейбъл – едно постоянно започване от началната точка. Започнахме King Gizzard & the Lizard Wizard още като тийнейджъри и това правим оттогава насетне. Може би щях да съм от онези хора, които скачат от високо?

Наскоро излезе кратък филм за записването на новия ви албум. Имате ли навика да документирате по някакъв начин интензивния живот около вас и спомените, свързани с пътя досега?

Поне аз съм изключително зле с това: на телефона ми има основно снимки на двете ми деца. Напълно съм способен да направя не повече от 5-6 снимки в рамките на едно турне. Мисля, че това е от тези неща, които опират до личността на един човек, някак си никога не съм усещал да подредя преживяванията дотук.

Пътят ви започва от Мелбърн. На какъв етап усетихте, че има повече внимание около музиката, която правите и че тя може да намери световен отклик?

Групата се сформира в Мелбърн, но всички сме от много по-малки близки градове, така че в началото бяхме може би малко дистанцирани, като провинциални хлапета, които все още не знаят съвсем къде се намират. Тогава Мелбърн беше невероятно интересно място, направо митично с музикалната си сцена. Бях доста невинен и подхождах към всичко с известна наивност, което си мисля, че всъщност е изиграло позитивна роля. Беше нормално всеки музикант да има още няколко други групи, което не е всъщност случаят навсякъде: научи ни да експериментираме, да сме себе си, да не се притесняваме, че има правилно или грешно. Все още градът е най-близкото до дом, което имаме, макар и той да се промени много през годините.

Мисля, че всичко около нас се случи много постепенно, нямаше момент, в който определен албум или сингъл да ни донесоха съвсем различна вълна на аудитория. Не съм сигурен дали някога сме търсили ефекта на внезапния пробив, просто успяхме да преминем през всяко стъпало по стълбицата нагоре без да се препънем.

Билетите за трите концерта на King Gizzard & the Lizard Wizard (8-10 юни) са в honeycomb-live.com. Преди групата, на сцената на Античния театър ще бъдат King Stingray.

Към концертите ще има и съпътстваща програма в Пловдив: Mini Gizz Film Fest ще представи четири музикални документални филма в Lucky Дом на киното.

Всяка вечер ще има и афтър в Петното, където ще свирят Comasummer (7 юни), A Zero Artefact (8 юни), Dury Dava (9 юни), Bassy Glasa (10 юни).