Радослав Чичев и поезията в центъра на бурята

“Светкавици” е новата книга с поезия на Радослав Чичев, който като всеки добър автор постоянно играе с перспективата - умее да издига малките детайли в знакови събития и да приземява големите сътресения до есенцията им. “Светкавици” е в книжарниците от посветеното изцяло на поезията издателство “ДА”. Това е поредна книга за Радослав Чичев след “5.6” (2016), “Сърцето на ловеца е лисица” (2013) и “От прашинката на деня” (2011). 

В "Светкавици" няма стена между автор и читател - говорите както за загубата на баща си, така и това да сте баща, приятел, син, внук. Искахте ли да напишете цялостна книга по тези теми още в началото на процеса или стиховете постепенно се превърнаха в книга?
Не съм мислил книгата като цялост. Стиховете са писани в рамките на две години, като са се раждали спонтанно. Писани са с обич. Писани са под въздействието на силни чувства. В емоционален план - вулканични години. Тотално разместване на пластовете. Баща ми почина, станах баща. Оттам е и основната тема. В това време се опитах да осмисля основни неща. Време на разбалансиране и търсене на център. Книгата е посветена на семейството ми. Едно от нещата, които разбрах е, че за мен семейството е много важно. Домът и усещането за дом също.

А след подобно преосмисляне какво губи важност?
Не съм сигурен, тъй като всъщност се засилват важните неща, като обич, доверие, разбиране. В този смисъл, светът се разширява и има все повече важни за мен неща.

Всяко издание на "ДА" завършва със своеобразен "речник", който поетите попълват. В него до думата "политика" пишете "не я разбирам"...
Не разбирам от политика, наистина. Дразня се на много неща и не мога да проумея защо продължават да се случват по определен, за мен безумен, начин. Не мога да проумея порочността на политиката.

Кои са книгите с поезия, които през последните години уловиха пулса на времето?
За мен няма пулс на времето, в тоя смисъл има пулс на поезията. На поетите. В България има много автентични поети. Ще споделя част от тях, предимно от моето поколение. Мирослав Христов - "Как ще посрещнем дъжда", Пейчо Кънев - „Последната вечеря“, Маргарита Серафимова - „Неразрешимостта на великолепието“, Иван Ланджев - „Ти, непрестанна новина“, Ивайло Добрев, Стефан Иванов, Стефан Икога, Белослава Димитрова, Никола Петров, Ясен Василев… и много, много други.

Всеки декември има призиви книгата да е по-чест подарък. Коя е книгата, която сте подарявал най-често през последните години?
Интересно, не съм се замислял досега, но книгата, която съм подарявал най-много през живота си е „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Защото е книга за сезоните, за детството, зрелостта и старостта. Книга, пълна с живот. Жива книга.


***

Коледа е стоя на масата в кухнята
с поглед в чинията мисля за дядо си
какво си е представял в този ден
преди 50 години седнал на масата
вперил поглед в чинията мислейки за своя дядо
а отвън снегът вали същият този сняг
валял преди 50 години преди 100 години
излизам на балкона и протягам ръка
в шепата ми се топят снежинки
поглеждам в тях взирам се