Попкултурни шевове

Книги: “Гласовете на модата” на Нели Митева и “Време и стил. Контури на историята на модата през XX век” на Мариела Гемишева

Тези две издания представят две различни и рядко документирани на български език перспективи към модата. “Време и стил. Контури на историята на модата през XX век” (2019, изд. “Колибри”) на дизайнерката, преподавателка и съвременна артистка Мариела Гемишева е книга с амбициозна цел и успява да я изпълни на само 192 страници.

Трудът на Гемишева изследва способността на модата през ХХ век и началото на ХХI век да превръща ограниченията в предимство на фона на политическите и обществените промени, да си взаимодейства с другите изкуства, какви нови влияния влизат в нея хронологично и какви маркери използваме, за да отделим периодите (Гемишева вижда потъването на “Титаник” като символичния край на Бел епок, а Първата световна война – като същинския такъв). В разказа често има примери от киното, изкуството и музиката като събирателни символи на определени течения и пробиви: например, взаимодействието между пънк жанра и дрехите на Вивиан Уестууд; кича, етно елементите и диското. Или как финалните изяви на Елвис Пресли с белия костюм се превръщат в един от най-популярните му образи.

Според Гемишева имаме пълно право да говорим за модата като изкуство, тъй като това е “най-успешният сбор от естетика, философски и психологически компоненти и в най-интимна връзка с първоизточника и стандарт за всички естетични оценки на човешкото тяло и личността.” Във визията на дизайнери като Сен Лоран винаги е имало знак за равенство между изкуство и мода. Във всички описани от нея етапи модата е продукт от взаимодействието между вкусове, навици, периоди на изолация или глобализъм, осъзната или неосъзната идентичност. Лице на проекта и на тенденциите през отделните десетилетия е певицата и модел Ива Янкулова, към днешен момент повече позната с музикалните си изяви.

Кадър от поп-ъп изложбата “Гласовете на модата. Антология на съвременния български моден дизайн”. Инсталацията в “Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство” съпътстваше  представянето на книгата на Нели Митева през февруари.

“Гласовете на модата” (изд. “Нов български университет“, 2025) на модната дизайнерка и създателка на платформата с близо 20-годишна история “Иван Асен 22” Нели Митева поглежда фокусирано върху българската модна сцена.

Антологията е изградена от интервюта с 30 активни представители на първото професионално образовано поколение модни дизайнери в България. В нея Митева също така очертава плюсове и минусите на средата, често в парадоксална симбиоза. От опасността от липсващия обмен между поколенията автори през съвременните влияния от природата, науката, киното и архитектурата, до начина, по който политическите и обществените сътресения също дават своя принос. Например в книгата дизайнерката Даниела Иванова разказва как недоимъкът през 90-те години кара майка ѝ сама да шие дрехите за семейството и това съответно я подтиква да навлезе в професията, а след това да открие фунционалността на архитектурата като основно вдъхновение.

В самите си размисли интервюираните показват колко комуникативна може да бъде (или пък винаги е) модата. “Всеки дизайн трябва да е като песните в музикален албум и албумът да излезе на пазара, когато авторът е готов”, казва Николай Божилов, а според Силвия Цветанова днешната мода трябва да показва “отговорно отношение към ресурсите и процесите, грижа и етичен подход към околната среда, неконсуматорско поведение.” Последното е особено интересна тема, предвид утвърдената асоциация на модата с разхищението, с излишъка, с демонстрирането на статут. В изданието този проблем е засегнат: “Модата върви към минимализиране на консумацията и отслабване на големите модни конгломерати. Търсят се все повече варианти за рециклиране и се увеличава интересът към дрехите втора ръка”, казва Диляна Иванова от Off Limits. Повече по темата в книгата разказва Яна Дворецка от бранда за устойчива мода YOD: “Бавната мода е антитеза на консуматорското общество. Смисълът ѝ е “купувай по-малко, но по-качествено.”

Книгата търси и отговор дали може да се говори за “българска сцена” и той е по-скоро “да”, особено в моментите, когато артистите у нас успяват да направят нещо едновременно актуално, но и отхвърлящо масовите тенденции. Дрехата не е просто още един израз на културно наваксване или имитация на местната среда към световните примери, а все повече нещо автентично и оригинално. Както пише на задната корица, имаме поколение с ясна визия, което работи “чрез осъвременяване на корените и традициите ни. Без заемки и copy-paste.”

“В момента всички дизайнери имат поглед над целия свят, но съвкупността от всички детайли като географско разположение и обкръжаваща среда, история, манталитет ни помагат да запазим своята автентичност”, казва дизайнерката и илюстраторка Анелия Антова.

“Гласовете на модата” съдържа и примери от колекции на всички включени автори. Това е втора книга за Митева след “Идеи за носене: концептуален български дизайн” (изд. “Жанет 45“, 2021).

Филм: Phantom Thread

През 2017 г. актьорът Даниел Дей Люис обяви, че главната роля на деспотичен и фанатазиран в работата си моден дизайнер ще е последната му в киното. Дълги години той спазваше това обещание: в близко бъдеще се очаква завръщането му с Anemone, предстоящия режисьорски дебют на сина му Ронан. Phantom Thread, чийто сюжет се развива през 1950-те във винаги мрачния Лондон, е и поредната продукция, в която сили обединяват режисьорът Пол Томас Андерсън и композиторът Джони Грийнууд (Radiohead, The Smile). В контекста на филмографията на Андерсън, филмът е и продължение на тягостната атмосфера в пост-военната епоха на средата на ХХ век, която той изгради съвършено в The Master (2012).

В България Phantom Thread може да се гледа в HBO Max.

P.S. Филмът остави и любопитна следа у нас, въпреки че беше в киносалоните само за кратко по време на появата си: очевидна препратка към него има в клипа на “Мексико” на Гена и Руши от 2022 г.

Подкаст: Fashion Neurosis

Бела Фройд е модна дизайнерка с повече интересна семейна история: тя е дъщеря на художника Люсиен Фройд и правнучка на невролога и “баща” на психоанализата Зигмунд Фройд. Името на подкаста ѝ, започнал през есента на миналата година, се заиграва с тази семейна история: във всеки епизод тя отключва вратата на студиото и интервюира определена личност, като разговорът наподобява сеанс. Обичайният първи въпрос на Бела Фройд е с какво гостите са облечени и защо са избрали точно тези дрехи за интервюто, преди да потънат в по-екзистенциални теми около живота и кариерата на всеки “пациент”. Първият гост на подкаста е модният дизайнер Рик Оуенс, в един от последните епизоди на креслото лягат трите сестри от групата Haim едновременно, а сред най-гледаните са тези с Кейт Бланшет, Кейт Мос и Ник Кейв.

Изложба: Art and Fashion: Statement Pieces в Лувъра

Звучи неочаквано, но всъщност това е първата изложба в историята на Лувъра в Париж, посветена на модата. До голяма степен инициатор на тази стъпка е Оливие Габе, главен куратор в музея и директор на департамента за декоративни изкуства, който вижда невъобразимо много връзки между тенденциите в модата, интериорите и изкуствата през вековете. На показ са дрехи от времето на Средновековието и Византийската империя, селекцията преминава през XVIII и XIX век и стига до наши дни. Изложбата може да се види до 25 август.

Албум: David Bowie – Scary Monsters (And Super Creeps)

Албумът от 1982 г. рядко е цитиран като един от най-добрите на Боуи, може би защото дава път на по-малко експерименталната му фаза през 80-те. Но в него са някои от най-големите му хитове: едноименната песен, Fashion и Ashes to Ashes. От днешна гледна точка забележително е, че в него са комбинирани елементи от всичко “модно” в музикалния мейнстрийм: има малко арт рок и пост-пънк, има заемки от диското и набиращия скорост ню уейв. Визуално, костюмите на Боуи в тази ера (създадени от руската дизайнерка Наташа Корнилов), особено в клипа към Ashes to Ashes, утвърждават музикалното видео в самото начало на MTV като нов феномен.