Портали към миналото

ИЗЛОЖБА: “Светлина и тъмнина” на Барбара Клем

Обемната ретроспективна изложба на германската фотожурналистка Барбара Клем в Софийска градска художествена галерия документира един по-глобален преход. Дългогодишната и впечатляваща във всеобхватността си работа на Клем (родена през 1939 г. и започнала кариерата си през 60-те) документира политиката, културата и икономиката преди и след обединението на Източна и Западна Германия: от живота на турските имигранти до политическите трусове и ключовите за съответните периоди личности. Ако разгледате детайлно изложбата, на една снимка от 1989 г. ще видите Тодор Живков в група от политически лидери от Източния блок, които като че ли усещат, че времето им свършва.

“Светлина и тъмнина. Фотографии от Германия” е в СГХГ до 22 ноември.

ЛИТЕРАТУРА: “Дом за начинаещи” на Емануил А. Видински и “Хаосът в играта на джаги” на Палми Ранчев

Полуавтобиографичният роман на Емануил А. Видински обхваща и анализира много от явленията и събитията на ранните 90-те, но по начин, който дава възможност за различна интерпретация и усещане към миналото: сюжетът е базиран на реален епизод от живота на Видински, в който той живее в католическия пансион в Калбе, Германия, между 1991 и 1994 г., по време на ранните си тийнейджърски години. Историята на идващия от България герой се смесва със събития като обединяването на Западна и Източна Германия, разпадането на Югославия, културните и обществени разлики между “тук” и “там”.

Без да влиза в конкретни години и описания на епохата, Палми Ранчев се насочва към същия период с “Хаосът в играта на джаги”, книга, близка до структурата на роман в разкази. В историята срещаме някои типични лица за прехода: главният герой Боби се опитва да надиграе системата, а по пътя си среща “обикновени авантаджии, подмазвачи, крадци, мошеници”, свидетел е на “кражби, далавери, фалшиви документи, лизане на министерски и всякакви други задници.” “Никога не съм получавал нещо от небето”, казва Боби, решен да намери правилния или поне печелившия път в хаоса.

В последните няколко години темата за близкото минало получи още няколко интересни интерпретации: дебютният роман на Йоанна Елми “Направени от вина” до голяма степен представи гледната точка на новото поколение към нея (и показа колко сходни и наследствени проблеми има то). 90-те са тема и на още един дебютен роман излезлият преди две години “Нас, които ни няма” на създателката на сайта “Литературни разговори” Антония Апостолова.

Споменатите заглавия са в книжарниците от “Жанет 45”.

КИНО: “Уроците на Блага” на Стефан Командарев

Дори и да не се развиват директно през 90-те години, българските филми често носят разпознаваеми следи на десетилетието. То присъства като фантом, особено когато сюжетът се нагърбва с нелеката задача да диагностицира настоящето на обществото, вътрешните процеси, поколенческите разминавания. “Уроците на Блага”, новият филм на Стефан Командарев, постигна историческо за киното ни постижение с трите си награди на фестивала в Карлови Вари: най-престижното отличие – “Кристален глобус“, отличието на екуменическото жури и приз за най-добра актриса – Ели Скорчева, за която това е първа роля в киното от над три десетилетия. Завръщането ѝ, както и ролята на учителка, жертва на телефонна измама, символично обединява миналото и настоящето.

“Уроците на Блага” ще направи първа прожекция в България в предстоящото издание на "Киномания" (16 ноември).

 Прочети повече по темата в новия брой: