Пощенски картички от бъдещето

София, 2060 година. Галактически ягоди, дружелюбни извънземни, гориво от паднали листа, роботи с пънк прически, междугалактически улици, фермери-магьосници, свободно разхождащи се жирафи и тигри, концерти в парка.

 

Как изглежда бъдещето на София според представите на най-младите ѝ обитатели? “Пощенски картички от бъдещето” пристигат на 17 септември по случай Деня на София пред три знакови за културния живот на града локации, за да ни покажат новата посока. Инсталации, наподобяващи пощенски картички, изобразяващи бъдещето на града, създадени от художниците Мила Янева-Табакова, Борис Праматаров и Вяра Бояджиева по разказите на деца, ще бъдат поставени в непосредствена близост до Национална галерия "Квадрат 500", Софийска градска художествена галерия и Софийски арсенал - Музей на съвременното изкуство.

 

Срещаме се с Вяра Бояджиева, Мила-Янева-Табакова и Борис Праматаров, тримата художници, пресъздали визията на децата за бъдещето на града ни, за да надникнем през техните очи и да разберем защо е важно да говорим за него.

Детайл от "Пощенски картички от бъдещето", Вяра Бояджиева

Защо е важно изкуството да говори за бъдещето?

 

Вяра: Изкуствата са и винаги са били въздействащо средство за комуникация. Езикът им говори директно на хората, дали на интелектуално или емоционално ниво, или и двете. Затова е важно, мисля. 

 

Мила: Част от силата на изкуството е, че не губи връзка с някои изконни човешки ценности, които намират отзвук у хората през времето. Понякога това е достатъчно и в днешно време все по-необходимо.

 

Борис: За да си представим бъдещето, ни е нужно въображение, а изкуството е полето, където въображението е най-силно.

 

Спомняте ли си как сте си представяли бъдещето, когато самите вие сте били деца? Как изглежда градът на утрешния ден в представите ви днес?

 

Вяра: Не си спомням, честно казано. Сега като се замисля, си давам сметка, че като дете умеех по-добре да живея в настоящето. Нямаше какво да правя в миналото, а бъдещето винаги ми изглеждаше твърде далеч. А как си представям градът в бъдеще сега - съобразителен и чувствителен към инвалиди, хора с умствени увреждания, който работи върху социалната интеграция на кварталите. Според мен ударението трябва да се сложи не на технологиите, а да се решат проблеми в човешки мащаб като това пешеходните пътеки да бъдат даденост, а не лукс, например. А и се надявам София да бъде дом на много етноси и да бъде мултикултурен град. 

 

Мила: Спомням си, че всяко ново строителство, различно от панелен блок, ми се струваше очарователно. Вече не е така, тъй като София ежедневно бива лишавана от примери за исторически и естетически ценна архитектура в полза на подобни сгради. Панелните блокове си остават.

 

Борис: Представата ми за бъдещето беше свързана със свръхтехнологии и машини навсякъде. Днес представата ми се свързва все повече с виртуалната реалност, която разчупва границите на илюзорно и материално.

Детайл от "Пощенски картички от бъдещето", Борис Праматаров

Как се “създава” бъдеще?

 

Вяра: Заедно.

 

Борис: Бъдещето се създава чрез знание за миналото и осъзнаване на мястото ни тук и сега.

 

Мила: По-точно от Борис трудно бих могла да го кажа.

 

Какво можем да научим от разказите на децата?

 

Вяра: Моята група деца имаше често противоречиви желания, което е нещо естествено в една група от хора. Някои искаха да цари технологията, други - природата. Въпросът е как да приложим този контраст в полза на по-голямата част от обществото. 

 

Мила: Че децата са си деца и колкото и роботи вече да ни заобикалят, те се вълнуват от роботизирането на бъдещето ни, точно колкото и ние на тяхната възраст. 

 

Борис: Може да научим, че децата ги е грижа за планетата и ако светът, който сме създали, не ги промени, нещата ще станат по-добри!

  

Автопортрети на Вяра, Борис и Мила

Коя е най-голямата ви мечта за бъдещето?

 

Вяра: Труден въпрос. Може би по-малко страх.

 

Мила: Все повече хора да обичат и захранват потребността си от изкуство - така биха се свързвали по-добре помежду си и биха живели в по-голяма хармония с околния свят.

 

Борис: Да живеем рационално и осъзнато. В един свят, по-малко подвластен на егото.

 

А кой е най-страшният сценарий, който си представяте?

 

Вяра: Войни.

 

Мила: Клиширано или не, война и още война.

 

Борис: Планета на необразоваността и пошлостта. Чакаща края на Слънцето в безсмислие.

Детайл от "Пощенски картички от бъдещето", Вяра Бояджиева

Кое е нещото, което ви прави щастливи в настоящето и вярвате, че ще остане така и в перспектива?

Вяра: Любовта на близките ми и приятелите ми. Всичко останало е без гаранция.

 

Мила: Хората в живота ми - семейство, приятели, колеги и съмишленици - все личности с идеи и смелост за подемане на инициатива към подобряване на културната и социална среда, която ни заобикаля.

 

Борис: Изкуството.

 

Какво е посланието ви към малките и големи обитатели на София?

Мила: Да се грижат за града и уважават другите му обитатели, без значение от човешки, животински или растителен произход.

 

Борис: Всеки има силата да промени реалността. Бъдете по-силни от рутината на всекидневието, която ни успива. 

Детайл от "Пощенски картички от бъдещето", Мила-Янева-Табакова

***

 

От 17 септември ще бъде активирана и онлайн платформа в сайта на КО-ОП, в която творбите ще бъдат представени в дигитална форма, съпътствани от видео материали с включени истории от децата и творческия процес на авторите.

 

Локация 1: Национална галерия "Квадрат 500"

Локация 2: Софийска градска художествена галерия 

Локация 3: Софийски арсенал - Музей на съвременното изкуство 

 

Кратко видео представяне на проекта гледайте тук.

За допълнителна информация следете събитието тук.