Много държим българското Черноморие, при все неговите няма и 400 км брегова ивица, да го делим на северно и южно, без никакво географско или геоложко основание, но с фундаменталистка маниакалност. Това разделение има такава силна емоционална убеденост, че е по-пълнокръвно от ляво – дясно, наука – конспирации, война и мир и от всички модерни безпочвени убеждения от света на алтернативните факти. И всъщност е убедеждение от съвсем различен порядък.
С годините брегът на север от нос Емине се превърна в изкуплението на Юга, прегазен от бетонения “Люлин“ пласт на местната представа за туризъм, със заличеното минало на носталгичната безметежност на 70-те и 80-те, “Златният Орфей“ и Балкантурист менюто за тежки соц носталгици, които ходят на море в Гърция. И Северът, притаен в своята насечена от гледки “бедност”, с натежалата Добруджа за гръб и една война през полагаемата морска шир за перспектива. Настойчивите отлики между Севера и Юга всъщност са предимно в човешките усещания, придошли с вътрешното море, затова описанието на Севера би минало най-добре през личности, склонни да го вградят в думи от тези три много специални северни точки.

Шабла, град на невъзмутими рибари до нефтени кладенци, замрял снишен соц, подходящ за киноистории, на 10 км северно от Камен бряг и 6 км навътре в сушата. Често влиза в новините със заседнали кораби заради плитчините, които го опасват. През 1999 г. имахме възможността да наблюдаваме едно от най-дългите пълни слънчеви затъмнения над България именно от Шабла. Представляван от Мартин Петров, учител, преводач, антрополог, социолог, философ и хуманист, с когото можеш да си мълчиш дълго и качествено, преди думите да дойдат в точната си уместност.

Шабла и нейните пирати (рибари) – това е отделна история за закъсали в рифове кораби, изплуващ от морето кокаин, червено “Марлборо”, най-стар и в най-източната на страната ни точка, най-красиво боядисан фар, а също и истории за хора с големи като житото сърца. Но затова е нужно да направим отделен брой.
Мартин Петров, от своя страна, е толкова много неща в едно. Възможно е да сте го виждали да превежда думите на някой известен режисьор, който гостува на “София филм фест”, но този му път не е бил предопределен. Завършва философия, а после е докторант в катедра “Социология” в Софийския университет. Докато пробиеш през всичките му качества и умения, за да стигнеш до усмивката под брадата му, вече се чувстваш като на организирано посещение с гид в музея на саркастичното любознание. Чудесен фон за едно сурово обяснение на Севера.

Какво е “на север”?
Банално, но иска казване: Северът е суров. Ако Югът е красив, то Северът е възвишен. Обичайният йовковско-радичковски романтичен персонаж тук е може би една идея по-социопат и със сигурност има по-различен декор. Една идея по-социопати сме може би, от една страна, заради тази суровост на климата (вятър, преспи, суша), а може би и защото земята е богата. Има и море, и нефт, та може като легендарния шабленец Тръцко да кажеш: “Тръц, нито давам, нито взимам!“. И напълно да се затвориш в имота и семейството си.


А декорът е по-различен, защото тук е единственото място в България, където естествената растителност не е гора, а степ – крайчето на голямата степ, от която всички азиатски конници, включително и нашите, се забиват в гората. Останало е мъничко покрай брега и може би има шанс да се запази. Има и море – открито, без заливи. Само тук борсук и язовец са две различни животни. “Борсук“ тук се нарича японското енотовидно куче тануки. То е свещено за японците, но и монголците си го харесали, та го пренесли със себе си през степта. Имало е тюлени, чат-пат все още има дропли (минищраусове), има паткани (огромен плъх), както и много йоркепета (животно, с чиято намеса се обясняват множество инак необясними явления). Пазете Севера! Никакви МПС-та извън асфалта!
Северът за някой е Юг за някой друг.
Ами да. Северът в крайна сметка е по-малко Юг. Струва ми се много погрешно на Севера да се приписва някаква друга природа, различна от Природата – някакъв откъснат от материята Дух. Духът е убежището на алтернативните факти, т.е. на чистите лъжи. И на север си имаме смокини, просто малко по-малко. А чичо Митко прави вино, което се преточва на втория ден, инак става на мастило.
Що се отнася до тия, за които е Юг, все още се разправят повече истории за чехкини, отколкото за румънци.

От Шабла до Херсон по права линия са по-малко от 500 км.
Слава на Украйна! Слава на героите! Мога само да се възхищавам на смелостта им. В нашия свят много липсва смелост, а това значи, че липсва вяра в каквото и да било. Пандемията го показа много ясно. Пожелавам на украинците победа и щастлив живот след нея!

А на руснаците (до голяма степен важи и за нас) пожелавам освобождение от този зомби-соц, зомби-царизъм, въобще култ към немъртвата плът, към силикона, ботокса, напомпаните мускули, дебелите вратове, вратните пържоли, кюфтетата, шкембетата, дупетата, сланината; култ към неживата плът, към властта, авторитета, към фалоса, който обаче е отдаван спихнат, та трябва да се замества с дилдота, дула и пилони. Нека зомбитата почиват в мир!