Авторката на подкаста Kari’s Calling и бивша състезателка по лека атлетика Карин Околие разказва защо е трудно да бързаш бавно
Когато пандемията се стовари с безмълвен, но осезаем трясък върху живота ни преди броени години, Карин Околие взема дълго отлаганото решение да се откаже от професионалната си спортна кариера и амбициите си в леката атлетика и по-специално спринта. Това е мисъл, която прекалено дълго назрява, и то не заради напредването на възрастта, а заради изтощението, до което сама се докарва. Страхът да направи тази крачка обаче се дължи на липсата на ясна представа какво друго би ѝ се отдавало не добре, а изобщо. Казва, че и в момента не е съвсем сигурна, че е уцелила правилната посока, но поне има наченки на разбиране какво ѝ е интересно.
Преди четири години години, след отмяната на олимпиадата и тоталната липса на занимания и изолация, някак естествено и спонтанно решава, че би разговаряла с хора. “Имах такава нужда след изолацията. Открих, че това не само ми харесва, ами някак ми се и отдава. Оттам насетне започнаха да се отварят и други вратички в тази сфера. Поканиха ме да правя спортно предаване по ”Евронюз“, което на пръв поглед ми звучеше абсурдно, защото не харесвам телевизията като медия, но реших, че трябва да пробвам, за да разбера какво ще замени спорта в живота ми“, разказва тя и пояснява, че за известно време е водещ и на спортните новини по bTV.
Благодарение на този опит открива, че телевизията може да е и полезна платформа, защото според нея властва общото схващане, че футболът, тенисът и художествената гимнастика са важните спортове, а всъщност има толкова много други, които се практикуват от хора, които дават живота си за тях. И на тях просто трябва да им се обърне повече внимание. “Когато спортът е превърнат в разговор за резултати, това понякога отблъсква хората. Всъщност темата може да се представи интересно и различно, така че хората да бъдат подтикнати да пробват различни неща с телата си и да открият своето занимание“, смята тя.
За нея самата спортът не идва от само себе си и тя дълго време се противи на тренировките, докато не осъзнава, че с това започва да чувства по различен начин тялото си, да го контролира и да научава на какво всъщност е способно то. “Отстрани спортът, особено професионалният, изглежда сложен, недостъпен, за избрани хора, които имат уж някакъв талант. След първата крачка и опит много бързо се закачаш, без значение колко потенциал имаш и колко си добър. Според мен е изключително интересно именно това зарибяване, което се случва и как буквално може да превърне обикновен човек от запален любител в състезател, който се стреми към нещо по-голямо. Опияняващо е и в един момент не можеш да спреш и полагаш все повече и повече усилия“, казва тя и обяснява, че състезанията са много малка част от цялото. За нея интересно е как точно тези моменти от изпитаното удоволствието да бъдеш на състезание и да спечелиш те държат през всички години на подготовка. “Не знам как се получава, но спортът е като някакъв вид субстанция.“
Трудностите коват човека
Споделя и мнението, че в професионалния спорт човек не може да си позволи да гледа винаги реалистично на нещата, защото се нуждае от вярата и надеждата в надмогването. “Ако не успееш сам да поддържаш тази надежда, трябва да имаш зад гърба си силен екип, което в България си е чист късмет“, смята тя. Затова и обяснява, че всеки път, когато някой с нашия флаг до името си постигне голям спортен успех, за нея той е много по-значим от успехите на други държави.
Можем само да гадаем колко по-големи постижения биха могли да имат спортистите ни, ако имаха удобствата и подкрепата и не им се налагаше да се справят въпреки системата. “Трудностите също коват човека. Усилията обаче при всички положения се полагат и са огромни. Ако и средата ти помага, можеш да постигнеш повече при същото количество усилия. У нас хората, които се справят, се броят на пръстите на двете ми ръце и искрено ме дразни, когато хората не оценяват, че дори финал или една квота за Олимпиада за нас е нещо голямо.“
Съгласна е и че професионалният спорт често е причина за образователни пропуски, което не е български феномен.“Академично може и да не са на нивото на много от другите хора, но пък знанието, което спортистите трупат, е много специфично. Затова и по-дългосрочният план за живота е важен, независимо колко си добър. Имаш ограничен брой години, в които можеш да се развиваш. Хубаво е обаче да формираш интереси с реалното съзнание, че не можеш да им се отдадеш, но просто да имаш идея какво би правил след това. Интеграцията в живота след професионалния спорт понякога е трудна, но тези нишови познания могат да бъдат приложени. Всъщност малцина развиват клишираните качества като дисциплина и целеустременост в подобна степен“, коментира Карин и дава за пример курсовете за интегриране за професионални спортисти, на които им се е наложило да приключат рано с кариерата си, каквито има в други държави. “Това е форма на подкрепа да откриеш какво можеш да правиш и да наваксаш с онова, което не си научил, за да си конкурентноспособен.“
Друга негативна страна на това да се занимаваш професионално в тази сфера е, че се научаваш да живееш с поставена цел и резултати в главата си и това фиксиране сякаш продължава и след това. “Забелязала съм обаче, че в живота отвъд спорта не е точно така и трябва да умееш да се наслаждаваш на това, което е сега“. За нея тук става дума за изкривяване, което създава напрежение, защото, ако нямаш посока, си объркан, а ако имаш, си в постоянен стрес да постигаш, а това не е особено здравословно.
Ако има обаче злоба, която може да е позитивна, това е единствено спортната. За Карин това е желанието да бъдеш по-добър, да нямаш друг избор освен да победиш. Тази нагласа няма аналог извън спорта.
Защо обаче въпреки този устрем, в съчетание с всички иновации и достижения на науката, медицината, използваните материи в облеклата, оборудването и т.н., в някои дисциплини надскачането на достигнатите резултати изглежда все по-далечно, както е с високия скок при жените и рекорда на Стефка Костадинова?
В очакване на свръхвъзможности
“Като наблюдаваш спорта отблизо, виждаш, че той има спадове и пикове. Дисциплините всъщност не вървят само нагоре. Юсейн Болт беше феноменален, но вече години наред има застой в спринта при мъжете и няма кой дори да се доближи до неговите резултати. Затова и тази дисциплина в момента е в плато. Ще мине време обаче и ще се роди някой, който ще подобри неговия рекорд. Това е интересното в спорта понякога се раждат хора, които имат свръхвъзможности и правилно изтренирани и правилно възстановени, те могат да постигат много неща. Другото е, че резултатите се подобряват с много малко – световният рекорд може да се случи за една стотна. Като Арман (Мондо) Дуплантис, който в момента е най-добрият в овчарския скок и постоянно си подобрява рекорда с по един или два сантиметра и това може да не спре още дълго време.“
Бързай бавно и ще стигнеш далеч
А с какво би започнала тя, ако сега тепърва трябва да избира спорт? Едното е плуване, защото развива цялото тяло и има основно ползи. Другото отново би било лека атлетика, защото се отдава на всеки.“Няма човек, който да не може да бяга. Това е едно от най-първичните движения. Бягането може да се научи и е достъпна и социална форма на спорт и движение, за който ти трябват само маратонки и терен. За спринта трябва талант, но бягането в парка или на маратон е много лесно. Освен това те учи на търпение, защото първото, което трябва да се научиш в началото, е да бягаш бавно, което се оказва и доста сложно. За времената, в които живеем, е трудно да се стремиш да си бавен.“ Третият спорт, който препоръчва, е ездата – заради връзката с животното, която се изгражда. Именно това обаче го прави едновременно специален, но и не толкова достъпен. За много други спортове човек може да открие вдъхновение и полезни съвети в социалните мрежи, но влиянието им е доста противоречиво“, смята тя.
“Хубаво е да откриеш подходящите съвети, но може и да се загубиш заради неизбежния момент на сравнението. Аз следвам хора, които съм проверила, но опитвам да не приемам всичко, което казват като стопроцентова категорична истина“, споделя още Карин. Тя самата е мислела в даден момент дали да не споделя от своя опит като професионален спортист, но се страхува, че това може има негативен ефект, защото универсални съвети няма. Има специалисти, треньори и хора на място, на които човек може да се довери, защото те разбират от работата си, гледат конкретния частен случай и изкарват от него най-доброто, на което е способен.
А за най-доброто, на което са способни състезателите на Олимпиадата в Париж, Карин ще следи с особено голям интерес атлетиката, плуването, тениса, както и щангите, фехтовката и спортната гимнастика, където имаме и български надежди. След това наесен може да я срещнем на Софийския маратон, а междувременно ще продължаваме да следим и всички интересни теми и гости, с които ни среща в Kari’s Calling.
Kari’s Calling се записва в Ж Jazz Room и може да бъде открит в Youtube, Spotify, Google и Apple Podcasts. Още от Карин Околие – @karinokolie.
Как Александър Цеков съчетава в себе си няколко лица на кулинарията и изкуството на гостоприемството, като го преплита с творческите си търсения
Основателката и главна редакторка на списание Eaten за предизвикателствата да издаваш списание, посветено изцяло на храната
Зимнината като женски свят на грижа и познание за храната. Свят на поезията, предавана от поколения на поколения, записвана в прашни тетрадки и вехти жълтеникави листчета, струпани в чекмеджето на дървената маса.