Когато позирането спре

Радина Ганчева е на 28 години и се определя като “фотограф, екстровертен темерут и музикално джънки”. За да стигне до първото си определение, минава първо през объркването си да учи счетоводството и една "сапунерка" Sony, която се превръща в естествено продължение на ръката ѝ. Така днес я познаваме най-силно като моден и продуктов фотограф от многобройните ѝ фотосесии за Under The Line, различни модни марки, а в последно време и като официален фотограф на популярния бранд за обувки и аксесоари By Far. За второто ѝ амплоа като “екстровертен темерут” се доверяваме на нейното усещане, че е такава, а за третото знаем от опит, защото освен зад камерата често е заставала и зад пулта в няколко клуба в София и страната и явно това също ѝ се получава доооста добре. Говорим си за това дали фотографът трябва да е и психолог и може ли камерата да бъде едновременно инструмент, оръжие и прикритие.

Какво обичаш да снимаш и защо? Какъв тип фотография те вълнува най-силно и къде е предизвикателството?
Обичам да снимам хора, но напоследък намирам и много работа в продуктовата фотография. В модната и портретната фотография общуването с моделите и екипа са много важни, което само по себе си е голямо предизвикателство при всяка сесия. Докато в продуктовата фотография можеш да си много вглъбен и сам. Харесва ми да балансирам между двете.

Кои са жените във фотографията за теб?
Много обичам очите, с които вижда Яна Лозева. Нея бих я нарекла истински артист. Изключително деликатна и това много си личи в работата ѝ. Може да наострите уши и очи за следващата ѝ фотографска книга. Не мога да не спомена и Грета Илиева и Елина Кешишева.

Фотоапаратът може да е инструмент, оръжие, прикритие - ти как го усещаш?
За мен е средство. Средство за показване и споделяне на красиви неща. Никога не бих я използвала като оръжие, но пък много обичам да се крия зад камерата.

Кои са най-дръзките преживявания, които не биха ти се случили, ако нямаше камера в ръка?
Дръзки не бих казала, но съм много благодарна за всеки един човек, с когото ме е срещнала работата ми. 

Обикновено портретът се приема като снимка на лице или тяло. Кога портретът успява да покаже нещо повече?
В секундата, в която позирането спре.

Кое предпочиташ - ти да създаваш ситуацията в снимката или по-скоро да чакаш да уловиш момента?
За мен е комбинация от двете, много често в създадената ситуация изплува подходящ момент, който просто улавяш и това прави кадъра.

Как се създава химията с хората, които снимаш? Фотографът сякаш трябва да е и психолог - как си обясняваш процеса при теб?
За мен е важно да си искрен с хората, които снимаш. Да вкарваш непринуденост и лекота в общуването.

Какъв съвет би дала на някой, който тепърва навлиза в професията?
Бих казала на всеки да не се самозабравя и да не забравя откъде е тръгнал. Да бъде любопитен и да гледа много.

А за какво мечтаеш?
Лично: много си мечтая за някое хубаво парти или музикален фестивал и всичко да е постарому. И танци до изгрев.Професионално: пожелавам си да се науча да забавям темпото.

Повече за работата на Радина Ганчева на instagram.com/radischen_