БОРИС ПРАМАТАРОВ

На 26 години Борис Праматаров вече има шест самостоятелни изложби в Брюксел и София, четири авторски арткниги, както и няколко илюстрирани издания, сред които приказки на Жорж Санд, Пиер Лабуле и руски вълшебни приказки за издателство СОНМ. Академичният му път минава през НХА, Кралската академия по изкуства в Гент, Висшето училище за изящни изкуства “Синт Лукас” и Женския университет „Дуксунг“ в Сеул. Но не това ни привлича в него. По-скоро сме пленени как не губи никакво време, а работи трескаво по различни проекти. Както и от това, че той е страшен… Или по-скоро неговите работи са страшни по един приятно плашещ начин.

Как ви подейства “Вълшебни приказки” на Афансиев и на какво заложихте във визуализирането им?
Когато прочета една приказка, която трябва да илюстрирам, вадя интересните за мен образи и ги използвам за отправна точка. Започвам да ги развивам и градя върху тях. Опитвам се да не пресъздавам текста едно към едно, а да го разширявам с допълнителни визуални образи.

Разкажете ни за процеса на илюстриране по даден текст. Кое е лесното и кое – трудното?
Когато имаш текст, лесното е, че светът вече е създаден и от теб се иска да работиш върху него. Трудното е да успееш да надмогнеш стените на този свят и да въплътиш своя собствен свят чрез визуалния образ.

Коя е първата книга с ваши илюстрации и с какво ще я помните?
Една от първите ми книги е “Бабини приказки” на Жорж Санд. Началото е трудно. Още не си бъркал достатъчно, че да имаш опит и е лесно да се загубиш в текста. Но мисля, че основните неща и принципи се учат в работата.

А кой е любимият ви проект от досегашните?
Любимият ми проект си остава първата ми авторска книга “My Demons”, както и изложбата, която направих след това с работите от книгата в “Хип Хип Ателие”.

Кои са любимите ви илюстратори в България и в световен мащаб? Какви тенденции наблюдавате?
Личният ми вкус е към авторските книги. Бих казал, че издателства като Le Dernier Cri и United Dead Artists във Франция са по мой вкус и там намирам някои от любимите си автори.

Коя е първата книжка с картинки от детските години, която никога няма да забравите?
Харесвах поредицата “Боско” - омайният свят на Тони Улф. Разглеждах световете на джуджетата отново и отново и никога не ми омръзваха.

Какъв проект много бихте искали да осъществите, но в момента не можете? Защо?
Бих искал да направя серия с шарки, които да се отпечатат на платове. Надявам се това да стане в правилния момент с правилните хора.