Димитри Стефанов е автор с особен афинитет към документалния жанр във фотографията. Умело пресъздава емоции и усещания, които вълнуват и винаги търси теми и хора, които дълго да останат в паметта на публиката.
От години представя своята фотография у нас и в чужбина, а на 29 април в Международния ден на балета, ще открие най-новата си изложба “Прима” с кадри от едноименния документален проект, заснет зад кулисите на Софийската опера и балет.
Изложбата има за цел да насочи вниманието на широката публика към балетното изкуство, като покаже серия фотографии, отразяващи неговата грация и ефирност. Заглавието на проекта е вдъхновено от българската примабалерина Марта Петкова.
Тихо ли репетира балетът?
По-скоро да. Телата са оставени да говорят повече. Те “крещят” дори, разрязвайки въздуха с движения. Изумителните артисти на Софийската опера и балет живеят всяка стъпка, всеки пирует и това се чувства в атмосферата. Но няма да крия, че зад съвършенството на сцената се крият много повторения и понякога сълзи в очите. Вдъхновяващо е, защото това всъщност описва пътя към успеха.
Кои са твоите повторения в работата ти като документален фотограф?
Работата по различни фотографски проекти изисква различни подходи, различни инструменти и целите са различни. Няма формула, която да “работи” еднакво добре. Едно нещо, обаче, е неизменен спътник в работата ми като документален фотограф и това е комуникацията с хората, които заснемам. А те не се повтарят!
Какво ще видим в изложбата “Прима”?
Автентични и, мисля си, рядко срещани фотографии на българския балет, които няма да оставят никой безразличен. Макар, че всички кадри са черно-бели, смятам, че палитрата от емоции, които те носят е безкрайна. Чрез проекта “Прима” искам да насоча още повече вниманието на публиката и особено на младата аудитория, върху тези изключителни артисти на танца, които могат да вълнуват не само на сцената, но и зад нея.
Фотограф: Димитри Стефанов
Ти неведнъж си казвал, че фотографията не е изкуство. Какво е изградило тази философия?
Отговорът на този въпрос може да бъде колкото еднозначен, толкова и плод на дълбока критика. Историята на фотографията е по-скоро израстване, отколкото пътуване. Нейното движение не е линейно и последователно, а центробежно. Из едно начало фотографията е била създадена просто да запечатва реални картини и спомени от нашия живот. В годините, обаче, актът на фотографиране еволюира в своята стойност и се превръща в инструмент за визуално мислене и изразяване на послания. Добрата фотография въплъщава емоции, преживявания, мисли… Подобно на организъм, тя се ражда цяла и това я прави единствена. В заключение ще цитирам Едуардо Момене, който казва: “Бъдещето на фотографията е непрекъснато настояще и зависи само от онези, които искат да използват фотографския език, за да разширят неговите граници.”
Променили ли са се твоите интереси в това какво искаш да заснемаш?
Фотографията е моят живот и всеки ден аз израствам като човек и автор. Вероятно хората, които познават работата ми отпреди 10 години със сигурност ще отбележат разлика, но тя е по-скоро в темите, не толкова в самия стил. Обединяващ фактор, обаче, винаги ще останат истинските човешки истории и моето собствено емоционално състояние. В какъв етап от живота си съм, какво ме вълнува днес, сега, защо. Работата по дългосрочни фотографски проекти е много дълъг и комплексен процес.
Фотограф: Димитри Стефанов
Кой талант нямаш, но много искаш да имаш?
Винаги съм искал да владея изкуството на думите, защото литературата носи безподобно вдъхновение и словесен заряд. Но силата на визуалния разказ е не по-малко въздействаща и съм щастлив, че въпреки всичко мога да изразявам себе си и да вълнувам публиката чрез езика на фотографията.
Работиш ли върху следваща изложба?
Да, всъщност подготвям нещо повече от изложба. Има време, докато мога да разкажа повече, но това е проект, върху който работя отдавна и е изключително важен за моя професионален и творчески път.
“Прима” ще бъде открита на 29 април от 17:00 часа в Софийската опера и балет. Входът е свободен