Албена Стаменова попада в украинистиката почти случайно през 1994 г. и е част от живата история на специалността “Украинска филология”, която бива открита през 1996 г. в Софийския университет и вече 25 години се развива успешно. “Много се радвам и съм горда, че съм част от изграждането от нулата на една нова университетска специалност”, казва Стаменова. Тя превежда и украинска художествена литература – съвременни писатели като Юрий Андрухович и Сергий Жадан.
Каква е ролята на литературата в изграждането на украинската култура и национална идентичност след разпадането на СССР?
Всъщност литературата има огромна роля за изграждането на украинската идентичност от самото си зараждане в съвременния смисъл на литература. Преди всичко тя изразява украинския дух и национален характер, а наравно с това и възможностите на украинския език, който от самото си оформяне като литературен е бил подлаган на ограничения и изтласкване от всички сфери на живота в Руската империя. По-специално през цялата втора половина на ХІХ в. и до 1906 г., а после от 1914 г. отново, там използването на украински език в образованието, периодичния печат, науката, използването на украинския правопис е било неколкократно забранявано. До някаква степен е било възможно да се твори художествена литература, но съдържанието се е цензурирало, при това е можело да се издава само с руски правопис. Затова художествената литература придобива особена важност като поле за изява на украинската идентичност.
След краткия и турбулентен период на съществуване на украинска държавност като Украинска народна република и Украинска държава, тя окончателно пада под властта на Съветска Русия през 1920 г. Като част от СССР в първите години Украйна бурно развива националния си литературен потенциал в контекста на световните литературни течения на времето, но много скоро националната ѝ литература попада под валяка на сталинските репресии. Десетки творци, цяло литературно поколение е заличено. По-късно то е наречено “Разстреляното възраждане”. След Втората световна война украинската литература по неизбежност се развива в руслото на социалистическия реализъм с всички свързани с това ограничения пред съдържанието и формата на творбите. Все пак обаче тя представлява един отдушник от задушаващото въздействие на социалистическата доктрина върху всички сфери на живота. Това е особено важно в контекста на продължаващото обезличаване и нивелиране на националната идентичност на неруските народности в СССР, и особено на украинската, която винаги се е възприемала на държавноидеологическо ниво като застрашаваща руската доминация.
След обявяването на независимостта на Украйна през август 1991 г. и последвалото разпадане на СССР идеологическите ограничения пред творчеството отпадат и става възможно разгръщането на украинския национален творчески потенциал. В постсоциалистическите общества се осъзнава ценността на индивида, потискана с десетилетия. Преосмислят се не само човешката личност, свободата на мисълта и творческото изразяване, но и историческото минало – далечно и близко. И неизбежно литературата отразява травмите от миналото по един или друг начин, в една или друга степен и форма. Естествено, последните три десетилетия са най-доброто време, което украинските литературни творци са имали за изразяване на идеите си от целия творчески спектър – като украинци и като граждани на света.
Днес целият свят е съпричастен към една държава, за която сякаш не знаем почти нищо.
Наистина много малко знаем за Украйна, да. За българите Украйна не е мястото, което си представяме, когато кажем “аз съм в чужбина“. За нас “чужбина“ е някъде на запад, подразбира се, че бихме се радвали да сме там. А на изток какво хубаво има? На изток беше СССР, който беше символ на несвобода и бедност. И бившите му републики, които сега са самостоятелни държави, си останаха с клеймото на спомена за СССР. Всичко, което се знаеше, а до голяма степен и досега е така, беше пречупено през призмата на рускоцентричната имперска и съветска историография, която отреждаше на Украйна мястото на една провинция и периферия на “могъщата“ руска държавност. Е, историческите митове не издържаха под напора на действителността и рухването им се оказа твърде болезнено за неизживения имперски комплекс за пълноценност на руската политическа върхушка, а и на голяма част от руското общество.
Сегашната война на Русия срещу Украйна е война за историческите корени, за легитимност, свързана с извора на държавността и цивилизацията сред източните славяни. Тя всъщност не беше чак толкова изненадваща, още повече в контекста на продължаващата вече осем години агресия на Русия срещу Украйна. Изненадващо беше по-скоро пълното заглушаване на аргументите на здравия разум, който целият свят очакваше, че Русия все пак ще прояви. Но Русия се хвърли да завзема със сила това, което смяташе, че ѝ се полага, и загуби войната с първата крачка на украинска земя, с първия изстрел, който даде в Украйна. Сега пред очите на потресеното и ужасено човечество се разиграват покъртителни сцени на брутално военно насилие и безогледно унищожаване на хиляди човешки животи и десетилетия на съзидателна човешка дейност. Един ден световната общност ще потърси сметка на самозабравилия се диктатор. А дотогава Украйна ще пише най-новата си история в паметта на съвременното човечество с кръвта на воините, които защитават свободата и независимостта ѝ, и на невинните жертви, изтръгнати от живота от руските бомби и ракети. Днес едва ли има човек по света, който да не е чул за Украйна. Тя се превърна в знаме за всички, които правят разлика между добро и зло, за които думите “свобода“ и “независимост“ не са празен звук, които уважават международното право, мира, ненарушимостта на границите и правото на самоопределение на нациите, на всички, които се противопоставят на тиранията и грубата сила както в международната, така и във вътрешната политика.
Превеждате съвременни автори. Какво се случва с тях от началото на войната? Навлиза ли вече войната в творчеството им или сега не е време за това?
Украинските автори, както и творци от други области, останаха с народа си. Тези, за които знам, са живи, помагат на хората с всички достъпни средства. И допринасят с творчеството си за повдигане на духа на страдащите хора, работят за информирането на международната общественост за ставащото в Украйна, разпространяват истината. Предполагам, че ще мине време, докато тази война навлезе дълбоко в украинската литература. Все още не бяха обработени в дълбочина травмите и шока от събитията от Майдана през 2013 – 2014 г. и продължаващата руска агресия, когато избухна новата война с новите ужаси. Тепърва предстои да осъзнаем мащабите на пораженията върху съдбите и психиката на украинците, да видим художественото пречупване на тази трагедия.
С какво сте ангажирана в последните седмици? Сигурно се срещате с много бежанци. С какви истории се сблъсквате?
Ангажирана съм предимно с преводи, с някои участия в информационни предавания, с взаимодействие с украинци и колеги и с пряката си преподавателска работа, естествено. Ангажирана съм като цяло с украинската кауза. Не се срещам пряко с много бежанци, но до мене достигат по различни канали различни истории на украинци, напуснали страната си, за да спасят от войната живота си и живота на близките си, на децата си. Покъртителни истории за страх и преодоляване на страха, за страдание и преодоляване на страданието, за уязвимост и устойчивост, за човешко достойнство. Възхищавам се с цялото си сърце и ум на тези хора, прогонени от войната от домовете си, от досегашния си живот, които се принудиха на напуснат страната си, но най-много от всичко желаят час по-скоро войната да приключи, за да се върнат час по-скоро в родината си и да започнат да градят разрушения си живот, разрушената си страна, бъдещето си наново.
Как преводът на една книга може да осъществи диалог между различни, дори воюващи помежду си култури?
Ами... честно казано, не знам. Може би като всяко изкуство – чрез силата на художественото въздействие на образите, чрез актуалността на проблематиката, която засяга... Всяко художествено произведение намира своите потребители и почитатели сред една донякъде подготвена за възприемане културна прослойка на обществото, която е до голяма степен по-скоро международна поради своята културност, отколкото национална поради своя паспорт. Разбира се, всички ние сме формирани от националната си културна среда и със сигурност произведенията се възприемат по различен начин в различна среда. Но новите хоризонти, които ни разкрива всяка творба, обогатяват кръгозора на възприемащите. Стига те да са отворени към въздействия и готови за духовни преживявания. В сферата на изкуствата и културата всичко е свързано, всеки творец от нещо се е повлиял и нещо е привнесъл. Включително част от националната си културна среда. Представям си, че някак така може да стане диалогът.
Преводът донася националните литератури до световната публика, прави националните литератури световни, преводът създава световната литература. Преводът е ярък пример за това как се пренася дух и смисъл през мисловните светове на различните езици. Омайващо е. Никога не съм се замисляла дали съществуват враждуващи култури. Съществуват враждуващи политически доктрини, враждуващи държави, враждуващи индивиди. Но културата е интернационална и общочовешка, геният няма паспорт.