PUNKT за градска идентичност

Разговорът за дизайна в градската среда у нас често свежда визуалното до позиция в бюджета под графата “рекламни материали“, но Красимир Ставрев и Светла Тодорова добре знаят, че той е нещо много повече. Редки са случаите, в които представителите на местната власт и институциите не търсят лесна форми на употребата на герб и лого, а цяла визуална система, в която хората да се припознаят.

Пловдив има своя прецедент. От фестивали като “НОЩ“, One Architecture Week, “Улица Отец Паисий“, събитията на фондация “Отворени изкуства“, през мащаба на Европейска столица на културата 2019, безплатния градски шрифт Plovdiv Typeface и първия в света фестивал за градска идентичност Brand The City през февруари тази година, до поредицата от културни институции и бизнеси с обновен брандинг – градът сякаш постепенно оформя собствена визуална “физиономия“, за която основен виновник е студио Punkt.

Говорим си с един от основателите му Красимир Ставрев и неговия партньор в живота, а впоследствие и в управлението на студиото през последните години, Светла Тодорова веднага след представянето им на Европейските дизайн награди, които гостуваха в София през юни. Връщат се оттам заредени с още повече енергия за осъществяването на следващите им планове. Сред най-пресните е търсенето на име за новото им пространство за поп-ъп събития. То е на мястото на бившето Artnews Café, което обновяват и където вече неколкократно “свикват“ срещи и лекции по различни поводи.

Част от проекта Пешеходен пасаж "Одеон" като част от Brand The City. Фотограф: Щилиана Андонова

Те са инициатори и на първия международен форум за градска идентичност Brand the City, който организираха напълно самосиндикално през февруари в Пловдив. На него, неочаквано дори за тях, приемат да участват всички водещи европейски студия, работили по визуалните идентичности на градове като Амстердам, Виена, Лайпциг, Порто и Прага. Мащабното събитие се появява от собствената им необходимост като практикуващи дизайнери да извлекат дефицитна информация, работещи модели и да се поучат от чуждия опит в сферата на градския брандинг. Сфера, която привлича Punkt от основаването му през 2008 г. до днес.

Самодейност и намеси

След няколко години работа в печатница и паралелно обучение в НХА Красимир решава да излезе от логиката, в която дизайнът е “безплатен бонус“ към печатната услуга. Заедно с Георги Лазаров основава Punkt като рисковано, но съзнателно начинание, изградено около идеята дизайнът да бъде самостоятелна професия и стойност, а не придатък. По думите му и до днес онова, което ги отличава от останалите, е, че не познават и не следват агенционните модели, работят без акаунти – чрез директна комуникация с клиентите си, като съчетават културни и бизнес проекти. Мислят за Пловдив не като пазар, а като среда, която самите те обитават и се опитват да променят към по-добро. “От едно време обичам да казвам, че сме самодейци“, допълва Красимир с усмивка.

Част от проекта Пешеходен пасаж "Одеон" като част от Brand The City. Фотограф: Щилиана Андонова

Пресен пример за намесата им в подобряването на средата е пасаж “Одеон“, на когото са и кръстници. Коридорът, който свързва Античния одеон и Епископската базилика, дълги години е място, което всички заобикалят, независимо че е удобен “шорткът“ между главната улица и Пловдив. Има спирка на градския транспорт, но е мръсно и шумно и дори Google не го показва като опция за преминаване. Тъй като офисът на Punkt се намира буквално над него, решават да изпреварят Google и да “прокарат“ нов път. Днес мястото е почистено, изрисувано и осветено. Така то е много по-спокоен и приятен градски пасаж, в който дори може да поискаш да се заседиш и да научиш нещо за Пловдив от поемите, създадени от Бояна Стоилова за всяка една от шестте колони там. “На път за работа виждам големия ефект от свършеното. Преди беше много по-пусто място, а сега винаги има някой, който си прави селфи или чете, докато си чака на спирката“, разказва Светла. Графити артистите също все още се въздържат от “намеси“, но дори и да се включат, стените са покрити със специален предпазен лак, който позволява да бъдат измити до десет пъти без боята отдолу да бъде засегната – нещо, което фирмата изпълнител на проекта предлага и поема сама като разход без скрити рекламни цели. “Покрай този проект усетихме много солидарност и един такъв възрожденски заряд“, допълват и двамата.

Светла Тодорова и Красимир Ставрев на European Design Awards в София през юни 2026 г. Фотограф: Михаил Новаков

Различните играчи в една мрежа

Припознават като важно стъпало в развитието и мащаба на действията си работата им по визуалната идентичност на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г. За проекта се преборват в конкуренция с три софийски студия, въпреки че към тях все още има известна доза недоверие. След като доказват, че работят качествено и отдадено, към тях започват да се обръщат и други институции като местната опера и драматичният театър, етнографският музей, зоологическата градина.

“През последните години много говорим и с бизнесите за това как биха искали да бъдат имплементирани и тяхната дейност да се вписва в разговора за града. Все по-често ни търсят в опита си да покажат ясно, че са свързани с Пловдив“, обяснява Красимир. Търсят начини да запазят тяхната автентичност, но по-трудната задача е как да бъдат вписани в общия визуален език на Пловдив - предизвикателство, което според Красимир е много интересно и чието решение няма да бъде открито скоро. “Това е дългогодишен процес, какъвто видяхме, че се случва и в Порто, Виена и Лайпциг. Дали говорим за дигитална, печатна или градска среда – предизвикателства са едни и същи. Никой от тези градове не се старае да прилича на друг, а всеки търси своя подход“, коментира още Красимир. Според Светла фактът, че са независимо студио им дава голямо предимство, защото са доказали какво правят в годините и освен, че мнението им тежи повече, с това идва и повече свобода на действие. Работата с държавни и общински институции обаче изисква и много търпение, доверие и труд.

Дизайнът като археологически разкопки

Друго предизвикателство е как Пловдив да не заприлича на всички европейски столици с техните унифицирани и изчистени дизайни. “Има една страхотна снимка, правена от високо, на която се вижда как откриват Римския стадион и как се показват стълбите, докато археолозите ровичкат в земята. Така се чувствах и аз, когато търсих символа, който да обедини града в едно, а той сякаш винаги си е бил там. Оттогава работим с по-внимателен подход. Сякаш разчистваме праха от нещо, което е закопано и незабелязано. Вместо да бутнем и да започнем отначало, предпочитаме да осмислим наследството на града по нов начин и да го припознаем. По-сложно е, но виждам и че е по-трайно и по-дългосрочно работещо“, казва още Красимир.

Част от проекта Пешеходен пасаж "Одеон" като част от Brand The City. Фотограф: Щилиана Андонова

Подобни “археологически“ открития на символи и смисъл студиото прави и по време на работилниците от Brand The City в някои от кварталите на Пловдив. “Хората разказаха много интересни неща. Бяха повече за съседите, за дядовците им, но имаше интересни истории и за организацията на пространството. В “Кючюк Париж“ например се оказа, че много хора са имали гълъбарници. Един от участниците даже каза, че помни как са яли гълъби. Нещо, което в Париж е абсолютен специалитет и връзката с Кючюка изведнъж стана още по-любопитна. Нямаше да имаме тази гледна точка без тази среща, макар и за два часа“, отбелязва Красимир.

В работата с пиктограмите изскача и темата за ранчотата. „В Пловдив всички от 80-те и 90-те години знаем, че който няма село, има ранчо – миниатюрен парцел от няколко квадрата, на който хората са си отглеждали продукция. Имаше едно момче, което е направило дипломната си работа във Виена, вдъхновен от спомените за ранчото на дядо си в Пловдив. Едно време моите приятели, като казваха, че имат ранчо, си представях, че слагат по една мексиканска шапка и отиват в огромно имение, а то беше нещо съвсем различно“, споделя Красимир, а Светла допълва, че са открили също, че в момента в парк Лаута жена си е направила бизнес за наем на такъв тип земя за отглеждане на земеделска продукция.

“В тези работилници ни беше важно да чуем истории от кварталите, за да адаптираме общата градска идентичност и към тях в един бъдещ момент. Не че това ни е било възложено от общината, но видяхме, че това е правилният подход вместо да чакаме да има разбиране за работата ти, сами да предизвикаме това като действие“, казва Светла. Според нея тяхната работа има и образователна роля в тези бавни и дългосрочни процеси. “При всяка възможност се опитвам да казвам на институциите защо е важно градът да има собствен модерен символ лого, и отделно да има герб – хералдиката, чиято роля е различна. Гербът не може да върши работата на логото“, категоричен е Красимир.

Без салата от лога в менюто

Подобен извод си вадят и от всичко чуто и видяно по време на презентациите на Brand The City. Екипите, които пристигат, са впечатлени от онова, което виждат като потенциал, но съветват, че най-важно е следването на дългосрочна стратегия за градска идентичност, а не временни декоративни решения. “Всички са минали през грешката, наречена “салата от лога“ всяка дирекция да си има собствено лого, да е различно, със свой цвят. Постепенно обаче систематизират и виждат, че от това се спестяват средства, привличат инвестиции и същевременно хората са по-ориентирани, а не объркани.“ Двамата вярват, че са постигнали целта на форума – хората да си тръгнат с полезни знания и добро усещане. Затова и ще търсят начини да го направят отново през 2027 г., но с повече планиране и подготовка.

Част от проекта Пешеходен пасаж "Одеон" като част от Brand The City. Фотограф: Щилиана Андонова

За тях съществено във всички тези процеси е и участието на колкото се може повече хора. Plovdiv Typeface е едно от доказателствата, че такъв подход има успех. За него събират почерците на близо 4000 души, независимо от краснописа им. От формите на буквите като конструкция правят огромен анализ и на база на най-срещаните форми, наклони и острота, създават шрифт. “Беше невероятен проект. Смятам, и първи подобен в света. Където и да го представяме, прави голямо впечатление как един шрифт може да се превърне в социален елемент, който да сплотява хората“, казва Красимир. Шрифтът и до днес може да се изтегли безплатно и се ползва успешно от множество институции и бизнеси. Срещат го по сайтове, грамоти, табели, етикети на продукти, детски книжки, обяви за изгубени животни.

Друга важна стъпка за скъсяването на физическата дистанция между разбирането за тяхната работа и всички останали хора, за които дизайнът не е на дневен ред, е решението им да изместят офиса си от таванското помещение в къщата, в която живеят, и да се преместят на приземния етаж на сграда, разположена на 50 метра от общината. Големите стъклени витрини излагат работния процес на директен показ, превръщайки екипа в естествена част от ежедневния уличен поток. ”Пространството ни придоби специфичен общностен характер, който на шега наричаме “ефекта на италианското село“, в който общинските служители и минувачите преминават покрай прозорците напът за работа или обяд, надничат вътре, махат ни и по този начин визуалната култура става тема от всекидневието. Да, приехме лекия дискомфорт от това случайни хора да чукат по стъклото и да ни прекъсват по средата на работния ден, но в замяна получихме много видимост и по-голямо значение на всичко, което правим.“

Ако те самите трябваше да си поставят символи и знаци, Красимир би избрал колелото, защото обича да кара, а и на колело се запознава със Светла. Би избрал още реката. „Обожавам това място и много съжалявам за тази пропусната възможност от реката да се направи много повече, но от друга страна тя е мястото, на което мога да съм сам със себе си“, казва той. Заедно със Светла избират като символ, който ги описва, и една от пиктограмите, които създават за Пловдив – три фигурки, които са се хванали за ръце, танцуват хоро и рисуват една безкрайност. „Аз вярвам, че заедно можем да направим повече и трябва да правим нещата един за, с, в, пред друг. За мен лично това е най-голямото удовлетворение.“

Още за работата на Punkt на www.punkt.studio и @studiopunkt.