Q&A: Луис Васкес за мрачното и светлото в музиката на The Soft Moon

Личната марка даркуейв на Луис Васкес звучи едновременно като от друга ера, но и по някакъв начин успява да се свърже с тенденциите на настоящето: в проекта му има и драма, и черен хумор, пълна сериозност и заигравка с готическото, понякога много електроника, понякога много китари.

The Soft Moon ще превземе голяма зала на Mixtape 5 в София тази сряда, осем години след първия си концерт у нас.

За цялостния ефект ще спомогнат още две имена: Trace Amount, проект на композитора и визуален артист Брендън Галахър от Ню Йорк, и Vague Voices, дуото на Ангел Симитчиев и Стефан Бъчваров, част от българския лейбъл Amek.

Васкес казва, че музиката има същата сила за него, както преди 13 години, когато поставя началото музикалния си път, а за това помага и връзката със слушателите му - те намират пристан в песните му още с първия албум.

Голяма част от музиката на The Soft Moon е свързана с изправяне пред миналото, преодоляване на травми. Става ли по трудно да си открит в музиката с времето – има ли опасност от рутина или неудобство, че съдържанието на песните става все по-публично?

Всъщност бих казал, че е обратното. В началото на проекта, когато социалните мрежи бяха още млади и Facebook доминираше, получавах толкова много съобщения, в които хора ми пишеха, че най-сетне някой изразява това, което си мислят, че се чувстват разбрани. “Да, и аз минах през същото…”

Фотограф: Andrea Rigano

Това е интересно, като се има предвид, че всъщност текстовете често са доста кратки и минималистични, почти като мантри.

Да, текстовете винаги са представлявали известна трудност за мен. Дълго време ги пишех, когато музиката вече беше напълно завършена, докато напоследък пиша музика и лирики едновременно и крайният резултат се получава много по-естествен и цялостен.

Постепенно да съм напълно откровен се превърна във форма на себеизразяване и дори бих казал, че има нещо пристрастяващо в това, тъй като виждаш ясно обратната връзка. Албумът Deeper от 2015 г. носи това заглавие именно защото исках да стигна възможно най-дълбоко в тези теми около детството и порастването. Като че ли с Exister, новия албум, завърших този процес. Почувствах се някак излекуван в края на записите, бих казал дори като различен човек. Така че оттук насетне, мисля, че композирането ми ще се промени.

Как?

Ако всички албуми досега бяха свързани с разплитането на травми, то сега ми се иска да говоря повече за овластяването. Изведнъж, това, че съм от другата страна, е ново усещане, което искам също да изразя. Прави ми се нещо различно, не знам още под каква форма, но съм сигурен, че правилният момент ще настъпи. Мисля, че винаги ще правя музика и трудно ще се появи нещо, което да ме откаже. Все пак тя е част от мен.

Предвид този терапевтичен ефект на музиката, има ли песни, които на живо винаги ви водят до катарзис и не омръзват?

Да, действително има такива в сетлиста и се утвърдиха като постоянно присъствие през годините. Толкова често се случва да плача, докато изпълняваме Being, Try също е една от тези песни. От новия албум това са Monster и Sad Song, които всъщност не свирим толкова често, може би защото емоционално е малко трудно, хващат ме за гърлото. Имам два фактора, по които съдя колко е добра една песен: или да ме кара да плача, или да ме накара да танцувам. Far също е в тази категория, тъй като публиката започва да пее припева и се получава много трогателен момент на споделяне.

Фотограф: Andrea Rigano

С The Soft Moon сте подгрявали някои големи имена, били сте част и от някои по-обемни фестивали. Предполагам, че да излезеш пред чужда публика носи своите предизвикателства…

Сещам се как подгрявахме Depeche Mode през 2014 г. Из Европа публиката беше доста толерантна към нас, докато не отидохме в Полша, където феновете бяха от съвсем друго естествено - изключително ясно показваха, че искат да се махнем от сцената възможно най-бързо. Чудих се какво прави хората агресивни, когато не става въпрос за агресивна музика, но може би понякога те се идентифицират толкова много с групата, че всичко останало е като неприятно разсейване и самите те все едно я предпазват от това.

Какъв е Луис Васкес, когато не е в студиото или на турне?

Турнетата са наистина много интензивни, затова и гледам животът ми извън тях е на другата крайност, а малко преди да тръгна на път, да съм във възможно най-добра физическа форма. Обичам храната и готвенето, киното, да карам скейт. Преди живях във Венеция, Берлин и в близост до пустинята Джошуа Три, а сега съм в Лос Анджелис. Кварталът, в който живея тук, може да се обикаля пешеходно, което както знаем е рядкост за този град. Наоколо живеят много музиканти, постоянно виждам готини хора, така че живея с усещането за общност около себе си.

Билети за концерта могат да се намерят в мрежата на EasyPay/EPAY GO  на цена 35 лв. и 40 лв. на входа на клуба.

Вратите на Mixtape 5 отварят точно в 20 ч.

Събитието се организира от Alarma Punk Jazz и Indioteque.