СТИВЪН ЕЛКОК: "ХОРЕОГРАФ" НА ИЗОБРАЖЕНИЯ


Небесен архивен адвентен календар / Замислен, компилиран и проектиран от Стивън Елкок и Хю Хейлс

Ако сте имали късмета да попаднете на неговата страница във Фейсбук или профила му в Инстаграм, значи, подобно на стотици хиляди други, които го следят, познавате удоволствието от съприкосновението с изображенията, които той открива и споделя почти ежедневно. Стивън Елкок (Stephen Ellcock) не е нито куратор, нито художник, нито някакъв друг вид артист, но очеизвадно притежава онази деликатна чувствителност към изкуството, която е дар. Още по-ценното е, че кара ужасно много хора да се впечатляват от изкуство и да го откриват или преоткриват по лесен начин в ежедневието си. Самоопределя се като онлайн колекционер и “хореограф” на изображения, базиран в Лондон, който е и писател, изследовател, както и бивш професионален музикант и дистрибутор на книги, наред с още доста други неща. Към днешна дата прекарва по-голямата част от времето си в своя непрекъснато разширяващ се виртуален музей в социалните мрежи и отдели малка част от него за “Виж!”:

Kак се появи идеята за този виртуален музей?

Намирах се в доста лош период от живота си – бездомен, борейки проблеми с алкохол и наркотици, възстановявайки се от сериозно, изтощително заболяване - и приятели ме подтикнаха и подкупиха да си направя акаунт във Фейсбук, въпреки че дори не притежавах мобилен телефон, да не говорим за компютър или лаптоп, по онова време. В началото го намерих за изключително светско и досадно, но постепенно, след като се свързах с доста интересни хора, бях съблазнен и скоро започнах да инвестирам много време, а и пари в интернет кафенета. След като около година и нещо отбягвах прекаленото внимание, започнах да виждам огромния потенциал в използването на Фейсбук като уникален и мощен визуален форум, а много малко от хората, които „срещах“, го използваха по този начин. Веднъж щом почнах да публикувам изображения и осъзнах, че мога да компилирам тематични албуми, съдържащи над 1000 изображения, вече не можех да спра и, окуражен от отзвука, всичко оттам насетне се натрупа лавинообразно и в момента реално е превзело живота ми.

 

l’Araignée qui pleure, от Одилон Редон, 1881 г.

 

Какво е отношението ви към виртуалните музеи като цяло?

Дигиталната ера ни дава възможност да създадем ултимативния кунсткамер (специфичен вид колекция от изкуство, от немски - Wunderkammer или англ. Cabinet of Curiosities - бел.р.), съдържащ всяко възможно произведение на изкуството или текст, които някога са били създадени или написани, като също така ни предоставя и шанс да разглеждаме и подреждаме тези произведения във всяка възможна комбинация… Mултивселена от безкраен избор. И все пак, всеки опит за навигиране на този невъобразимо голям лабиринт без никакво усещане за посока или без филтриране или ориентир може да доведе до изгубване, разочарование и дори лудост.

 

Каква е целта?

Да направя всичко възможно да сваля Рая на Земята.


Karl Friedrich Schinkel, Кралицата на нощта, сценография за "Вълшебната флейта" на Моцарт, 1815 г. 

Рисунка на ръка, Hastakara Yantra, тантрическа рисунка от Раджастхан, XIX в.

 

Къде търсите и как споделяте?

Прекарвам всеки свободен час в ровене и тършуване из най-отдалечените, мрачни кътчета на Интернет в търсене на изумителни, особени, уникални или находчиви изображения. Откривам такива от много, много източници от цял свят - от най-известните и познати музеи, библиотеки, академични и научни институции до Tumblr, Pinterest, Flickr, блогове и т.н. Макар че притежавам голяма лична библиотека от илюстрирани книги и визуални материали, нямам достъп до скенер или свястна камера, така че, поне засега, всичко, което публикувам, е качено директно от Интернет.

 

Най-изненадващото, най-трудно откриваемото и най-отдалеченото във времето произведение на изкуството, което сте намерил за архива?

Откривал съм снимки и артефакти, много от които изумително изтънчени, сложни и красиви, датиращи десетки хиляди години назад във времето до най-ранните дни на човечеството. Сред тях моето, може би най-любимо произведение е това, което се определя като най-старата запазена каменна маска в света от колекцията на Музея на Библията и Светите земи, Париж (Musée de la Bible et de la Terre Sainte, Paris).

Намирането на изображения на изкуството от Африка, Централна и Южна Америка и Централна и Южна Азия, извън колекциите на големите европейски и американски музеи, все още е доста трудно за мен, поне като непрофесионалист. Има толкова много да се открие и научи от тези култури, че това може да е много обезсърчаващо. 


Тази каменна маска от преди керамичния неолит е от 7000 г. пр.н.е и е една от най-старите оцелели маски в света.


Утагава Кунисада, Япония, 1786 - 1865

 

Разкажете ни някоя интересна история от процеса на търсене?

Значителна и изумително голяма част от обектите, знаците и произведенията на изкуството, създадени от човешки ръце във всяка среда и от всяка ера, притежават метафизични връчки, които резонират универсално и непреходно…

 

Как избирате темите на публикациите си?

Макар че винаги следвам някаква грандиозна, много амбициозна, безкрайна сюжетна арка (известна само на мен) и бих прекарал безброй часове в сваляне, селектиране и, особено, подреждане на снимките, работя и спонтанно. Понякога перфектните или точните снимки сами се появяват или внезапно изникват, докато търся нещо друго. Откликвам на новините и актуалните събития. Има и скрит политически коментар в много от нещата, които публикувам. Това послание и коментар е по-скоро косвено и подразбиращо се, отколкото очевидно и открито.


Blühende Königin der Nacht, Барбара Регина Дич, 1706-1783


Léon Spilliaert, The Bather, 1910

 

Как си обяснявате интереса към архива?

Хората реагират на модели, а това, което правя, както във Фейсбук, така и в Инстаграм, в същината си е създаване на шаблони. Иска ми се също да мисля, че хората може би реагират на факта, че, като съпоставям и събирам изображения по този начин, се опитвам да изразя концепции, чието обяснение би отнело хиляди страници текст. Твърдо вярвам, че визуалните мисли могат да носят послание и да будят спомени.

 

Кой рови във вашия архив и какво търси там?

Изключително се гордея от факта, че сред хилядите ми приятели и последователи са хора от всякакви възрастови групи, среди, културни традиции и континенти. Пращат ми много съобщения, молби и въпроси всеки ден и докато получавам своя завиден дял от хейт и спорадични смъртни заплахи, преобладаващото мнозинство са безусловно учтиви и невероятно почтителни.

 

Хидрата, детайл от "Херкулес и хидрата" от Лукас Кранах Стари, ок. 1537 г.


Йеронимус Бош, Градината на земните удоволствия, централно крило, детайл, ок. 1503-04 г.

Кои онлайн архиви, реални галерии и музеи следите с интерес?

Редовно посещавам стотици уебсайтове, Tumblr страници и други, та би било обидно да отлича само няколко сред толкова много. Но, ако все пак трябва, бих казал, че любимите ми включват The Public Domain Review, Archive.org, Biodiversity Heritage Library, Internet Book Archive, Националната Библиотека на Франция, nemfrog, Bibliodyssey, Британската библиотека, Art Blart, Spencer Alley сред безброй други. Освен познатите места, любимите ми музеи включват задължително и Музея за история на изкуството във Виена, Националния aрхеологически музей в Неапол, Museum of Jurassic Technology в Лос Анжелис, Американския Folk Art Museum в Ню Йорк и музея John Soane в Лондон.

 

Японската художничка Яйой Кусама на 10 години, 1939 г.


Andreas Cellarius, детайл от Scenographia Systematis Copernicani Harmonia Macrocosmica, публикуван през 1660 г.
От колекцията на Планетариум и Музей за астрономия "Адлер", Чикаго

Kак си представяте бъдещето и развитието на вашия "виртуален кът"?

Надявам се да продължа по този път и да правя това, което правя, дали във Фейсбук, Инстаграм или това, което ще дойде след тях, с надеждата, че констелацията от изображения, които публикувам, и сложните мрежи от връзки, обрати и спомени, които се опитвам да създам, ще запалят искра в паметта, въображението и разбиранията на зрителя и ще му осигурят убежище от културно-политическия пейзаж, в който все повече преобладава негативизъм, тривиалност и безсмислена какафония.

Извън случайните беседи, работилници, кураторски изложби, книги, календари и обичайната бумащина, съм повече от щастлив да запазя относителната си анонимност и да огранича дейностите си до виртуалния свят. Със сигурност не възнамерявам да създавам реален музей, макар че, ако се намери някой просветен милиардер, благословен с безкрайно търпение и бездънни джобове, ще съм повече от щастлив да поговорим.

@stephenellcock

fb/stephen.ellcock




ДИЗАЙН МЕЛБА

 


KKIIVV - Илиан Илиев, Костадин Кокаланов, 2015


Идеята за динамичния онлайн архив за български дизайн МЕЛБА  се появява още през 2011 г., когато Адриана Андреева и Бояна Гяурова, понастоящем основна движеща сила на Студио Комлект, работят още в списание “Едно” и водят рубриката BG Creative power - серия от статии, посветени на български дизайнери и визуални творци. Тогава са куратори и организатори и на някои от изданията на Sofia Design Week и имат възможността да се срещат на живо с много от тях. С годините идеята им се доизбистря, контактите и опитът се трупат. Двете намират съмишленици в лицето на Next DC, които правят визуалната идентичност и уебсайта на архива, Анита Табахнева - редакция и превод, Михаил Новаков - портретните снимки, а програма “Култура” на Столична община осигурява финансовата подкрепа. Така в края на 2017 г. го лансират като начин не само да показва и разказва, но и да запазва всичко по-интересно от настоящата история на българския дизайн. Именно за това как се прави МЕЛБА от съвременните български визуални творци по света и у нас и лесно ли се консолидира дизайн общност си говорим с Адриана и Бояна.

 

Какво съдържа МЕЛБА?

Това, което виждате и четете в момента, е началното "зареждане" на сайта с 45 дизайнери от София, с които сме работили през годините. То е със специално подготвени портретни снимки (live pictures) от Михаил Новаков и с текстове на български и английски. Това далеч не са всички творци, на които се възхищаваме и чиято работа следим. Имаме готовност да започнем ново "качване" на профили и новини при намиране на финансиране за тази поддръжка.

В момента активно търсим партньорства за онлайн архива, както и за серията срещи МЕЛБА НА ЖИВО, които стартирахме през март. В тях дизайнери и екипи представят свои нови проекти накратко. Това е повод за запознаване отблизо с актуалната и забележителна със своя подход работа на местни дизайн герои. Споделя се опит относно реализацията им, като основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.


 

Деница Бояджиева, S-pot, 2015

 

Кой използва архива?

МЕЛБА е за всички, любопитни да разберат повече за настоящите герои на българския съвременен дизайн. Това е място за среща между различни творци и потенциални партньори.

 

Разкажете ни за процеса на събиране на неговото съдържание?

Събирането е може би най-лесната част, защото ние сме облагодетелствани да работим с дизайнери и да следим изявите им като част от професионалното ни посвещение.

 

На какъв принцип подбирате какво да добавите?

Принципът не се подчинява на конкретна формула. На първо място той се базира на дългогодишен опит и усет какво има потенциал да се запази като ценно, важно и интересно във времето. Другият принцип е представените дизайнери да са с български произход, независимо дали работят в България или в чужбина. В момента търсим средства, за да обновяваме архива няколко пъти в годината.


Армавени Стоянова медальон “Море”, 2015


 

Даниела Иванова, GARDEROB, 2016

 

По какъв начин се развива архивът и имате ли конкретни планове за неговото бъдеще?

Плановете ни са да имаме МЕЛБА НА ЖИВО на всеки два месеца, да попълваме архива с нови имена и новини, да осъществим международно издание на МЕЛБА НА ЖИВО през ноември заедно с изложба за всичко по-важно от българския дизайн от предходната година.

 

Най-трудната част в цялата тази работа е...?

Жонглирането с много проекти и задачи. Намирането на финансова подкрепа за развитие на онлайн архива.

 

Кое ви мотивира?

Професионалната ни отдаденост на темата български дизайн и положителният отзвук за работата ни от участниците.

 

Four Plus, Take Away Give Away Sofia, 2017



Какво научихте за българския дизайн покрай МЕЛБА?

Българският дизайн е своеобразен, в процес на влияние от различни сфери и места; неприпознат от Министерство на икономиката като ценен ресурс, нито от Министерство на културата като развиващ обществото ни; изоставащ в образователната система; борещ се за внимание от единиците дизайнери, които се стараят да пробият на международна сцена от локален контекст; силен и интересен, погледнат от контекста на български дизайнери, завършили и установили се някъде в Европа; независим и следващ свой път, наподобяващ често хаотичния, непоследователен и труден такъв на самата ни страна. Щастливи и горди сме, че имаме шанс да отразяваме малка част от тези интересни времена и процеси.

 

А какво научихте за себе си покрай работата по архива?

Професионалните ни уроци се увеличават експоненциално с всяка изминала година, откакто имаме свой бизнес и ръководим няколко големи проекта. Най-важното, което научихме от Мелба, е да поставяме граници на мечтите, така че да са съизмерими с възможностите и времето ни. Тепърва всъщност ни предстои да разберем как ще се справим с това приключние, едно от многото големи тази година.


Севда Семер, 30 дни, серия автопортрети 

Люба Халева, Весел, гъделичкащ смях (част втора), 2017

 

Има ли българската дизайн общност нужда от консолидация и защо?

Българската дизайн общност има различни участници, сфери на развитие и влияния. Консолидацията като значение за нас лично е тези дизайнери да се разпознават един друг и да имат възможност да влизат в сътрудничества или да се препоръчват според характера на работата. Другият аргумент за срещи между тях е, за да придобиват знания, оттам и самочувствие, както и увереност, че има изключително талантливи, работливи, качествени и на международно ниво творци, които дърпат силно дисциплината напред. Те са примери за подражание и за вдъхновение. С упорство, всеотдайност и вглеждане в качеството, а не в имиджа, всичко се случва както трябва.

 

Кои са процесите от света на дизайна, които все още предстоят да се случат у нас?

На първо място ни се иска да видим силни, експериментални, смели и на световно ниво школи за дизайн. Оттам нещата съвсем логично ще се подредят и развиват много по-добре. Връзката между дизайнер и производител на местно ниво - липсват ни повече примери за чудесно изпълнени авторски идеи за големи бройки. Галерии за дизайн и дизайн-тип-изкуство, изложения за такъв. Повече двигатели като Галя Дзаннато / Склада.


Васил Илиев, Списание “Едно”, графичен дизайн и визуална концепция, 2007-2010

 

Дигиталните архиви, които следите с интерес?

Ако приемем медиите за вид дигитални архиви, следим с интерес It's Nice That заради микса от различни визуални и креативни подходи, най-вече заради изненадващия подход при селекцията, която правят ежедневно. Изключително сме запалени на тема независими списания и трупаме разнообразни колекции като The Gentlewoman (заради високия клас писане и интелигентен подход на третиране на темата), Benji Knewman (заради извеждането на локална тема на международно ниво), Apartamento (разчупване на понятието за статии за дома на…), Riposte, MacGuffin (заради посвещението на една вещ) и още много. В момента са златни времена за печатните и специализирани издания и сме ненаситни да откриваме нови.

 

Последният ви сблъсък с "аналогов" архив…

Ежедневен. Книгите като архив на думи, мисли и просветления от даден момент и етап в развитието на човечеството.

melba.bg


 


СОЦМУЗ

 

 


Театрален плакат, Сезонът на големите дъждове, худ. Димитър Тасев, 1971

Темата за изкуството от времето на социализма у нас през последното десетилетие започна да придобива някаква доста по-прилична форма като оценка и дебат, което може и да спомогне за официалното изучаване на този период от историята ни. Кога и как ще стане, времето ще покаже, но онлайн, а и не само, отдавна има един кът в пространството, който обстойно се е захванал да документира графичните дизайн проявленията на социализма. Виртуалният музей СОЦМУЗ е основан през 2011 г.от архитектите Валери Гюров и Мартин Ангелов и фотографа Никола Михов, а през 2015 г. към тях се присъединява и френският колекционер Микаел Борда. Историята му обаче се връща още малко по-назад във времето, когато през 2009 г. Валери и Никола правят изложба “ТПК Хемус” с картонени игри и пластмасови играчки от 80-те до 90-те години. Някъде по това време в събирането на “експонатите” се включва и Мартин, а ние си говорим докъде стигат всички заедно:

 

Как и кога се появи идеята за този архив?

Всичко започна с  изложбата с картонени игри от „ТПК ХЕМУС“, която Валери и Никола организираха в Artnewscafe в Пловдив 2009 г. Тя включваше култови игри като „Не се сърди човече”, „Погледни и нареди”, „Рали“ и няколко вида „Черен Петър”, а откриването беше съпроводено от „Спортен полуден”. Друг основен източник на вдъхновение беше изложбата за Стефан Кънчев, организирана пак през 2009 г. от Магдалина Станчева. Някъде по това време се запознахме с Мартин Ангелов и започнахме да събираме първите „експонати“.

Плакат, Среща на водещите от младежките дискотеки,София,худ. Симеон Кръстев, 1983
 

Какво представя СОЦМУЗ?

Фокусът на колекцията е изцяло върху българския графичен дизайн от времето на социализма. Физическата ни колекция наброява над 6000 обекта: плакати, детски книги, грамофонни плочи, пощенски марки, първодневни пликове, книги, списания и периодични издания. Виртуалната селекция е разпределена в няколко категории: филмов, театрален и политически плакат, запазен знак, телевизионна графика, илюстрации на детски книги, обложки на грамофонни плочи, филателна графика и реклама.

 

С какво този архив е актуален днес?

Ние архивираме графичния дизайн, който се е правил по времето на Социализма. Насочихме се към този период, защото намираме вдъхновение в различни области на изкуството, които по една или друга причина са достигнали своя връх през 70-те и 80-те години. Днес цяло поколение творци са обречени на забрава, само защото са работили по това време. Осъзнахме, че пред очите ни изчезват и малкото останали визуални свидетелства и решихме да предприемем нещо за опазването им, вместо да чакаме инициатива от институциите и музеите, които не проявяват никакъв интерес към графичния дизайн.

  

 

 

Първодневен печат, худ. Стефан Кънчев, 1980, Запазени знаци - Стефан Кънчев: Лебед София; Български пощи


Телевизионна графика, Редакция кино, худ. Никола Николов,1980

Разкажете ни за процеса на събиране на неговото съдържание?

Колкото повече търсиш, толкова повече намираш. Освен по хранилищата на библиотеки, театри, битаци и тавани, се ровим и в Интернет. Разчитаме и на чудаци и колекционери, които съхраняват ценни за нас обекти. Междувременно каним всички, които имат подобни колекции и са готови да ги споделят, да се свържат с нас.

 

Как живее един  виртуален архив? Расте ли, развива ли се, в какво се превръща с годините?

Отначало започнахме като виртуален архив, но с нарастването на физическата ни колекция, започнахме да се изявяваме и в „реална“ среда. През 2013 г. направихме изложба с театрални плакати в галерия Contemporary Space във Варна, а след това и изложба на “тримата тенори“ на българския театрален плакат: Асен Старейшински, Димитър Тасев и Людмил Чехларов в рамките на Sofia Design Week. Това беше първата им съвместна изложба в България, след тази в Будапеща през 1976 г.. Миналата година направихме изложба с политически плакати в музея Le Bal в Париж. Плакати от колекцията на СОЦМУЗ са публикувани в книгата Iron Curtain Graphics – Eastern European Design Created without Computers, издадена от немско издателство Gestalten и книгата Presenting Shakespeare с плакати на Шекспирови пиеси от цял свят, публикувана в Ню Йорк през 2015 г..

Плакат, Дни на Кубинската култура в България, худ. Сашо Каменов 1979
 

Най-трудната част в тази работа е...

Да намираме време, за да работим по архива, между основните ни занимания и други проекти. СОЦМУЗ функционира изцяло на доброволчески принцип, не отказваме помощ и търсим сътрудници, които да ни помагат в издирването и дигитализирането на материалите.

 

Онова, което продължава да ви мотивира?

Ентусиазмът на хората, които ни помагат и разбира се, съкровищата, които предстои да открием.

 

Дигиталните архиви, които вие лично следите с интерес?

Архивът с намерена фотография на нашия приятел Тихомир Стоянов, който редовно ни изненадва с находки от битака и Beijing Silvermine на Тома Сован.

Корица на сп. Млад Конструктор, бр. 6, 1971 г.

Корица на сп. Млад Конструктор, бр. 3, 1970 г.

Последният ви сблъсък с "аналогов" архив беше...?

Невероятната колекция на Руси Русев, бивш учител по физическо, който събира плакати от спортни събития от цял свят. Първите плакати в колекцията датираха от 1953 г., а последните - от 2017…

 

 

socmus.com

@socmus_posters


 

АБVA


 


Илюстрация “Квартет Левчев”, Александър Божинов, 1932 г. 

Отдавна го следим в Инстаграм профила му, но от началото на тази година архивът на българските визуални изкуства AБVA има свой официален дом на www.abva.bg, където да му се наслаждаваме в една съвсем изпипана и структурирана форма, докато той продължава да се развива пред очите ни. В него откриваме наистина забележителни екземпляри и примери от времената на Царство България и Народната република - една “добре забравена или напълно непозната визуална естетика и среда, която е била част от всекидневния живот на предишните поколения”. Така гласи част от описанието на неговите създатели, които обаче не се представят официално и продължават да са обвити в някаква мистериозна донякъде тайнственост, което по подобие на методите на героя на Младият Папа на Паоло Сорентино прави всичко това още по-интригуващо.

Списание “Лъчи”, 1948 г.

Ровенето из архива е благодат за зрителните сетива, закърнели от сегашната визуална среда, която ни заобикаля. В него откриваме артефакти под формата на книги, каталози, периодика, запазени знаци, скици, плакати, брошури, опаковки и други. Основните категории са поделени между лога, шрифтове, типография, илюстрация, печатни издания, списания, филателия и обложки на грамофонни плочи. Така например може да разгледате всички корици на несъществуващото вече издание на Националния Комитет за Трезвеност “Да или Не”, чийто пилотен брой е издаден през януари 1990 г..


Заглавно лого на вестник, неизвестен автор, 1924 г.

Сайтът обаче предлага повече от възможността да разглеждаш с часове и да се взираш в детайлите на неговите съкровища. Има и раздел “Библиотека”, в която да прочетеш интересни и доста обилни откъм информация биографии на различни знакови творци от тези отминали, но не чак толкова далечни периоди от българската култура като художниците Борис Ангелушев, Александър Божинов, Стефан Кънчев, Нева и Никола Тузсузови. В секцията има предвиден кът и за деца - с аудио записи с детски приказки, както и възможност за сваляне на pdf файлове с цели детски книжки. За по-големите има и любопитни архивни статии за събития и тенденции от 60-те, 70-те и 80-те години, които ще стават достъпни за четене поетапно, а вероятно и допълвани и развивани с времето.Самите създатели обясняват, че разполагат с “над 1000 дигитализирани обекта и многократно повече, чакащи своя ред”.


Меню за ресторант "Нептун", Стефан Кънчев, 1874г. 

“Формално, АБVА съществува и под формата на фондация, чиято безкористна цел е да онагледява и възхвалява уменията и интелекта на българските творци”, пише още в представянето му. Тази цел не изключва, а напротив - отворена е към подкрепа за поддръжката и дигитализацията, както и развитието на този постоянно нарастващ физически архив и на кръга от дейностти на AБVA. Подкрепата ще му помогне да ни спести и рекламно съдържание в сайта, което със сигурност би се отразило на визуалния му облик и чистота. Единият начин е чрез дарения, като опцията за тях ще бъде активна от февруари. Също в началото на февруари ще бъдат налични и първите им предложения за покупка - на серия от обекти в ограничени количества, която авторите на архива ще създават с цел самофинансиране. Ако не с финанси, опция е да се включите и с дарение на обекти. Това може да включва всякакви интересни екземпляри от старата колекция от пощенски марки на баба ви и дядо ви или пък да извадите някоя скрита в стария скрин папка с работи на свой роднина илюстратор и да ѝ помогнете да не бъде забравена никога повече.

 





 

 

 

прочети още
Липсващият училищен предмет

Да умееш да четеш или да слушаш, не значи да разбираш и да можеш критично да отсяваш информацията и да я анализираш

Какво ни казват, когато ни дезинформират?

Свързаният с България американски журналист Матю Брунвасер анализира как се променя мисленето за политика и ангажираност у нас и какво казва за обществото ни липсата на медийна грамотност

222 111