За предприемача, планинаря и пътешественика Любомир Попйорданов особено важни са върховете, катеренето, изобразителното изкуство и гражданските каузи. Белязват го срещите с хора като алпинистите Людмил Янков, Боян Петров и цяла плеяда от велики катерачи. В тях той открива вдъхновение, докато се ангажира с позиции, подкрепя каузи и лични инициативи. Нещо, което обича да прави. Но открива, че за да може да си го позволи, се нуждае от свобода, а може да си я набави, като стане предприемач.
Започнал първия си бизнес с приятели (спортно-туристическата агенция "Одисея-ин"), в продължение на над 30 години Попйорданов изключително методично работи за излизането на световния пазар на запомнящите се изживявания в българските планини и села. Създава необходимите за тази цел сдружения – “Българската асоциация за алтернативен туризъм” и “Планини и хора – асоциацията на планинските водачи в България”. Продължава с добре познатите магазини "Стената”, чиято цел е да се работи за съвременни разбирания за качество и сигурност на екипировката. После идват фестивалите “Зелени дни”, “Байк и рън за Чепън”, както и “Дни на предизвикателствата”. Счита, че без юридическото си образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, френския език и Франция не би съумял да осъществи голямо количество от тези идеи. "Факт е, че не всичко може да се постигне с гражданска енергия”, твърди той.
Как се разви планинарството през последните 30 години? Какво беше наследството от соца и накъде поеха нещата през 90-те години?
Държавно субсидираното планинарство фалира, а връзката между поколенията се разпадна. Част от хижите, които не си бяха на мястото, изчезнаха от пазара. Създадоха се много нови сдружения и активности сред природата, за които преди трийсет години никой не беше чувал. Планината се превърна в терен за предизвикателства и изява на хора с най-различни идеи, хобита и интереси. Допусна се грозно застрояване на нейните подножия. Дървената мафия се превърна във фактор за управлението на цели региони и хранилка на парламентарно представени партии. Но се появиха и ентусиазирани нови стопани на хижи, лидери на мнение, с гражданска позиция, сдружения и коалиция от сдружения, които показаха характер, визия и капацитет да отстояват опазването на българските природа и пейзаж. Коалиция “За да остане природа в България” е феномен и постижение на българското гражданско общество. Новите технологии създадоха измамливото усещане, че планината е достъпна за всеки, но същевременно отвориха вратата за масовизирането на приключенията в нея. Те не могат да компенсират изоставането в културата на потребление, отсъствието на отношение към природата и биоразнообразието и поведенческите модели, присъщи на консуматорското общество.
фотограф: Георги Величков
А по какъв начин се разви този сектор, ако говорите като бизнесмен?
Хаотично. Много сива икономика. И мълчаливият отказ на държавата да упражнява контрол за защита на публичната собственост и публичния интерес. Всичко, което днес отчитаме като постижение, всъщност е постигнато въпреки държавата и нейните институции.
Какво ви носи присъствието на всички тези фронтове – бизнеса, асоциациите, фестивалите? С какво е необходимо то?
Създаването на планинарска култура е дълъг процес. Във Франция професията на планинския водач тази година отбелязва своята двестагодишнина?! И в нито един момент не е имало груба намеса на държавата в този занаят на свободни хора, доказали се в бури и сред суровата планинска природа. Винаги съм се стремял да гледам надалеч, без значение, какво ще ми струва това, рядко съм поставял икономиката и рентабилността пред идеите. Радвам се, че мнозина са го разбрали и го ценят, но не го правя за едното “благодаря”, а защото следвам сърцето си... Това е потребност да създавам, да отварям хоризонти, да давам път на добрите идеи, на младите хора.
Сякаш в последните години наблюдаваме все по-голямо включване на младите поколения в хижарството в страната. На какво се дължи това?
Из цяла Европа пандемията даде мощен тласък на завръщане към живота на село, а в България – и на навлизането на предприемчиви хора в планините, които направиха много хижи по-достъпни и доста по-приветливи. Тези нови хора най-после създадоха така необходимата здравословна конкуренция. Избраните хижи извървяха за година-две пътя до 21-ви век, предлагат изискана кухня, удобства, уют и посрещане. Хижите се върнаха в играта! Трябва да се спомене, че междувременно отвориха врати и къщи за гости в планините.
фотограф: Георги Величков
Кой е Людмил Янков и каква е личната ви история с него?
Книгата “Мечта отвъд долините” и нейният автор Людмил Янков се появиха ненадейно на литературния небосклон. Трудно е да бъде определен жанрът, но няма да е пресилено, ако кажа, че това са едни от най-вдъхновените и честни страници, писани на български език през последните 80 години. Запознах се с този невероятно скромен и благороден човек случайно през 1987 г., във Федерацията по алпинизъм, към която доброволствах. Той беше писал в тогавашния вестник “Труд” за “гнилите ябълки” след онази епохална експедиция – Еверест 1984. В нашите очи на млади алпинисти, той беше онази високо морална личност, от която всяко поколение има нужда. Видяхме се и в деня преди да тръгне на фаталното за него изкачване в Рила. Планината се беше притаила в прясно навалял дълбок сняг, мъгла беше окупирала всички върхове, денят беше зареден с някакво очакване за нещастие, поне за мен. Людмил Янков ми даде нещо от личната си екипировка, изкатерихме се, не го дочакахме. На сутринта, по радиото вестта за нещастието ме хвърли в рев. Оттогава чувствам към неговата памет, към близките му, към неговата поезия една лична отговорност. Когато тръгна да го чета, гърлото ми се стяга, плача. Не мога да го прежаля. Отиде си на само 35 години!
Какви са разликите между поколенията планинари от 80-те и 90-те и новите такива?
Съвременните поколения не признават граници и авторитети, нито историята на всичко, което се е случило преди тях, без да обобщавам. Има някаква здравословна, според мен, доза егоизъм, на каквато предишните нямаха право, но когато има кауза, която е добре комуникирана, се включват.
фотограф: Георги Величков
Как започнаха "Дни на предизвикателствата" и какъв ще е акцентът на следващото издание?
"Дни на предизвикателствата" са един съвсем оригинален формат на събитие, в което винаги е имало много респект към паметта, към личните истории на големи български и световни катерачи и атлети, отместили хоризонта на възможното в нашите човешки представи със своите постижения. Започнахме през 2005 г. във Френския институт. Сега прескачаме две турбулентни години и от 28 до 31 март 2022 г. имаме организацията да ги проведем, отново в партньорство с Френския културен институт и НДК. Аз съм франкофон и франкофил до дъното на душата си. Наши гости очакваме да бъдат Vivian Bruchez, екстремен ски и планински гид, френският алпинист, оператор и продуцент на филми Bertrand Delapierre и създателят на вертикалната хореография с катерене Antoine Le Menestrel. Ще присъстваме на филмови премиери, но на сцената и екрана ще намерят място и основните герои на българската сцена. Акцентът на 16-ото издание повече от всякога ще бъде случващото се в планините, влиянието на климатичните промени, планинският водач, въпросите на риска и сигурността.
Как можем да пренесем специфичната свобода на човека в планината в града?
Чрез създаването и поддържането на качествени информационни платформи, развитие на професионалното планинско водене, литература и публични формати, в които по съвременен начин се представят историята и традициите на българското и световно планинарство и алпинизъм. И може би чрез едни нови образователни програми, в които децата се извеждат и учат в природна среда.
“Дни на предизвикателствата” ще се състоят от 28 до 31 март 2022 г. в НДК.