РОЯЛ НА ОСЕМ РЪЦЕ

На 31 май четири рояла ще съберат на едно място осем виртуозни мъжки ръце - на Иван Янъков, Георги Черкин, Ангел Заберски-син и Живко Петров. Четиримата музиканти са не просто добри в това, което правят. Те не се страхуват да прекрачват граници - времеви, музикални и стилистични и умело съчетават хармониите и мелодиите от класиката с игривостта и изненадите на джаза. Силни са индивидуално, но вече два пъти доказват, че силата им се мултиплицира, когато са в комплект. В очакване на третата среща, която те правят с класическата и филмова музика, успяхме да отчупим малък къс време в иначе натоварения концертен график на трима от тях- Заберски, Петров и Янъков, за да разберем що за съвременни мъже застават зад този красив, стар омайник рояла.


Живко Петров

КЪДЕ КЛАСИКАТА СРЕЩА ДЖАЗА? 

Живко Петров: Там, където Янъков и Черкин срещат Заберски и Петров. 
Ангел Заберски: Конкретно, класиката среща джаза в НДК, на 31 май. Иначе тези два сериозни жанра имат много допирни точки, могат взаимно да се преплитат и допълват. Да можеш да се изразяваш с палитрата на джаза и сериозната музика едновременно е истинско удоволствие и преживяване! 
Иван Янъков: Те се срещат много по-често, отколкото мислим. Та Бароковата музика не е ли джаз по свой начин? Цифрован бас, мелодия и всичко останало се запълва според изпълнителската практика на съответния период!

КОИ СА ОСНОВНИТЕ АРТИСТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В РАБОТАТА ВИ ПО ТОЗИ ПРОЕКТ?

Живко Петров: Предизвикателство е да успееш да събереш двама джазови и двама класически пианисти на една сцена, за което благодарим на НДК. За нас е изключително удоволствие да музицираме и експериментираме заедно. Така, с 8 ръце, за нас граници няма. 
Ангел Заберски: Аз лично предизвикателства нямам. Музиката за мен е хоби и професия, мога да бъда лаконичен, разточителен, сериозен, драматичен, сантиментален в музикалния изказ. За мен това е възможност за пореден път да бъда на сцена с много сериозни музиканти, с които да се опитаме да нарисуваме една нова музикална картина, микс от много цветове. Е, ако това може да се разглежда като предизвикателство - нека бъде такова.

Иван Янъков: Лично при мен предизвикателствата са свързани с недостатъчното време да реализирам идеите си. Но когато и четиримата за захванем с подготовката, не можем да се спрем!

Иван Янъков

КОЙ Е НАЙ-ЦЕННИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО БИХТЕ ДАЛИ НА МУЗИКАНТИТЕ, КОИТО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ РАЗВИВАТ В ТАЗИ ПРОФЕСИЯ?
Живко Петров: Да следват ритъма на сърцето. 
Ангел Заберски: Да бъдат изключително трудолюбиви, да не се главозамайват, да обичат товa, което създават, да вярват в себе си и да не забравят ,че музиката не започва от тях! Да учат! Стремежът да знаеш е едно от най-големите богатства.
Иван Янъков: Музиката е неразделна с времето. Преодоляваме много препятствия, свързани с физически разстояния, но с времевите не можем. За добрата музика трябва много време - то тече със своя скорост, която не можем да преодолеем. Трябва търпение, постоянство, и "сливане" с времето. Не можем нито да го изпреварим, нито да го настигнем.

АКО ЖИВОТЪТ ВИ БЕШЕ ФИЛМ, КАКВА ЩЕШЕ ДА Е МУЗИКАТА КЪМ НЕГО?
Живко Петров: Ако слушате моята музика, тя описва моя филм. Намирам я за сантиментална, романтична, с нотка на тъга, но замечтана. 
Ангел Заберски: Разнообразна. Понягога клиширана, понякога спокойна, понякога драматична, понякога романтична, сантиментална…
Иван Янъков: Имайки предвид непрестанните ми пътувания, моят житейски филм би звучал с темпа, граничещи с престисимо и хармонии, граничещи с атоналност. 

Ангел Заберски

НА КАКВО НИ УЧИ МУЗИКАТА?
Живко Петров: Да живеем или по-скоро - да мечтаем, докато живеем. 
Ангел Заберски: Музиката не знам дали учи. По-скоро би трябвало да докосва сетивността, душата, да ни кара да се замисляме, да се отнасяме нанякъде, да създава настроения, емоции. 
Иван Янъков: Музиката ме научи на безкрайно търпение. Нищо не може да се случи насила и преждевременно. Трябва време!

А ТИШИНАТА?
Живко Петров: Да разбираме. 
Ангел Заберски: Ааа...тишината е най-хуабавата музика. Търся я напоследък. Ако открия тази музика, искам да я споделя с всички. Може това да е божественото, не знам. 
Иван Янъков: Тя ме научи да оценям музиката още повече. 



КАКВА Е МЕЛОДИЯТА НА ВРЕМЕНАТА, В КОИТО ЖИВЕЕМ?
Живко Петров: Може би агресивна. 
Ангел Заберски: Много груба, хаотична и агресивна. Това не е мелодията на Равел, Дебюси, Бетовен, Моцарт, Бах, за мое съжаление. Е, от време на време се прокрадва нещо красиво. Като мелодията, която ще се лее на 31 май.
Иван Янъков: С милиони шестнайстини ноти, летящи нагоре и надолу. С много независими една от друга мелодии, които постоянно вземат неочакван обрат…

ПЕРФЕКТНИЯТ ДЕН?
Живко Петров: Всеки ден е "перфектен", защото е неповторим. И винаги е свързан с това, което обичаш. 
Ангел Заберски: Този след концерта. Ден за почивка. За релакс. За размисъл, което ще значи, че всичко е минало както трябва. Време за кеф и наслада на преживяното.
Иван Янъков: Първо ми трябва кафе. След това всичко само̀ се нарежда.

МУЗИКАТА ИМА СИЛАТА ДА...
Живко Петров: …да бъде моят живот. 
Ангел Заберски: Тривиален отговор ще дам, но музиката би трябвало да облагородява човека. Имаме голяма нужда от това. Музиката може да те направи малко по-добър. Е, поне за момент, но не е малко, нали? Истинската, стойностна музика, базирана на традиции, би могла да ни направи по-човечни. Всеки трябва да я потърси в себе си и дано я намери!
Иван Янъков: …да ни прави силни! Извинявам се за тафтологията.

Четиримата пианисти | Концерт за четири рояла
Национален дворец на културата - НДК
31 май | 20:00ч.