ShadowDance – когато бъдещето живее в настоящето

Преди да се затворим по домовете си, бяхме разграфили времето си с хирургическа точност: пътувания, работни ангажименти, срещи с приятели, почивки. Пандемията постави целия свят "на изчакване" и така ни показа колко неща не зависят от нас. Следващият ни брой щеше да бъде посветен на независимите издания – тези цветни щрихи в медийния пейзаж, без чието съществуване днес той е немислим. Затова и решихме все пак да публикуваме в сайта ни вече взетите интервюта с четири периодични издания: ShadowDance, "Нула32", „Списание за танц“ и "Пеат некогаш". Водени сме от ясното съзнание, че в момента малките, независими издания са изключително уязвими и от всички нас зависи тяхното развитие и съществуване. Единственото, което можем да ви посъветваме е: информирайте се и гласувайте като читатели и почитатели. А докато книжарниците са още затворени, не забравяйте, че всяко едно от изданията може да поръчате онлайн.

 

ShadowDance е списание за фантастичното във всичките му форми и проявления. В продължение на 20 години то излиза в различни онлайн формати, което го нарежда сред най-старите жанрови списания в България. След 70 дигитални броя наскоро се появи и първият печатен такъв. С "Киберпънк" екипът на ShadowDance си поставя за цел да разгледа по-подробно този жанр във фантастиката и да покаже, че малко или много днес живеем в киберпънк. На корицата на хартиеното издание ShadowDance е определено като “списание за фантастика, култура и футурология”, а ние се срещнахме с неговия дългогодишен редактор и автор Александър Попов. 
 
Защо издавате на хартия? С какво печатната форма е ценна за Вас?
Често ни питат защо издаваме брой точно за киберпънка на хартия, дали това не е парадоксално. Решихме се на тази стъпка, защото вярваме, че текстът и сетивното му поднасяне са два елемента, които взаимно трябва да се допълват, вместо единият да бъде просто притурка към другия.

Четенето на хартия е едно по-бавно четене от това в Интернет, то ни позволява да намалим оборотите и да потънем в света на текста. Потъването в книга все по-често се оказва трудно осъществимо в забързаното ежедневие, но списанието – една класическа за фантастиката форма! –позволява човек да намери малки острови на спокойствие, далеч от екраните. Опитахме се да навържем цял архипелаг от обзорна, критическа и художествена белетристика, а чрез дизайна и илюстрациите, надяваме се, изградихме и общ визуален стил, който да помага на читателя в преброждането му. Не че “Киберпънк” не се чете добре и на екран, но усещането е различно, а ние, като всеки почитател на фантастика, сме си и малко романтици –винаги ще си мечтаем за онези дни, когато прекарвахме часове наред, разлиствайки нетърпеливо страница след страница.

 
В световен мащаб има завръщане към печата, но под нови форми. Какво предстои в този процес според Вас?
Вероятно ще виждаме все повече хибридни форми на издаване – истории, които живеят частично на хартия, частично онлайн, в игри, комикси, филми. Самите форми може би ще бъдат смесвани все по-често. Например писателят Марк Даниелевски, автор на култовата книга House of Leaves, преди няколко години издаде пет части от поредицата The Familiar – разкошни, тежки томове с множество илюстрации, шантава типография и подредба на текста, мост между традиционния и графичния роман. Даниелевскисам определя поредицата си като “телевизионен сериал”.

Ник Сусанис пък издаде първата докторска дисертация, написана под формата на комикс –  Unflattening. Независимо от етикетите, които им прикрепяме, подобни експерименти търсят нови устойчиви форми на разказването на истории, а когато ги открият, ще са открили и своите публики, които в момента също търсят новото. По един или друг начин тази хибридност прилича на четенето онлайн, така че не е изненадващ възходът ѝ.
 
Кои са основните предизвикателства пред издателя днес?
Едно от най-големите предизвикателства е да изградиш публика и ощеповече, общност, заради която да си струва да продължаваш напред. От писането и издаването не би имало смисъл, ако не променя за добро читателите (и писателите) – пък макар и по малко. Така че, може би най-трудният въпрос винаги е защо трябва да издаваме и как да убедим читателите в това. Само през неговия отговор, като че ли, се стига до качествени текстове, и изобщо до качествен краен продукт.


 
Какво дава и какво взима свободата да си независимо издание? 
ShadowDance е изцяло независим екип. Нашият колектив се състои от съмишленици и приятели, работата ни е изцяло доброволна. Това несъмнено е огромно предизвикателство, защото се налага постоянно да крадем от свободното си време. От друга страна, то ни позволява да преследваме не толкова продажби и позициониране, колкото истинското удовлетворение, че правим нещо, в което вярваме. За нас този брой и различните задачи по логистика, дизайн, маркетинг и координация бяха изцяло нови и не разчитахме на опитен издател. Но по някакъв начин така извървяхме собственото си приключение през “Киберпънк” и на края на този път стои гордост и увереност, че резултатът отговаря изцяло на мечтите ни за него.
 
Какви са изводите и уроците от първото издание?
Най-важният и радващ урок може би е, че когато години наред си демонстрирал отдаденост на нещото, което обичаш, това се отплаща. Един колега веднъж написа, че членовете на екипа “дишат фантастика”. Вероятно читателите ни също са усетили нещо подобно, защото ни подкрепиха по най-хубавия начин по време на кампанията за набиране на финансиране, която проведохме – събрахме нужните средства за около две седмици. Разбира се, имаше и изводи в обратната посока. Например, че почивката също е хубаво нещо и трябва добре да знаеш как да не прегориш в работата. 
 
Коя е най-радикалната и щура идея за списанието, коятоВи е хрумвала?
Имахме различни идеи как да направим броя възможно "най-кибер”: светещи на тъмно букви, печатни “линкове” в текста, съдържание под формата на компютърна блок-схема. Обмисляхме дори да използваме изкуствен интелект за генериране на текст и заедно с него да напишем разказ, като същински киборзи. Опитът показва, че добрите идеи все някога биват реализирани по някакъв начин, така че времето ще покаже кои от тях ще видят бял свят.
 
Какво ви предстои като издание?

В момента сме в процес на дискусии по този въпрос: с какво да се захванем, колко време да си дадем, какво искаме да направим по-различно. Рано ни е да споделим, но когато сме готови, със сигурност ще се чуе. Междувременно, четете ежедневните ни материали на www.shadowdance.info.


Прочети още по темата
"Пеат некогаш" - за хората, които се удивляват от света
"Нула32" – за да осмислиш един град, трябва да го разкажеш
"Списание за танц" - между специализираното и популярното изданиe


----------


Become a Patron!