Режисьорът, оператор и сценарист Кристина Николова печели стипендия и през 1998 г. заминава да следва икономика в Чикагския университет след английската гимназия в София в търсене на сигурна професия. След университета обаче заминава за Лос Анджелис с приятел и няколко котки. “Не исках да работя като сервитьорка и затова живеех по диваните на приятели, за да мога да имам свободата да работя като оператор и асистент на Б-категория филми.“
Така постепенно авторката, позната у нас най-вече с дебютния си игрален филм “Вяра, любов и уиски“ (2012), всъщност се връща там, където прекарва голяма част от детските си години – на снимачните площадки. Баща ѝ Георги Николов е оператор на български филми като “Иван и Александра” и “След края на света”, а майка ѝ проф. Еми Стоева е сред първите жени оператори в научно-популярното кино и преподава в НАТФИЗ.
След като известно време работи в България като оператор на документалните филми на Зорница София, Николова се връща в Ню Йорк, за да учи магистратура по кино в университета там със Спайк Лий и Милчо Манчевски. Другото, което вече 17 години я задържа в Ню Йорк, са съпругът ѝ, режисьорът Пол Далио, и двете им деца. Освен това казва, че никога не се е чувствала като емигрант в Америка.
Спомня си обаче, че един от най-големите културни шокове, които се налага да преодолее в Щатите, е пуританството. “Първата седмица имаше студентска ориентация и всички нови студенти отидохме на езерото Мичиган. Някои от момчетата скочиха по гащи във водата и аз веднага се съблякох по бельо и скочих с тях, но скоро по погледите им разбрах, че не е окей. После ми го казаха и директно, но разбира се, любезно.“
След известна пауза покрай раждането и отглеждането на двете си деца, Кристина Николова се завръща все по-силно в кино заглавията с новите си проекти. Най-обсъжданият сред тях в момента е документалният филм In Hell With Ivo. С него преди няколко месеца в Сараево тя спечели три големи награди (едната от HBO) за постпродукция и дистрибуция. По думите ѝ можем да очакваме премиерата на филма в България в началото на следващата година.
На снимачната площадка на документалния филм In Hell With Ivo.
Част от документалния филм, и особено неговият главен герой – артистът Иво Димчев, преди няколко години предизвика дори Дейвид Линч да сподели в съобщение до Николова въодушевлението си от таланта, присъствието и гласа на изпълнителя. Самата Кристина открива Димчев случайно през зимата на 2020 г. в неговото арт пространство MOZEI.
“Не бях виждала човек като него в България – толкова свободен. Не бях чувала и такъв глас. Разбрах, че искам да направя филм за него, когато по време на пандемията обяви, че няма да се остави да бъде потискан от вирус и ще започне домашни концерти. Аз междувременно се бях скрила със семейството си в Кънектикът и дори дезинфекцирахме хартиените писма от пощата. Домашните концерти на Иво бяха гениална идея и събудиха в мен заспал творчески стремеж. Мисля, че той ме направи по-силна с неговата безкомпромисност.“
Този пробуден творчески стремеж сега я води към проект за втори игрален филм на име “Амфибия“, който е още на сценарен етап, но ще бъде “любовна история, която се случва в едно променено от климата бъдеще между генетично изменено момче и земно момиче“.
Междувременно вече четири години Николова, заедно с оператора Александър Станишев и монтажиста Михаил Дервенски, подготвя документален филм със заглавието CETI, разказващ за учен, който иска да говори с китове с помощта на изкуствен интелект. “Силата ми е в това, че виждам интересните истории малко преди другите. Примерно с документалния филм за китовете – преди пет години хората мислеха, че са луди, а сега има огромен интерес към работата им“, коментира тя.
Кристина Николова
Макар да избягва да се изказва по политически теми, защото счита, че няма достатъчно познания, Николова предполага, че при победа на демократите ще има запазване на правата на жените и ЛГБТИ+ хората, както и повече усилия за опазване на природата. “А ако спечелят републиканците, плюсът ще е, че ще има по-малък шанс за гражданска война. За минусите не ми се мисли“, коментира тя.
Най-голямата разлика с предходни избори, която отчита, е, че повече хора ѝ споделят, че ще гласуват за Тръмп, защото им е писнало от цените на храната и бензина. “Някак си сега хората са по-гласни. Преди се криеха. От друга страна, има повече ентусиазъм към Камала отколкото към Байдън, така че ще видим. Важното е да се приеме резултатът по демократичен начин от двете страни“, допълва тя.
За Николова важна за отбелязване е и стъпката, направена от Байдън с Inflation Reduction Act, с което да се развият инвестициите в чиста енергия. Според нея Харис ще продължи тази линия, а и тя говори за климатичните промени по много достъпен начин “по време на дебата спомена как собствениците на имоти не могат да купят застраховка в много места със зачестяващи урагани и пожари“. Тя обаче отчита и че срещу това стоят много по-лесно смилаемите обещания на Тръмп като това, че ще спре войните.
Кристина Николова по време на снимките на документалния филм CETI, разказващ за учен, който иска да говори с китове с помощта на изкуствен интелект. Доминикана
Затова и може би на въпроса с какъв филмов жанр би сравнила кампанията досега, Николова директно препоръчва за гледане американския документален трилър “Игра на войни“ (War Game, 2024) на Тони Гербер и Джеси и Джеси Мос. Филмът представя симулация на въстание в цяла Америка, при което служещите в армията правят преврат и подкрепят губещия кандидат след оспорвани избори, докато действащият президент и съветниците му, изпълнявани от истински политици и военни, формират група и обсъждат вариантите за реакция. “Дай Боже да не стигнем дотам“, допълва тя.
Българската премиерата на документалния филм In Hell With Ivo на Кристина Николова очакваме в началото на 2025 г.