СМИСЛЕНИЯТ ИЗБОР И ХАРТИЕНОТО ЧОВЕЧЕ

На 23 години Микаела Цветкова е учител по английски език за първа година в Нови Искър. За да стигне до там, тръгва от родния си град Монтана, който заедно с родителите си напуска в посока София още на ранна детска възраст. В столицата завършва Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" с профил "География и икономика". Благодарение на учителката си по философия, осъзнава, че не точните, а хуманитарните науки са нейната страст. Затова се насочва към Философския факултет на Софийския университет, където през 2020 г. завършва политология. Докато следва, прави стаж в неправителствена организация и в държавната администрация. Някъде по това време осъзнава, че промяната не се случва, докато седим пред компютъра в някой офис, а когато активно действаме в тази посока. Така тя прави голямата промяна за себе си, след като уж на шега решава да кандидатства в програмата на фондация "Заедно в час"*. Това, по думите ѝ, се оказва един от най-смислените избори, които е правила.

Говорим си с Микаела за качествата, които един учител трябва да притежава отвъд учебника, какво се е променило във възгледите ѝ за професията, откакто я практикува, какво ново е научила за себе си от този нов неин опит и ни разказва за своя начин чрез едно хартиено човече да се справя с трудни, емоционални или конфликтни ситуации в класната стая. 

Казвате, че благодарение на учителката си по философия сте открила, че точните науки не са Вашата страст и сте преминала от тях към хуманитарните. Какви качества, освен образователните, трябва да има един учител, за да може така добре да усеща учениците си и да им даде правилната насока?

Това, което най-силно ме впечатли в нея, е професионализмът, последователността и отдадеността, с която работеше. Тези качества неизбежно биват забелязани и са ключови за изграждането на доверие между учителя и учениците. В часовете по философия нашето мнение винаги беше чуто, прието, взето под внимание. В същото време всички бяхме наясно какви са изискванията към нас и до какво водят спазването и неспазването им. Мисля, че именно такава учебна атмосфера позволява на учениците да покажат най-доброто от себе си и да получат подкрепа то да бъде култивирано и усъвършенствано. 

Кое е същественото в тази професия, което не се научава в университета и не го пише в учебниците?

Аз обичам да сравнявам работата си като учител с карането на кола. На шофьорските курсове научаваш най-основното, което ти трябва, така че да подкараш автомобила и по възможност да не пречиш на останалите участници в движението. В добър шофьор се превръщаш, когато развиеш преценката си за ситуацията на пътя, изостриш наблюдателността си, запазваш самообладание. С учителстването е същото. В университета научаваме основни принципи, похвати и стратегии, но същинската част от това да си учител е как ще имплементираш това, което знаеш, в реалната класна стая. И тук на преден план излизат въображението, експериментаторският дух, лидерството и желанието да се учиш наравно със своите ученици.

С какво учителската професия промени Вашия живот и живота на вашите ученици? 

За себе си мога да кажа, че определено подобрих в значителна степен организационните си умения, въпреки че има още работа в тази посока. Способността ми да идентифицирам и управлявам собствените си емоции и тези на учениците ми също се разви. Дори бих казала, че в опитите си да предам това на учениците, самата аз съм станала по-любопитна към света и хората. Що се отнася до моите ученици, надявам се да съм успяла да ги накарам да приемат грешките като начин да учим, а не като нещо срамно. Това е нагласа, която може да ги движи напред във всеки аспект от живота им.

Какво ново научихте за себе си и за днешните деца? Има ли неща, които Ви изненадват приятно или неприятно?

Ако трябва да бъда напълно искрена, едно от нещата, които най-много ме изненадаха след прекрачването на прага на класната стая, е колко много са се променили учениците и колко малко се е променила образователната система от времето, когато аз бях ученичка на тяхната възраст. С колеги от “Заедно в час” често обсъждаме отражението на съвременните технологии върху когнитивните и социалните умения на новите поколения и как, когато досегашните образователни похвати и стандарти се окажат неефективни, причините са разминаването между очаквания и резултати се търсят навсякъде другаде, но не и в липсата на съществена промяна, която да отговаря на нуждите на детските мозъци, каквито са те днес. Разбира се, стъпки в посока актуализация и модернизация се правят, но темпото им не смогва на скоростта, с която всичко днес се променя. 

Кое основно спира младите хора от това да изберат учителската професия и как това може да се промени?

В последните няколко години можем да наблюдаваме известно подобрение в тази посока, или поне такива са моите наблюдения. Увеличаването на минималните учителски заплати дава своя резултат. Разбира се, това само по себе си не е достатъчно. Мисля, че за да бъдат привлечени повече млади хора към учителската професия, трябва да се работи върху авторитета, който учителите имат в обществото. Намирам това за доста проблематичен въпрос, чиито проявления видяхме ясно в отношението към учителите по време на дистанционното обучение. 

В "Заедно в час" използвате една стратегия с хартиено човече за управление на конфликти. Бихте ли разказала как стигнахте до нея, какво представлява най-общо и какъв ефект наблюдавате при децата след прилагането ѝ?

С тази стратегия се запонзах на обучение, организирано от РУО София - “Игри за снемане на напрежението у ученика - за ефективно участие в процеса на обучение”, като добавих и някои въпроси от себе си. Идеята е учениците да се успокоят и да рефлектират върху емоционалното си състояние, създавайки стъпки за решаване на проблема, заради който е възникнал конфликт. 

Когато възникне напрежение или спор, карам учениците да откъснат човече от лист хартия. На лявата ръчичка ученикът написва какво са направили другите, за да причинят конфликта, на дясната - какво е направил самият той. На лявото краче - какво могат да направят другите, за да предотвратят конфликта, на дясното - какво може да направи той. В средата, където е сърчицето, ученикът пише как ще се почувства, ако проблемът се реши, на мястото на мозъка - каква ще е ползата за академичното развитие, а на устата - някое положително послание, което иска да отправи към останалите страни в конфликта.

Смятам, че тази активност, донякъде помага на учениците да се измъкнат от моментното състояние на афект, като пренасочат енергията си в късането на човечето и писането, като в същото време анализират ситуацията и предлагат решение. Хубавото е, че стратегията може да бъде използвана, както с цели класове, така и само с участниците в конфликта, докато останалите продължават с дейностите в часа без да им се налага да взимат страна в спора. 

Защо емоционалната интелигентност се пренебрегва в училищната среда?

По-скоро все още е нещо непознато, както за учениците, така и за повечето учители. Смятам, че от учителите се изисква твърде много без да получават достатъчно подкрепа. Аз и колегите от програма “Нов път в преподаването” сме късметлии, че намираме подкрепа едни в други и в “Заедно в час”. Вярвам, че за да могат учениците да бъдат подготвени да се справят с предизвикателствата на 21-ви век, за които се изискват умения като емоционална интелигентност, лидерство, ефективна комуникация и нагласа за развитие, трябва да бъде инвестирано и в развитието на тези компетентности в техните учители.

Какви идеи Ви вълнуват и искате да развиете? За какво мечтаете в личен и професионален план?

 Още преди включването си програмата, силно се вълнувах от ролята на образователната система за изграждането на активно гражданско общество. Иска ми се с учениците ми да си говорим повече за медийна грамотност, финанси, държавна администрация и защо е важно да гласуваме. Надявам се следващата учебна година, когато натрупам още малко опит, здравната ситуация в страната се нормализира и идеите ми добият форма, да започна активна работа в тази посока. В личен план, обмислям продължаване на образованието си в сферата на социалните изследвания и равенство между половете - друга тема, за която, мисля, не се говори достатъчно в България, а трябва.  



*Фондация “Заедно в час” е създадена през 2010 г. и работи за осигуряването на равен достъп до качествено образование на всяко дете в България. Мисията на организацията е да открива, обучава и развива способни и мотивирани професионалисти, които допринасят дългосрочно за положителна промяна на образованието. Освен това подкрепя училищните екипи и изгражда партньорства за въвеждането на добри практики в образователната система. 

Ако желаете да се включите в програмата, да преминете през обучение и да бъдете един от учителите на "Заедно в час" във випуск 2021 г., може да го направите на сайта zaednovchas.bg. Крайният срок за записвания е 25 март.