So 2020‘s: съвременната българска музика като противоречив коктейл

Свикнали сме да мислим за музиката, а и за повечето форми на изкуство, като за огледало на времето. Трайно свидетелство за момента, в който са създадени. Сузана Франкел от сп. Another отбелязва забележително точно, че въпросното огледало всъщност никога не е истинско отражение, а по-скоро пречупване и сливане на вътрешния свят на творците с пулса на епохата, в която са родени.

Бърз анализ на съвременната българска (независима) сцена неминуемо забърква противоречив коктейл от турбулентно време, поколенческа травма, културни войни, бърз интернет и постоянни нискотарифни полети за сверяване на часовника с концерти и фестивали, които я превръщат в непостоянен низ от добре структурирани балони.

Независимата музика наследява и пробивите, и грешките

Българската сцена може да е много хаотична – дотолкова, че да е трудна за обхващане в цялост и да подлежи най-вече на строго субективен анализ. Трудно е да говорим за устойчивост и развиваща се сцена, а не по-скоро за рехава редичка от следващата голяма надежда с неизвестен срок на годност.

Абстрахирайки се от второто пришествие на чалгата и мутацията ѝ в псевдоироничната музика на поколението 20+, имаме интересния възход на дуото “Молец“, пораснало за девет месеца от концерт за стотина души до самоизграден тотален мейнстрийм за хиляди на гърба на само няколко успешни сингли и дебютния им албум, наречен леко мързеливо “Албум”.

“Молец“

Новата вълна (с цялата условност на това понятие) в българската независима музика наследява добрите намерения и грешките на растежа на изгубеното поколение от 90-те, информира се от случващото се навън и пробва работещите тактики на западноевропейската сцена с променлив успех.

Добрата новина е, че цъкането на евроцентове, пардон – западната практика на модела пълнене на Spotify папка със сингли в продължение на година, преди да я лансираме като албум с още две-три нови парчета – има приятни изключения у нас.

Миналата година Leena (Цветелина Лазова) стъпва на гърба на едно-две EP-та, за да отвори ниша в алтернативното арендби с дебютен албум върху бийтовете и продукцията на Kamen Makes Music (Камен Колев, Benjiе Gregorie) и Гената (Евгени Енчев) от So Called Crew.

Leena, фотограф: Кристина Димитрова

Двамата са удачен пример не само за тенденцията на постоянно колабориране с различни гласове и бийтмейкъри (като Константин Бешков, Kay Be), но и за балансирането между работа за комерсиални артисти и бутане на лични проекти по начина, по който го разбират.

Бийтове на три морета

И докато So Called Crew е отракана екосистема от семейство и приятели с дълъг опит, Stereofox го играе инкубатор и издател на солови албуми (тези на Leena и Yana – певицата Яна Янчева) и бийт компилации от лагери по морето и в страната със самостоятелна и съвместна продукция от дузина бг бийтмейкъри.

Базираната между София и Берлин музикална медия и лейбъл обаче има явна непоносимост към текстове на български, защото се е ориентирала предимно към налагането на родните артисти в международни плейлисти, съответно едва ли можем да очакваме голям гръм у нас по подобие на дуета Славчев/Макаров.

Ако посмеят да се гмурнат в по-експериментални води, вместо да залагат на сигурно, читавите бг бийтмейкъри и продуценти вероятно са способни да разчупят клишето бийтмейкър с певец/певица и да застанат зад успешен продукт ала Sega Bodega и Dave Okumu например. Нещо, което Trombobby (Божидар Василев) се опитва да направи не само като продуцент на различни малки и големи артисти, но и в еволюцията на дуото със С-МО (Симеон Желязков) до потентен пълен бенд с единствените им приятели.

Съдбата обича смелите

И докато последните разчитат на дълъг опит като студийни музиканти (и крепко приятелство помежду си), дипломираният актьор Теодор Кисьов – Хюго е рядко талантливо изключение: самиздат/направи-си-сам рапър и гаргантюански трубадур в едно, който измисля, композира и изпява най-добрия и престъпно недооценен български поп/соул албум на на 2023 г., а и на последните няколко години – “Симулакрум“.

Експерименталното поп дуо Lunikk (певицата Кристина Йорданова и мултиинструменталистът Денислав Попов) пък печели адмирации с безподобния (за родната сцена) и моментално разпознаваем микс от спотаени в ниския регистър вокали, интелигентни текстове и плътен звук от войнстваща електроника с абразивни китари.

Lunikk, фотограф: Боян Дечев

Горните имена са от онези стимулиращи откривателския дух примери, които предизвикват еуфория, екстатично поглъщане, мигновено изпращане на приятели и познати и органична реклама от уста от уста, която може и да е достатъчна, но по-често не е.

Woomb се появяват ненадейно след дълга гестация между Георги Линев и Христо Йорданов, за да разсеят личното ми предубеждение за Kan Wakan с нов вокал с един концерт, посявайки надежда за силен алтернативен албум.

Woomb, фотограф: Боряна Пандова 

В електронната музика пък си имаме продуцент и диджей като Raredub (Петър Васев), който издава енергично и емоционално техно за Sofia Records лейбълът на Kink, вероятно най-успешният български музикален артист на световната сцена в момента.

Българската независима сцена е неравноделен сбор от индивидуални артисти, колективи, балони, протежета и ментори, които се противопоставят на липсата на адекватна инфраструктура с достатъчно медии, подкасти и градски и извънградски сцени (със седмични концерти, започващи и свършващи навреме за последното метро, ама хайде да не си разваляме настроението) и търсят внимането на фрагментираната публика с нерядко добра музика.

Вместо да изяждаме и изплюваме всеки нов артист с ентусиазма на танцуваща мечка, можем да им пожелаем по-малко Национален фонд “Култура“ и повече блъскане в спалнята или студията на приятели. Все пак истинската, автентична музика и адекватна модерна сцена не се раждат в задоволство и комфорт, а в глад и бунт.

***

Светослав Петров е съосновател и главен редактор на “наръчника за момчета с добро възпитание” Boyscout, едно от малкото издания, които редовно акцентират върху новите имена на българската музикална сцена и създават мост между нея, западните примери и другите изкуства. През останалото време преподава в магистърската програма “Мода, стайлинг и бизнес стратегии” на Нов български университет, обикаля по концерти и изложби и разхожда кучета на приятели.