Танцьорът и хореограф Коста Каракашян за пресечните точки между човешките права, танца, хореографията и режисирането
Заниманията, интересите и енергията на Kоста Каракашян изглеждат сякаш неизчепраеми. През февруари тази година ни скри шапките с танцовия кулинарен спектакъл “Кухня” в съавторство с режисьорката Антония Георгиева и сладкаря Александър Цеков, с които вкараха публиката буквално в кухнята на HRC Culinary Academy и представиха необикновен поглед към емоциите, които виреят на подобно място. Преди три години той направи филма Waiting For Colour, в който чрез танца разказа за ужасите, преживяни от над сто чеченски ЛГБТИ+ мъже и жени, измъчвани от властта в Грозни. В края на май имаше прожекция и на филма му с международно участие “Поглед от ръба”, в който заедно с хореографката Стефани Ханджийска и група български танцьори представят 12 културно-исторически локации в България. Сега очакваме следващия им спектакъл “84 разговора”, който ще коментира капитализма чрез съвременния танц. Успоредно с това Каракашян е главен редактор на сайта Оut.bg, чиято основна цел е да говори с уважение и свобода за темите, близки на ЛГБТИ+ общността. Зад всички тези негови занимания стои и солидна образователна база - той завършва “Танц” в Колумбийския университет в Ню Йорк, работи в Норвегия, Виетнам, Япония, Канада, Германия и САЩ, а през 2020 г. се записва да следва и човешки права във Венеция.
На какво Ви научи образованието по човешки права и по какъв начин влияе на идеите ви в танца?
Когато създавам социално ангажирано изкуство, за мен е важно да съм наясно с каква материя боравя и какви са всичките измерения на проблема. Магистърската програма по Права на човека по-конкретно ме научи как в работата ми като артист да има стратегия и тя да е координирана с местните и международните организации. За първия ми социален проект Waiting For Color, който представя насилието над ЛГБТИ+ общността в Чечня, използвах документални разкази на потърпевшите, които бяха интервюирани от Руската ЛГБТ мрежа, една от ключовите организации, борещи се с хомофобията в страната. Вярвам, че като артисти понякога действаме импулсивно и пречупваме нещата просто през емоционалната си призма, но когато говорим за деликатни теми, е важно тази работа да е информирана от дейността на професионалисти. Аз бях единственият артист във випуска ми в Глобалния кампус по права на човека и научих много от останалите студенти, които бяха основно адвокати.
Намесва ли се активистът Коста в работата на артиста Коста Каракашян и как?
Да, защото и двамата изхождат от желанието да развият емпатия в обществото. Много често, когато работя в колаборация с други артисти, ако липсва социалната насоченост, ми е по-трудно да намеря мотивацията за даден проект. Но през последните две години си дадох сметка, че като артист се нуждая и от по-позитивни теми, защото лесно се изпада в отчаяние покрай постоянното изследване на несправеливостите по света. Аз не се възприемам като активист, защото за мен активистите са наистина смели хора, които жертват много от себе си в името на страхотни каузи. Като артист, аз съм там да помогна и да предизвикам разбиране у хората със средствата, които са ми под ръка.
Какво породи идеята за филма Ви "Поглед от ръба" и с какво чуждестранното участие и Вашият личен чуждестранен опит допринесоха за нов поглед към българските културно-исторически места в страната?
"Поглед от ръба" е режисиран и хореографиран съвместно от мен и Стефани Ханджийска. Идеята ни се роди, докато бяхме по работа на общ проект в Кайро. Правехме си кратки танцови видеа около забележителностите на Египет като пирамидите и една много внушителна джамия. Вдъхновението дойде от красотата и историята на тези кътчета и си казахме, че бихме могли да намерим същото вдъхновение и у нас. В този момент аз още живеех в Ню Йорк, а Стефани - в Лондон и усетихме България през очите на любящ човек, който е влюбен от разстояние.
На този етап Waiting For Color вече бе отличен по филмовите фестивали и решихме да заложим на същия екип - оператора Кевин Чиу и композитора Джуд Икаръс, които поканихме от Ню Йорк. Те подходиха много чисто към културата на България, без да са обременени от конкретния наратив на локациите. Кевин имаше ясна идея как чрез пространствата и отношенията между танцьорите може да се разкаже една по-достъпна човешка история за млади хора, които се лутат и търсят себе си навсякъде, но не и вътре в тях самите. С международния ни екип се работи изключително приятно и вдъхновяващо, защото и двамата са на първо място добри хора, а също така и млади, вдъхновени и готови да допринесат с всякакви идеи, които да вдигнат нивото на работата.
Няма да е грешно да се каже, че вървите по неутъпканите пътеки на местната сцена. Къде виждате най-силно изразени такива?
Последният ни проект, който отвори съвсем нова посока, е "Кухня" - танцов кулинарен спектакъл, който разказва историята на професионалните готвачи чрез едно потапящо преживяване от танц, театър и кулинария. Искам да изведа танца извън сцената и да го поставя в неочаквани ситуации, за да може да достигне до нова публика. През последните години повечето артисти работят много последователно в една естетика, подчинена на личното търсене, а за мен винаги е било интересно да достигна до публиката и да я намеря малко по-директно. С всеки следващ проект се опитвам да предизвикам себе си да има нов формат на свързване с публиката или нов метод за създаване на работата. Вярвам, че чрез тази иновация можем да разчупим танцовата среда и да подарим едно по-богато преживяване.
Надявам се в следващите години в България да се цени по-високо танцовият труд и да се създадат устойчиви модели както за танцьори, така и за хореографи. Тук липсват възможности за развитие и професионална подкрепа за младите хореографи, но често се финансират страхотни чужди трупи, които да гостуват. По този начин се създадва едно неприятно разделение между "чуждото" и "местното", което съм изпитал от първа ръка. Преди да се включа в местната сцена усещах повече интерес към работата ми, а след връщането ми в България вече се гледа с по-скептично око към мен и е интересно откъде идва това по-различно отношение. Надявам се и искам да работя в посока за създаване на повече възможности за следващото поколение хореографи и създаването на силен професионална гилдия, която да се бори за правата ни.
В България е трудно да се говори и да се откриват правилните думи, когато става дума за теми, свързани с ЛГБТИ+ общността. Като главен редактор на Оut.bg кое в диалога по темата откривате за най-тежка задача?
Най-трудното е да се развие чувството за емпатия и разбиране. Out.bg е платформа от ново поколение, защото говорим открито и с уважение по деликатни и нови за България теми. Налага ни се да дискутираме интересни казуси в екипа - как да пишем на български за човек, който се определя като небинарен и използва местиоимението "те", как да създадем разбиране по тема, която останалите медии в България предпочитат да осмиват и как да се борим с хомофобския и трансфобски език на водещите медии? Това са практически въпроси, които често решаваме бързо и през усмивка, но пък тежката задача си остава - как да се борим с негативните стереотипи и речта на омразата, която е много силна в България.
КУХНЯ | Танцов кулинарен спектакъл може да гледате на 5 и 6 юни в HRC Culinary Academy, бул. “Цар Борис III” 59. Представлението ще се проведе с начални часове 18:30, 19:45 и 21:00, а местата са ограничени до 10 души на представление.
Творчеството на родения в България австралийски архитект-модернист Иван Иванов в обектива на фотографа Джак Ловъл
За “Псевдоприрода” на Ясен Марков – българското национално участие на Венецианско биенале за архитектура
Как студио nada превръщат една стара мелница на в средище за културни събития, обучения, лекции, семинари и публични дискусии