Преди да се затворим по домовете си, бяхме разграфили времето си с хирургическа точност: пътувания, работни ангажименти, срещи с приятели, почивки. Пандемията постави целия свят "на изчакване" и така ни показа колко неща не зависят от нас. Следващият ни брой щеше да бъде посветен на независимите издания – тези цветни щрихи в медийния пейзаж, без чието съществуване днес той е немислим. Затова и решихме все пак да публикуваме в сайта ни вече взетите интервюта с четири периодични издания: ShadowDance, "Нула32", „Списание за танц“ и "Пеат некогаш". Водени сме от ясното съзнание, че в момента малките, независими издания са изключително уязвими и от всички нас зависи тяхното развитие и съществуване. Единственото, което можем да ви посъветваме е: информирайте се и гласувайте като читатели и почитатели. А докато книжарниците са още затворени, не забравяйте, че всяко едно от изданията може да поръчате онлайн.
"Списание за танц" е единственото периодично списание, изцяло посветено на изкуството на танца и танцовата култура. То предлага съвременен поглед към процесите в балета и новите форми за танц, полагайки в същото време усилия да облече съдържанието в атрактивен дизайн. Неговото най-отличително качество е опитът за балансиране между специализираното и популярното издание, както и между актуалността и по-универсалните теми. Желанието на екипа на "Списание за танц" е то да функционира като споделено пространство за професионалистите в областта на съвременния танц и неговите публики, които заедно да откриват вдъхновение, признание и да работят за осъзнаването на ролята на танца като част от изкуствата, културата и живота. Срещнахме се с главния редактор на "Списание за театър" Ангелина Георгиева, която пожела да отбележим, че говори от името на целия екип.
Защо издавате на хартия? С какво печатната форма е ценна за Вас?
Изпитвахме нужда да придадем трайна и по-устойчива форма за споделяне и осмисляне на иначе ефимерната природа на танца.
В световен мащаб има завръщане към печата, но под нови форми. Какво предстои в този процес според Вас?
Всъщност ние не идваме от издателския бизнес, а от сферата на изкуствата. Но и нашите наблюдения са, че действително има завръщане към книжното тяло, може би именно заради това, че то се възприема като пауза от дигиталния поток, възможност за по-голямо задълбочаване, за открояване на един изключително „шумен фон“ и носи усещане за нещо трайно, от което, изглежда, започваме да имаме по-голяма нужда.
Но от друга страна, тенденцията ще е навярно към прилагане на начини печатни издания и тяхното онлайн присъствие да се допълват взаимно.
Какво дава и какво взима свободата да си независимо издание?
Независимото издание е водено в много по-голяма степен от идеята и усещането за съмишленичество. Затова от ключово значение е доверието в отношенията с авторите, които са истинските сътрудници в това начинание, както и доверието, което списанието изгражда у своите читатели.
Като цяло се изисква ясен фокус и голяма дисциплина – трябва да си наясно защо и към какво насочваш вниманието, какви теми предлагаш, как те могат да се разпознаят от изключително разнородни кръгове, за да може списанието да стане значимо за средата.
Предизвикателство е, че разпространението на печатни медии е с много неблагоприятни условия за независими издания, които буквално могат да се окажат изключени от големите разпространителски вериги. Те могат да разчитат единствено на публични субсидии за своето оцеляване. 
Какви са изводите и уроците от първото издание?
От първия брой излязохме с усещането, че сме задвижили един процес. Ние се учим заедно с авторите да говорим и да пишем за танц по нов, съвременен, едновременно ангажиращ, но и разбираем начин. Виждаме, че провокираме у читателите нови нагласи и по-голяма отвореност на възприятията, за което разбрахме и че е необходимо повече време.
Коя е най-радикалната и щура идея за списанието, което Ви е хрумвала?
На този етап радикална и щура идея изглежда да има повече фоторазкази и експериментални текстове.
Какво ви предстои като издание?
Предстои ни втори брой. Водеща му тема е взаимодействието на танца с другите изкуства – най-вече визуални изкуства, литература и мода. За първи път на български език публикуваме текст на един от пионерите на интердисциплинарността в танца на XX век – американския хореограф Мърс Кънингам. Но отново излизаме с 95% оригинално съдържание, написано специално за нас от български и международни автори, с интервюта с истински звезди на танцовата сцена, като представяме и новите имена в нея. Изобщо искаме да направим четеното за танц също така вдъхновяващо и зареждащо, като самото танцуване.
„Списание за танц“ e инициирано от фестивал „Антистатик“ в рамките на европейския проект Life Long Burning, финансиран от Програма „Творческа Европа“ на ЕС. Реализира се от „Брейн Стор Проджект“ и „Номад Денс Академи България“ с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община, Национален фонд „Култура“ и със спонсорството на магазин „Гришко“. Редакционен съвет: Ангелина Георгиева, Ива Свещарова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев. Главен редактор: Ангелина Георгиева. Графичен дизайн: Теодора Симова ("Луноход Студио")
Повече на: dancemag.eu
Прочети още по темата:
ShadowDance – когато бъдещето живее в настоящето
"Пеат некогаш" - за хората, които се удивляват от света
"Нула32" – за да осмислиш един град, трябва да го разкажеш
-----------
Become a Patron!