Старата вълна, новата вълна, вейпъруейвът

Щефан Кунце е прекарал голяма част от живота си между зали и клубове, диджей сетове и концерти, но през последните години той най-много се вълнува от това, което се случва в някой Discord канал, анонимен профил в Bandcamp или Soundcloud. Напоследък той е най-вече отдаден на вейпъруейва, по думите му “първата наистина децентрализирана субкултура, тъй като не произлиза от определено общество или място в реалния живот”.

Голяма част от писането му през последните десетина години е посветено на намерилия силна стрийминг популярност жанр, който е лесен за забелязване, но труден за описване с думи: имената в него са полуанонимни, звукът е форма на електронна музика, но с ембиънт и джаз влияния, многобройните препратки към естетиката на 80-те, 90-те и първите години на XXI век го правят едновременно силно носталгичен и покрай новата рамка, в която тези референции влизат – странно футуристичен.

Преди да следи отблизо този ъгъл на ъндърграунда, германският журналист има разнопосочен опит както между жанровете и поколенията, така и между по-нишовите и по-комерсиалните музикални течения. Бил е водещ куратор на плейлисти в Spotify, главен редактор на дългогодишното германско хип-хоп списание Juice, а като автор има опит, който надхвърля над две десетилетия писане. Кариерният му път е свидетелство за начина, по който се развиват вкусовете му с годините - първите му влияния са ню уейва и групи като Depeche Mode, преди да се хвърли към грънджа и Nirvana, трип-хопа и Massive Attack, а след това и към рапа, но първата му любов датира от 80-те и е към скейтборда.

Щефан Кунце

През последните години Кунце е в нова фаза и като слушател, и като лична философия. Той поддържа нюзлетъра Zen Sounds, посветен на експериментална и често труднооткриваема музика, от ембиънт до джаз. Има над седем хиляди последователи в Substack, което го позиционира в топ 100 на музикалните автори в платформата. Той е и автор на книгата Zen Style, която отразява оттласкването му от труден период в личен план, несъгласието му с някои от практиките в музикалната индустрия, новооткритите му интереси към будизма и преминаването към по-балансиран начин на живот. Миналата година той гостува в София като делегат на шоукейса SoAlive. Понастоящем той като че ли е сред малкото автори, които са си поставили задачата да документират фаза от музиката, която често се опитва да избяга от дефиниции и прекалена публичност.

Интернето нема умре

“Вейпъруейвът често е описван като “интернет пънк”, което е вярно до голяма степен. Това, което го доближава до едно пънкарско и направи-си-сам мислене, е, че няма бариера, всеки може да стане част от тази сцена във всеки един момент, а също така и съвсем умишленото бягане от установените правила на ентъртейнмънта и музикалната индустрия”, казва Кунце. Според него това естествено привлича хора, които някога са се увличали по жанрове с подобен вътрешен и духовен код: примерно емо културата на 2000-те, метъла, различните електронни сцени или дори хип-хопа. “Но интересното е, че вейпъруейвът няма как да бъде комерсиално експлоатиран, никой не става фен или автор по кариерни подбуди: няма много какво да се спечели, така че на фокус са артистичността и самоизразяването.”

Албум на китайския вейпъруейв артист Centurevival, част от тенденцията обложки да използват продуктовия и интериорен дизайн на късните 90-те, ранните 00-те. 

Един от елементите, които са най-интересни за него е, че това е и жанр, който приютява човешката памет. “Класическият вейпъруейв започва около 2010–2011 г., предимно от американски тийнейджъри, които се чудят как да избягат от скучното ежедневие и желаят да имат различен контакт със света или себеподобни.” Според Кунце тук има по-дълбок фактор от простото желание за бягство от познатото: на сцената има много транс и куиър артисти, които в анонимните онлайн общества намират алтернатива на реалността от живия живот и чувството, че са неразбрани.

“Вейпъруейвът е вдъхновен от носталгията по 80-те и 90-те, но напоследък все повече артисти работят с Y2K естетиката около милениума и визуалния език на Frutiger Aero, дизайна, който доминира през първото десетилетие на новия век. Все пак продуцент от поколението Z вероятно вече би експериментирал със звуците на детските предавания и ранния YouTube вместо с архивите на кабелната телевизия или джаз семпли. Някои поджанрове, като т.нар. signalwave, функционират като дигитален колаж – подобно на човешката памет, която може да превърне всеки източник в средство за разказване на история и за създаване на потапящо преживяване. Има цели албуми, които са посветени на сгради, на исторически събития, на лични спомени като например какво е да растеш в унгарската провинция или какво е да си дете в Сърбия по време на бомбардировките на НАТО.”

Според Кунце в края на миналото десетилетие сцената около вейпъруейва е била все по-видима и на живо, но ограниченията покрай избухването на ковид пандемията през 2020 г. прекъсват тази тенденция и връщат артистите обратно онлайн. “Сега виждам нови опити тази музика да се представя пълноценно на живо и артисти и слушатели да преминат от URL към IRL общуването, да се открият като живи хора. От друга страна, тази култура е родена онлайн, тя се вдъхновява от самото развитие на дигиталната технология, така че предполагам, че тя ще остане на първо място виртуална.”

Албум на УВБ-76, който въпреки изписването на кирилица, е американски продуцент 

Постинтернет ъндърграунд общество

Опитът на Щефан Кунце и отдадеността му да проучва тези къде по-видими, къде едва уловими движения, го замислят и за поколенческите разграничения.

“Мисля, че хлапетата днес виждат интернет повече като естетически избор, отколкото като набор от ексклузивни клубове по интереси. Някой може да е в своята емо/готик фаза днес, но утре да види как някой в TikTok носи винтидж хип-хоп дрехи от 90-те и да реши, че всъщност това съответства на емоционалността му. Идеята, че трябва да си силно отдаден на определено поведение или униформа, за да си във вътрешния кръг на определена субкултура, може би наистина е вече отминала.”

Наскоро Щефан си е говорил с приятел, който е професор по социология и проучва академично зараждането на субкултурите. “Според него е вече невъзможно една сцена просто да се зароди от реалния живот. Но въпреки това си мисля, че местните общества ще продължат да излизат наяве, обикновено хора на подобна възраст, които се събират да правят едно и също нещо, но с ентусиазъм то да остане ъндърграунд, да бъде алтернатива на мейнстрийма. Това, което ми се струва, че ще е различно в близко бъдеще, е, че тези кръгове ще се формират, за да създадат общи възможности за реализация и намиране на публика, вместо задължително сходна естетическа визия. Когато бях миналата година в София и посетих разни места, всичко ми изглеждаше невероятно динамично и живо, докато същевременно нищо не беше прикрепено към определен жанр или звук. Изпълнителите бяха обединени не от това, а от чувството за принадлежност и взаимна подкрепа. Така че в този случай е трудно да говорим за “музикална сцена” или “субкултура”, но може би форма на еклектично постинтернет ъндърграунд общество”, разсъждава Щефан.

“От друга страна, какво ли знам? Ето ме мен, вече съм на почти 50 години, слушам вейпъруейв и се обличам като американец, който кара камион.”

Повече от Щефан Кунце на substack.com/@stephankunze.

РЕЧНИК:

Vaporwave – жанрът използва различни референции и звуци от миналото като вид инструментален звуков колаж, а визуално често прави връзки към първите години на интернет, японската поп култура, консуматорските и модните клишета на 80-те и 90-те години. Музикално, вейпъруейвът взима по-малко от синт-попа, а повече от джаза, фоновата и медитативната музика, както и звукови архиви.

Chill synth / signal wave / slush wave – не напълно дефинирани течения, движени от почти изцяло анонимни артисти (това е в различна степен в сила и за другите микрожанрове). Signal wave (понякога наричан broken transmission) често е основан на семпли от предавания, рекламна музика и друг архивен материал. Slush wave-ът използва подобен подход, но за дълги и протяжни тракове.

Synthwave – може би най-разпознаваемият от широката публика жанр в това семейство, най-вече заради силно повлияните от 80-те години саундтраци на сериала Stranger Things и филма Drive. Част от водещите имена, като Perturbator, са гостували у нас.

Y2K – визуалната култура, вдъхновена от футуристичната естетика на видеоклиповете, рекламите, филмите и дори продуктовия дизайн в края на 90-те и началото на 00-те години.

Frutiger Aero – дизайн, асоцииран със светлите цветове в интерфейса на операционните системи (най-вече Windows 95/98/XP) и програмите в годините преди използването на интернет и онлайн комуникацията да бъдат променени от социалните мрежи. Новооткритата му актуалност е част от Y2K естетиката и личи много в обложките на много вейпър/чил синт албуми и сингли.