На 35 години той е преводач от китайски и английски, преподавател по китайска култура и спорадичен филмов наблюдател.
07 април 2019
Стефан Русинов накратко се представя така: “Роден съм в Сливен и обичам планина.” Това толкова семпло и изчистено от детайли описание казва много, но в същото време деликатно прикрива богатата същност, която кипи под него. На 35 години той е преводач от китайски и английски, преподавател по китайска култура в СУ “Св. Климент Охридски” и спорадичен филмов наблюдател, който споделя впечатления за видяното на киноекрана в сайта на FilmSociety.bg. Освен това се появява тук-таме като актьор в късометражните филми на оператора Любен Кюркчиев и води поредица от необичайни видео интервюта под името “Нашето литературно предаване”, които някак съвсем умишлено имат лек комичен и абсурден привкус. Сред книгите, преведени от него, са “Изтезание със санталово дърво” от Мо Йен (взел Hoбeлoвата награда за литeратура прeз 2012 г.), “Изплези си езика” от Ма Дзиен, “Къщата на улица Манго” от Сандра Сиснерос и “Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат.
Как определяте ролята на преводача?
Не знам за определяне, но напоследък се чувствам като идиот, който седи и мъдрува как да нареди зъбчатите колела, така че машината за диалог да заработи. Иначе обичам да се имам за мостаджия.
Кое е най-любопитното нещо, което научихте за китайския език?
Че можеш да разкажеш легитимна история, без да уточниш лицето, рода, числото и времето на глагола.
Имате ли любими непреводими думи на езика, от или на който превеждате?
Има една дума „гуай“, която като прилагателно означава „странен“, „чудат“, „извратен“, „нечовешки“, „чудовищен“, „свръхестествен“, а като съществително – нещо от рода на „нетипична проява“ (било то на човек, природа или реалността изобщо), нещо, което се отклонява от разбираемото, както и един вид странни същества, подобни на таласъмите.
Какво друго често остава „непреводимо“ в един текст?
В общи линии – това, което е гуай. Езиковите чупки например. Те са една от причините да не смея да сложа точка на един всъщност доста къс превод, по който работя от шест години. Ама ще стане, сигурен съм.
Какви автори предпочитате да превеждате – мъртви или живи?
Все едно. Но обичам да си говоря с живите. Не че с мъртвите принципно не бих.
Кои са най-често допусканите грешки в професията?
Бързане, мързел, подценяване – те не са специфични само за моята професия. Иначе конкретно, особено в превода от китайски – да си мислиш, че буквализмът е вярност към оригинала.
Смятате ли, че един превод винаги може да бъде и по-добър? Защо?
Да. Веднъж се убих да търся дали на български съществува дума за „прът с кука в края“. Чак когато преводът ми вече беше излязъл, я намерих съвсем случайно – канджа. Ето защо.
Ползвате ли бележки под линия?
Обилно, но, ще ми се да вярвам, никога излишно.
Какво е мнението Ви за Google Translate?
Той е чудесно нещо, но за момента не виждам каква връзка би могъл да има с художествения превод.
Книгата, която бихте искали Вие да бяхте превели? А тази, която не искате да преведете?
Каквото ми е най на сърце, си го действам. „Къщата на улица Манго“ преведох, въпреки че голяма част от нея беше излязла преди години в списание „Съвременник“. В тези неща състезание няма.
Преводачеството се състои предимно от решения. Моите са си моите.
Няма да преведа последната китайска книга, която прочетох, защото беше твърде бъбрива.
Опитвали ли сте да поправяте изрази или изречения, които не харесвате в оригинал?
Оправял съм обективни стилистични дефекти или смислови разминавания, най-често след обсъждане със самия автор. Не бих поправил нещо само заради личните си предпочитания. Но границата е понякога размита, съзнавам.
Как според Вас се превеждат диалекти?
А как се превеждат вицове, идиоми, реалии? Както всичко останало – според случая.
Какво се губи в превода?
Губят се много слънчеви дни, но си струва.
Има ли изрази и думи, които изчезват с времето и може ли един език да умре, дори когато е говорим?
Езикът е много повече граматика, отколкото лексика, така че думи изчезват и се появяват, но езикът си върви по своя път. Бихме могли да влагаме повече въображение в него, да, но да го убием чак не можем.
Случвало ли Ви се е да измислите нова дума?
Случва ми се да измислям думи, които при проверка се оказват действително съществуващи. Кратки мигове, в които си въобразявам, че съм станал мастър.
Българските думи и изрази, които са Ви създавали най-големи главоблъсканици?
От български на китайски превеждам само устно, а там няма много време за главоблъсканици. Един път трябваше да преведа „заврян зет“.
Преведете: „Сговорна дружина планина повдига“.
На китайски има едно подобно: „Ако всички духнат, планината ще литне“ –
Пет съвременни български пиеси, създадени от Йордан Д. Радичков, Владимир Полеганов, Красимира Буцева, Радослав Чичев и Светозар Георгиев – ghostdog, се интерпретират от музика, звук, актьорско майсторство и визуални изкуства.