СТЕНАТА КАТО ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА

“Сме, Принадлежим, Споделяме, Приобщаваме, Успяваме.” Тези послания, облечени в пъстри цветове и красиви символи, от началото на ноември вдигат погледите ни нагоре към калкана на сградата на ъгъла на улиците “Гурко” и “Г.С. Раковски” в София. Огромната арт-стена е първият подобен по мащаб проект на една от любимите ни илюстраторки и дългогодишен арт директор Мила Лозанова, която се описва още като “майка на тийнейджър”, “домашен любител ботаник” и често можем да засечем да обикаля между различни малки галерийки из София с колелото си - точно като герой от своите картини. В този проект тя съчетава фантазия и послания в колаборация с “Филип Морис България”. С типичния за нея финес Мила ни пренася на прозорец нейде в района на Женския пазар. На перваза му има чайник - символ на усещането за уют, топлина и гостоприемство. През парата му се получава движение и трансформация, а ароматът приобщава - като прегръдката, изобразена на фона. Протегнатата ръка е покана да бъдем приети, а сърцето от две части в центъра ни напомня колко е важно да сме заедно, независимо от различията си. Радостта от това да “сме” и да успяваме да се подкрепяме и разбираме се посипва над всичко това като дъжд от конфети. Говорим си с Мила още за предизвикателството на големия мащаб и за това как успява да естетизира всичко, до което се докосне.

За първи път виждаме твой проект върху огромната площ на сграда. Какво е усещането, когато смениш мащаба и кои са основните предизвикателства и предимства при такъв обем на творбата?

За първи път работя в такъв мащаб. Обикновенно дискретно се ограничавам до А5. Усещането е почти стихийно. Цветовете и формите са много въздействащи. Посланието е категорично и нищо не може да бъде скрито върху 160 кв. метра.

Освен визуалното, какво е другото важно въздействие на стената?

Един от много интересните аспекти на този проект е изпълнението. Мюрълът е изпълнен от трима художници от Citywise с иновативната боя Airlite. Боята има свойство да привлича фините прахови частици и да ги задържа на повърхността си, докато дъждът ги отмие.

Кои други такива големи творби са те карали да спреш и да се замислиш?

Тази есен София се радва на един много положителен проект на “140 идеи”, изпълнен в подлеза на бул. “Гешов” и бул. “България”. Трансформацията на пешеходната част на улица "Пиротска" в галерия за съвременно изкуство на Citywise също ме заинтригува.

Кое друго място би искала да изрисуваш?

Всяко място с моя рисунка ще е по-готино, отколкото без нея. Хубаво е мястото да гледа към морето.

Ти идваш от семейство на художници. Кой е най-ранният ти спомен, свързан с рисуване и кога съзнателно разбра, че това ще е и твоят път?

Никога не съм имала колебания какво искам да правя. Аз си обичам професията. За мен е терапия, медитация, изразно средство, универсален език. Нямам спомен как започна.

Работиш в областта на рекламата от много отдавна, но успоредно с това си активна в много други сфери като книгоиздаване и театър. Какво ти дава това излизане от зоната ти на комфорт?

Експериментите развиват стила и уменията ми. Навлизането в други сфери ми дава нови „инструменти“. С театъра излизам от двуизмерния свят и виждам рисунките си на сцената като обеми, кукли, образи. Много е вълнуващо, дава ми емоция.

Автор: Мила Лозанова

В твоите творби винаги има един неподправен уют, много романтика, нежност и красота. Това бягство от реалността ли е или светът наистина изглежда така през твоя поглед?

Аз винаги се захващам да естетизирам. Дали ще е разказ за случка от деня или подредбата на обувки в коридора, няма значение. За мен е важно да е красиво. Така убеждавам себе си, че във всичко има естетика. По-приятно се чувствам в такава среда.

Кои са местата и хората, които са успявали да оставят най-силни визуални следи в съзнанието и творбите ти?
Имам много серии от илюстрации, инспирирани от натурата: серия гърбове на голи хора, покрити с разностилни татуировки от бразилски плажове; момичета, които живеят в амазонската джунгла в каравани или стари коли; сърфисти от островите, уловени в съзерцаване на хоризонта.

Как би описала тематичната последователност в творбите ти през годините - могат ли да се делят на периоди или теми?

Имам зелени периоди, взети от тропически гори. Номадски периоди за същества, които пътуват през снежни планини и продават чайници. Имам серия от микро домове в чаши за джин и керамични саксии.

Фотограф: Даниел Леков

В рекламата много често има своеобразна битка между твореца и бизнеса. Кога се чувстваш победител?

Когата творецът не се ангажира с бизнеса. С опита идва мърдостта да не водиш битки и войни на всяка цена или поне да избираш важните за теб. Аз правя най-доброто възможно за клиента си, не воювам. Понякога най-доброто възможно е много далече от моите критерии за добро. Щастлива съм, когато клиентите ни получават роботещ и смислен продукт.

Кои са местата, на които най-често обичаш да разтоварваш?

Обичам моята скрита малка вила в Рила планина. Там не виждаш нито един атрибут на цивилизацията в гледката пред себе си. И цивилизацията не те вижда.

Какво би променила сега веднага и какво би искала да се промени с времето?

Бих искала да редуцираме отпечатъка, който оставяме след себе си. И нека да започнем сега. Да живеем по-скромно, с по-малко вещи, да не купуваме нищо, без което можем, да рециклираме.

За какво мечтаеш?

За съзнателно, скромно и щастливо съществуване.

Какво, освен теб самата, би включвал твоят автопортрет?

Моята дъщеря и колелото ми – освен основно средство за придвижване, колелото в илюстрациите ми е визуална метафора с много смисли – движение, свобода, независимост, автономност, въздушна стихия, съвременно номадство.

Чуй как звучи арт- стената ТУК. Виж! още от Мила Лозанова в:

Instagram - @lozanovamila

Pinterest - www.pinterest.com/milalozanova/_saved/

Behance - /www.behance.net/milalozanova

СТЕНАТА КАТО ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА

Бюлетин

Стани патрон