Отново сме готови с нова, прясна селекция от 10 заглавия от каталога на сайта Booklover.com, който не само се обновява постоянно, но ни изненадва приятно и с допълнителни опции за намаления или предварителни поръчки.
Май е месецът, в който два пъти си напомняме за значението на тези малки символи, които минават през очите ни, влизат в съзнанието ни и създават цели нови светове. В същото време майските аромати ни приканват да се наслаждаваме на “четмото и писмото” и навън, сред шарените сенки, ярко зелените краски и жуженето на пролетта. Затова отново сме готови с нова, прясна селекция от 10 заглавия от каталога на сайта Booklover.bg, който не само се обновява постоянно, ами винаги може да ни изненада приятно и с допълнителни опции за намаления или предварителни поръчки на дълго очаквани издания, а ние винаги сме с едно наум и към оформлението, което ги превръща не само в писмени, но и във визуални произведения на изкуството.
“101 ДАЛМАТИНЦИ” от Доуди Смит
Издателство “Рижко"
Превод: Жечка Георгиева
Корица и илюстрации: Мила Янева-Табакова
“101 далматинци” е безспорна петниста класика, която ни отвежда в любимите на цял свят приключения на далматинците Мисис и Понго и мистериозното изчезване на техните кутрета, в което те прозират участието на смразяващата Злобара де Мон. Новото издание се появява на българския пазар по два повода - отбелязването на 126-годишнината на неговата авторка, английската писателка Доуди Смит и началото на новото издателство за детски книги с пухкавото име “Рижко”, което е проект на едно от прогресивните издателства от последните години “Кръг”. Красивите илюстрации и корицата пък са дело на една от любимите ни съвременни илюстраторки Мила Янева-Табакова, а преводът е оставен в ръцете на Жечка Георгиева.
Идеята за книгата Доуди Смит черпи от реалността. Писателката живеела в близост до викторианската къща в Лондон, покрай която всеки ден минавала със своите 9 петнисити любимеца и така се вдъхновила да в включи в книгата като дома на стопаните на далматинците - мистър и мисис Душкинг. Преди две години къщата привлече отново публичното внимание, когато бе обявена за продан за първи път от 40 години насм.
Романът се появява за първи път в оригинал през 1956 г. и оттогава многократно е преиздаван на различни езици, а през годините е обект и на множество адаптации, но най-известната сред тях е анимационният филм от 1961 г., който и до днес е считан за една от най-успешните продукции на Уолт Дисни. През 1996 г. се появява първата игрална версия на историята, а през 2002 г. дори е направено продължението “102 даламтинци”. “Дисни” като компания, която знае как да печели допълнително от успехите си, прави и нов прочит с игралния филм “Круела” с участието на Ема Стоун, Ема Томпсън и Джоел Фрай, в който разказва предисторията на злодейката и къде се корени нейната омраза към далматинците.
Книгата може да поръчате ТУК.
“ДОМ ДНЕВЕН, ДОМ НОЩЕН” от Олга Токарчук
Издателство: ICU
Превод от полски: Христина Симеонова
Корица: Таня Минчева
“Дом дневен, дом нощен” е четвъртият роман на известната полса писателка и носител на Нобелова награда а литература Олга Токарчук и първият от нейните “романи констелации”, както самата тя ги нарича. Излизането му в нова редактирана версия на български е и прекрасен повод да се насладим на още от впечатляващото майсторство на Токарчук да преплита увлекателни истории малко преди пристигането ѝ в София на 10 и 11 юни като почетен гост на първите “Литературни срещи” на фондация “Прочети София”.
Това второт издание на романа е редактирана, щателно коригирана и обновена версия на превода от 2005 г. на Христина Симеонова, която се среща за първи път с творчеството на Токарчук, още по времето на студентската си специализация във Варшава през 2000 г. и силно впечатлена от романа, се заема да го преведе.
“Дом дневен, дом нощен” е първият, в който се преплитат привидно фрагментирани, но оплетени в обща мрежа истории. Това е първата ѝ книга, издадена на английски през 2002 г., която се превръща и в една от най-популярните и обсъждани творби на писателката. Тя самата го описва като “разказ за границите - както за тези, физическите, които можеш да пишнеш, така и за онези, неуловимите, които конструираме в главите си, за да създадем макар и измамен ред в действителността и да се опитаме да я контролираме”.
В него срещаме различни образи от едно погранично селце: Марек Марек, който чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище – нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия; Еди-кой си пък всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото; Франц Фрост сънува несвои сънища, кошмари, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността; Монахът Пасхалис иска да стане жена - да е някой друг и някъде другаде; Ерго Сум бил ял човешко месо, а "всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк”; Ясновидецът вижда бъдещето – страшно, мъртво и пусто; Криша от Кооперативната банка чува в ухото ѝ да се обажда глас – мъжки, приятен и чист; Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва да се омъжи за избрания от баща ѝ жених и тогава става истинско чудо: Христос ѝ дава своето лице, а Марта… Марта съществува само през лятото…
Книгата може да поръчате ТУК.
“ИЗБРАНИ ИСТОРИИ” от Георги Господинов
Издателство: “Жанет 45”
Редактор: Биляна Курташева
Корица: Люба Халева
Всяка нова книга от Георги Господинов вече е малък празник не само за българските, но и за световните читатели. В “Избрани истории” той събира разкази, някои от които отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са “Сляпата Вайша”, “Обащиняване”, “Кристин, която маха от влака”, “Белите гащи на историята”, “Коледната душа на едно прасе”, “Закъснелият дар”, “Да търсиш Карла в Лисабон”, “Божури и незабравки”, “И всичко стана луна”…
Първата история е писана преди 25 години, последната – миналата Коледа. “Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин – за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания има повече любов, отколкото във всички срещи на света. В тези истории, така избрани и подредени, неусетно минаваме от собственото си детство през любовите и самотите до тревожността на последните дни”, пише самият Господинов, за когото Йорг Магенау от Германия казва, че разказва така, сякаш текстът изниква като растение, а четенето се превръща в разходка.
Книгата може да поръчате ТУК.
“КАТО СЕ ВЪРНА” от Марко Балцано
Издателство: “Лемур”
Превод: Нели Раданова
Корица: Декитас
„Като се върна“ ни потапя в историите на една огромна и мълчалива армия от жени - тази на гледачките и какво се случва, когато си принуден да бъдеш далеч от семейството си, за да осигуряваш прехраната му. Марко Балцано разсъждава не само над този въпрос, но и над много други, които стоят пред милиони родители и деца от Източна Европа. Прави го през погледа на три различни гледни точки. Даниела напуска Румъния, за да отиде в Милано и да предложи на децата си по-добро бъдеще, като по този начин се отказва да види как те растат. В Милано става невидима: чужденец в град на непознати, не жена, не майка, а обикновен помощник, слуга. Месеците се превръщат в години, а Даниела вече не принадлежи никъде. Когато малкият й син изпада в кома след инцидент, който за съжаление прилича на вик за помощ, Даниела се връща в Румъния, опитвайки се да излекува рани, които са кървяли години наред. ”Като се върна” е история за сложната, но неразривна връзка и майчината любов и жертвите, на които сме готови за хората, на които държим.
Книгата може да поръчате ТУК.
“НЕЯСНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА СВЕТА” от Ирис Волф
Издателство: “Аквариус”
Превод: Виолета Вичева
Корица: Антонина Георгиева
“Неясните очертания на света” може да се чете едновременно като роман за семейството, приятелството, любовта, диктатутрата, смъртта, новите начала. В него родената в Румъния, но емигрирала в Германия скоро след раждането си (1977 г.) авторка Ирис Волф изследва границите на паметта, на представите, които другите си създават за нас, на поетичните и пластичните възможности на езика и за него е номинирана за Германската литературна награда на годината.
Мястото, в което тя ни пренася, е Банат, а действието се развива в периода между управлението на румънския крал Михай I и падането на режима на Чаушеску и завършва в Южна Германия днес. Разказът се фокусира върху няколко времеви линии и чрез смела промяна на перспективата във всяка от седемте глави ни позволява да гледаме през очите на различните герои, които сякаш, напук на съдбата и физическите разстояния, се движат един към друг непрекъснато.
Книгата може да поръчате ТУК.
“ПАРИЖАНИНА” от Изабела Хамад
Издателство: “Кръг"
Превод: Стефан Аврамов
Корица: Люба Халева
Изабела Хамад (1992) е британско-палестинска писателка, родена в Лондон, която завършва британска литература в Оксфорд и още с дебютния си роман “Парижанина” през 2019 г. влиза в класациите на “Ню Йорк Таймс”, “Вог” и “Амазон”, а за него повече от ласкаво се изказват нейни колеги като Зейди Смит и Джонатан Сафран Фоер.
Определян като “възвишено читателско преживяване” (Смит) и “щедър дар” (Фоер), романът осветява едно сложно и смутно време от световната история чрез пътуванията и страстите на млад палестинец: от следването му във Франция по време на Първата световна война до завръщането му в родината в зората на нейната борба за независимост. Мидхат Камал е мечтател, романтик и естет, син на богат търговец от палестинския град Наблус, част от Османската империя. През 1914 година заминава да учи медицина във Франция, където се влюбва в Жанет. Вместо бляскав романс обаче стигат до раздяла, породена от техния произход и една непростима измяна. С дълбока болка в сърцето Мидхат се връща в родното си място, за да го завари окупирано от британци и раздирано от надигащи се националистически вълнения. Младият мъж трябва да открие как да се справи с конфликтите в собственото си семейство и с очакванията на обществото в свят на ръба на разпада.
Книгата може да поръчате ТУК.
“ПНИН” от Владимир Набоков
Издателство: “Лист"
Превод: Пенка Кънева
Корица: Люба Халева
„Сега се намирам тук. Американски гражданин. Преподавам руски и тям подобни във Вандалския колеж”, представя се Тимофей Пнин на забележителен откъм акцент и симпатични грешки английски език. Този господин се носи в монотонния ход на петдесетте си години като някогашен беглец – първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, който сега е американски гражданин. Набоколо влага в образа на разсеяния професор някои автобиографични нотки, но не по отношение на английския, понеже писателят проговаря първо на този език, а едва след това научава руски, защото е руснак, избягал от болшевишката революция. Също като създателя си Владимир Набокол, Тимофей Павлович най-напред намира убежище в Германия и Франция, а после и в САЩ и е представител на първата вълна емигранти отвъд океана.
“Пнин” е именно романът, с който Набоков пробива сред американските си читатели и през 1958 г. получава първата си номинация за national Book Award за литература. Новото, второ поред издание на книгата на български език е с превода на Пенка Кънева отпреди 22 години, но в нова редакция и с корица на Люба Халева.
За разлика от своя създател, Тимофей не успява да се впише в чуждата среда, защото продължава да носи родината в сърцето си. Една от студентките му е амбицирана да чете „Ана Карамазова“ в оригинал, а той самият – да напише колосален труд за стара Русия. Животът обаче сякаш все го качва в погрешния влак, но професорът не губи достойнството и вярното си сърце.
Роденият през 1899 г. в семейството на потомствени аристократи (дядо му е бил министър на правосъдието, а баща му – политик) Набоков е нареждан сред най-важните автори на ХХ век в световната литература. След като напуска Русия, следва първоначално в Англия, после за 15 години се установява в Берлин, където създава семейство с Вера Слоним и се ражда синът им Дмитрий. През 1937 г. Набокови търсят спасение от нацистите във Франция, но го намират три години по-късно в САЩ. Първите си романи той пише на руски. Сред тях са „Поп, дама, вале”, „Камера обскура” и излезлият съвсем наскоро също на български „Дар” (изд. “Лист”).
Книгата може да поръчате ТУК.
“САМОТЕН МЪЖ” от Кристофър Ишъруд
Издателство: “Лист"
Превод от английски: Иглика Василева
Корица и оформление: Милена Вълнарова
Самотният мъж в считания за най-добър роман на Кристофър Ишъруд крачи съвсем буквално и свободно из българското издание на книгата от началото до самия ѝ край. Ще го видите в долния край на всяка страница от романа, който излиза в оригинал в САЩ още през 1964 г. и едва сега достига до българските читатели за първи път в превод на Иглика Василева.
Досега на български Ишъруд бе познат с историите и героите от “Сбого на Берлин”, вдъхновили Боб Фоси за култовия мюзикъл “Кабаре” с Лайза Минели и спечелил през 1973 г. осем награди “Оскар”.
Сюжетът на “Самотен мъж” също вероятно е познат на мнозина покрай филм. През 2009 г. модният дизайнер Том Форд дебютира като кинорежисьор с екранизация на книгата. Главната роля бе поверена на Колин Фърт, който успешно се превъплъти в професора по английска литература в калифорнийския университет Джордж и дори бе номиниран за “Оскар” за изпълнението си. Емоционално опустошен след смъртта на дългогодишния си парнтьор Джим, той се опитва да се справи със самотата и да оцелее, като води обичайния си начин на живот – преподава на студентите, посещава близка позната в болницата, среща се с приятелка, която е изоставена от мъжа си. Ишъруд го следва в продължение на един-единствен ден и не е тайна, че романът отчасти включва отражение от собствения живот на автора.
Ишъруд познава добре трагедията от загубата на любим човек още от младостта си. През 1932 г. бъдещият световен писател е 24-годишен и опознава живота сред баровете и кабаретата на Ваймарски Берлин. Една вечер се запознава с младия германец Хайнц Недермайер и двамата започвата връзка. През май 1933 г. бягат от нацистка Германия и обикалят Европа в търсене на място, където да заживеят заедно. За англичанина Кристофър, наследник на влиятелна фамилия, няма проблем. Не така стоят нещата с Хайнц. Когато решават да заминат за Англия, Недермайер не е допуснат на територията ѝ. В продължение на четири години двойката често сменя дома си – живеят на Канарските острови, в Копенхаген, Брюксел, Амстердам. Накрая се установяват в Синтра, Португалия и се надяват Хайнц да получи ново гражданство и паспорт. Щастлив край обаче няма – агентите на Гестапо арестуват Недермайер за бягство от военна служба и той изчезва от света, а за Кристофър Ишъруд остават болката и самотата. За да се откъсне от живота през януари 1938 г. Ишъруд заминава с приятеля си от училище Уистън Хенри Одън до Китай . Година по-късно излиза книгата им в рими и проза Journey to a War. Скоро след това и двамата решават да емигрират в САЩ.
Книгата може да поръчате ТУК.
“ТАРАЛЕЖИТЕ ИЗЛИЗАТ ПРЕЗ НОЩТА” от Йорданка Белева
Издателство: “Жанет 45”
Редактор: Иво Рафаилов
Оформление: Иво Рафаилов
“А не са ли прекалено кахърни историите, беше ме попитала Дана, когато й се обадих да споделя впечатленията си. Такива са, но са чудесни. А когато тъгата е поднесена по такъв искрен и деликатен начин, тя става светла, чудесна, красива тъга. От която животът ни изсветлява и става по-добър и по-смислен”, пише Красимир Лозанов за най-новата книга на Йорданка Белева. Владимир Зарев пък отличава прозата ѝ с “тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си „играе“, както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг”. За сборника с разкази Антония Апостолова пише в “Литературен вестник”, че прочитът ѝ е “способен да „изтънява тъмнината“, по думите на една от героините – клисарка в църквата, където със сигурност и на нас ни се е случвало да негодуваме как шетащите наоколо жени бързат да угасят и хвърлят в кофата за претопяване запалените ни с толкова молитвен копнеж свещи”. Според нея Дана Белева е от малкото, които могат да намерят дълбоко екзистенциално обяснение и за най-незримо съществуващите в периферията на всекидневието действия, жестове, думи, съдби. “Нима не е пречистващо-смиряващо-утешително да осъзнаем, че когато недогорелите свещи се спояват в нови, се смесват и болките и надеждите, с които са били палени. И когато някой застане пред Бога с такава „нова“ свещ, множество предишни страдания и упования разгарят и крепят пламъчето ѝ”.
Книгата може да откриете ТУК.
“ЩАСТЛИВИ ПАДЕНИЯ” от Евгения Белорусец
Издателство: “Жанет 45”
Превод: Денис Коробко
Корица: Милена Вълнарова
Г-жа Белорусец е фотограф и художник с дългогодишен опит в документирането на недостатъчно представени общности в Украйна — от миньори до хора с хомосексуална ориентация. След като през 2014 г. Владимир Путин анексира Крим и предизвиква война в Донбас, тя насочва фотоапарата си към жените в региона. Започва да записва интервюта и развива завладяващ, лиричен стил на писане. В "Щастливи падения" тя преплита думи и образи, фотографии и прозаични портрети на реални и въображаеми фигури, пише в ревюто си за книгата изданието The Economist. Публикувана в Украйна през 2018 г., а сега и на български език в превод на Денис Коробко, тя придобива нова острота на фона на подновеното нападение от страна на руския президент — решен, както изглежда, да си тръгне с историческа плячка.
The Washington Post пък отбелязва, че книгата създава “впечатление на съществен документ за най-актуалната европейска война - и причината за това е, че Белорусец стои на разстояние от пряката документалистика.” Според Financial Times пък в авторката отекват “гротескните фантазии на Гогол и абсурдисткия черен кумор на Хармс”. И това издание подчертава, че на фона на руското нашествие в Украйна, това съчетание ни показва с особено тревожна яснота хилядите начини, по които въображение върви ръка за ръка с жестоката реалност и как в епохата на фалшивите новини “Щастливи падения” задава важни въпроси за размиването на границата между измисленото и реалното.
Героите тук не отговарят на идеалите за военен героизъм. Те не участват в битки, освен срещу страха, преместването и загубата, които носят сраженията. Почти всички те са жени, които вършат работа, която обикновено се смята за женска: те са цветарки, маникюристки, козметички. Те заобикалят периферията на историческите събития, вместо да стоят в центъра им. Именно незначителнителното и малкото, случайното, излишното , потиснатото привлизат вниманието на Белорусец, “защото никога няма да се превърнат в профеи, които победителите пренасят от настоящето в бъдещето, за да могат да положат плячката си като тухли, за да изградят доминиращия исторически разказ” (Economist).
Книгата може да поръчате ТУК.
***
За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал.
Освен от кураторския поглед в подбора и удобството да сте на един клик разстояние от книгите, които Booklover предлага, сайтът има и още един голям актив - рецензиите, които поръчва на различни журналисти, писатели, поети, преводачи, издатели или просто добре познати страстни читатели, които те записват във видео формат специално за Booklover. Затова и следенето на видеоканала им в YouTube е полезен навик, когато искате да спестите време в първите стъпки към дадено заглавие или пък просто имате нужда да сверите собствените си впечатления след прочитането му.
Ново издание връща спомена за човека, който докосва върховете не само с тялото, но и с думите
За отличието “Букър” на Георги Господинов и Анджела Родел, значението на литературните награди и какво означава да си писател в България – и в света
Габриела Манова е част от литературна резиденция в Норич, където работи по превода на българска съвременна поезия на английски