“МЕЖДУ СТРАНИЦИТЕ” през септември

През септември се настройваме лека-полека за края на топлите вечери и сгушване на дивана или между завивките с приятно четиво в ръка. Правим го отново с помощта на десет подбрани от нас интересни и актуални заглавия от каталога на Booklover.bg и съвместната ни рубрика “Между страниците”. Сред тях ще откриете Туве Янсон, която през септември превзема голяма част от селекцията им “Книга на месеца”, най-новото от Георги Господинов, Дубравка Угрешич, както и Харуки Мураками, Арундати Рой, детска литература с красиви илюстрации, в която неслучайно се говори за смъртта, руска проза и фотообиколка на литературна София.

 

“АНГЕЛ В ЗООПАРКА” от Марин Бодаков

Издателство: “Алтера”
Оформление: Кирил Златков

На 8 септември внезапно се разделихме завинаги с поета, литературен критик, издател, редактор, журналист и доцент в Софийския университет Марин Бодаков, който ни остави своите осем книги с поезия, стотици изследвания, статии, рецензии, бележки и интервюта, както и хиляди изречени по радио и телевизия думи. Така поезията загуби един от най-проникновените си гласове, написаха колегите му от “Литературен вестник”. Този поетичен глас обаче ще живее вечно в книгите му и затова, ако не сте го направили досега, може да дадете още един живот на думите му, като ги прочетете - на глас или в мислите си. “Ангел в зоопарка” е четвъртата му стихосбирка, издадена през 2008 г.. За нея Ани Илков пише: “Повечето от творбите в тази книга притулват своя смисъл надалеч от джунглата на днешната баналност. Без груба сила и без шум. В благоговението на една особена тишина.” Нева Мичева я определя като “златотърсаческо пресяване на малките неща, близките околности, tête-à-tête-ите, звуците, които изискват вслушване, и пейзажите на тялото, подмолни и очарователни”. По думите ѝ, “център на тези 37 стихотворения, а и на неговата поезия изобщо, е тялото, а центърът на тялото – скутът (сингулярност биха го нарекли физиците... там величините клонят към безкрайност), разтърсван от срещи и раздели, но в крайна сметка непресечен от никоя възможна мирова линия.” А за още срещи с поезията на Марин Бодаков погледнете тук.

Книгата може да откриете ТУК.



“В ПУКНАТИНИТЕ НА КАНОНА” от Георги Господинов
Издателство: “Жанет 45”
Оформление: Иво Рафаилов

Излизането на нова книга от Георги Господинов винаги е събитие и то не само в българския литературен свят. Няма да сгрешим, ако кажем, че това предизвиква трептения по всички земи, в които много от книгите му са преведени и се радват не само на читателски интерес, но и на награди. “В пукнатините на канона” ни изпраща на пътешествие към провинциите и перифериите на литературната история и ни изненадва с разкази за това как един български аероплан влита в историята на футуризма, как в Яворовите “Теменуги” се срещат литература и ботаника, как в провинцията се ражда авангард с единственото футуристично списание у нас “Кресчендо” и не само. С присъщата лекота на изказа Господинов ни говори още за това защо социализмът е труден за разказване, какво е следобедът на една идеология, някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. Ако през 2011 г. сте пропуснали изключително любопитната интерактивна изложба “Парите разказват” в Софийската централна баня, тук може да откриете и част от увлекателната литературна антология, която Господинов открива скрита зад образите в последните български банкноти.

Книгата може да откриете ТУК.

 

“ЕПОХАТА НА КОЖАТА” от Дубравка Угрешич

Издателство: “Колибри”

Превод: Жела Георгиева
Оформление: Иво Рафаилов

Сборникът с есета “Епохата на кожата” (2019) е най-новото произведение на световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич. Преведено е на над 20 езика и удостоено с престижни отличия като наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“ и номинация за Международната награда „Ман Букър“.
В книгата ни очакват срещи с мумията на Ленин, картини от масовите убийства в Индонезия през 60-те години на XX век и разпадането на Югославия в края на столетието, та чак до днешната мигрантска криза. Заглавието неслучайно акцентира върху кожата - балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус, одирана, спасявана… Този най-голям орган на човешкото тяло е белег на геноциди, национализми, политика, власт и корупция, медийна, технологична и пазарна мощ, феминизъм, попкултура, посредственост, цинизъм, поругана и заличена историческа памет. Угрешич чертае карта на малките истории на невидимите хора, вградили съдбите си в основите на цивилизацията и прави заключението: “Истинският кошмар започва в мига, когато ни се стори, че вече няма къде да се емигрира, че всички дестинации са еднакво лоши. Остава ни надеждата, че не сме се блъснали в последната стена. Не сме, нали?”  

Книгата може да откриете ТУК. 



"ПИСМА ОТ ТУВЕ" от Буел Вестин, Хелен Свенсон и Туве Янсон
Издателство: “Жанет 45”
Превод от шведски: Анелия Петрунова

“Писма от Туве Янсон” събира писма до нейните най-близки хора - спътници в живота, работата и любовта. Те обхващат период от шест десетилетия и са подбрани измежду няколко поредици от запазена кореспонденция. Така успяваме да надникнем зад живота и работата ѝ от друг ъгъл и я виждаме не само като писател, но и като дъщеря, любима или приятелка. Янсон поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими. В творчеството ѝ писмата също имат съществена роля - поклащат се върху вълните в бутилки или пък се появяват под формата на съобщения и еписторални разкази. Все някъде се пишат, изпращат или четат писма, а на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик. “Писма до Туве” започват с първите до родителите ѝ и нейните двама по-малки братя. Те са от студентските ѝ години в Стокхолм, както и от няколко пътувания в чужбина, допълнени от писма до нейна приятелка от юношеските години. Втората серия започва през 40-те години и съдържа предимно работни писания - до фотограф, писател и режисьор, а след това и до графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани от 50-те. През следващото десетилетие и в продължение на около 20 години Янсон си пише и с издателя Оке Рунквист. Освен, че с тази книга се доближаваме до тази великолепна жена на литературата, ни се струва и вдъхновяващо да вземем лист и химикал и да напишем нещо мило и съкровено, което да отлети с плик и пощенска марка към близък човек - едно винаги вълнуващо изживяване и за двете страни на кореспонденцията.



Книгата може да откриете ТУК.

 

“ИГУАНАТА” от Дани Терио
Издателство: “Лист”
Превод от френски: Калоян Праматаров

Оформление: Мила Янева - Табакова

Романът “Игуаната” на канадския писател Дани Терио (“Странните преживелици на един пощальон”) е разказ за приятелството, родено от скръбта, но и от силата на въображението. В него ще открием историята на едно момче, което е напът да остане кръгъл сирак, защото баща му умира в инцидент с моторна шейна, а майка му е в кома. И докато самотата заплашително се надвесва над него в опит да го обсеби, спасението му идва от неговия съученик Люк Безо. Той е саможиво дете, тормозено от своя жесток, алкохолизиран баща с прякор Кучето и убеден, че отдавна изчезналата му майка го чака във въображаем подводен град, Люк се допитва до неговия пазител - препарирана игуана, скрита в пещера на плажа в Зуавския залив. Ключът към този град на име Фтан се предава чрез закодирани в сънищата послания, които двете деца заедно се опитват да тълкуват. Ще е интересно да ги тълкуваме заедно с тях.

Книгата може да откриете ТУК. 

 

“КНИГА ЗА СМЪРТТА” от Пернила Сталфелт
Издателство: “Точица”
Превод от шведски: Росица Цветанова

Тази книга за деца (което винаги автоматично означава и за възрастните сред тях) се появи още преди година, но си припомняме полезността на съдържанието ѝ отново покрай смъртта на Марин Бодаков, който заедно с половинката си Зорница Христова за основатели на издателство “Точица”, под чиято шапка тази творба се появи на българския пазар. В книгата на Пернила Сталфелт смъртта е част от живота – с чувствата и размишленията, които носи, с начина, по който предизвиква човешкото въображение да си представи онова "отвъд", с обичаите, които живите следват, за да почетат своите близки и да се почувстват отново свързани с тях. Авторката говори свободно, за да може и детето да се почувства свободно да задава въпроси, за да разбере тази така важна част от нашия свят. И не се страхува, че ще засегне тема, по която "не бива да се говори с деца”. Още един прекрасен начин да почетем покойния Марин Бодаков, а повече за нея слушаме във видеоревюто на Радослав Чичев:

Книгата може да откриете ТУК. 

 

“ЛИТЕРАТУРНА СОФИЯ” на Иван Шишиев

Издателство: “Кръг”
Оформление: Наталия Чайкина

Популярната страница “Етюд-и-те на София” във “Фейсбук” е едно от най-прекрасните места за съзерцание на обикновените и необикновени хора, места, ситуации и поглед към столицата, което през годините ни е давало не само удоволствието от красивите кадри, но и често интересните истории на образите в тях. Фотографският албум на създателя на тази страница Иван Шишиев “Литературна София” ни повежда на приключение из пъстрите страници на града, фокусирайки погледа ни върху табакерата на Никола Вапцаров, пистолета на Яворов, новите и стари книжарници, скритите букви из градските пространства, обичани съвременни поети и писатели и ни потапя в един по-малко известен свят от истории, места и хора, които ни заобикалят не само телом, но и духом.

Книгата може да откриете ТУК. 

 

“МИНИСТЕРСТВО НА ВЪРХОВНОТО ЩАСТИЕ” от Арундати Рой

Издателство: “Жанет 45”
Превод от английски: Надежда Розова
Оформление/адаптация: Христо Гочев

Арундати Рой е първият живеещ в Индия автор, отличен с наградата „Букър“ (1997) за романа си „Богът на дребните неща“, смятан за едно от най-силните заглавия в историята на престижната награда. Вторият ѝ роман „Министерство на върховното щастие“ излиза през 2017 г. - 20 години след писателския ѝ дебют и доказва, че времето, необходимо за създаването му, си е струвало. Книгата е включена в списъка с най-добрите четива за годината на изданията The Washington Post, The Boston Globe, The Guardian и Financial Times, а цялата тази върволица от престижни препоръки няма как да не ни светне датчика, че пред нас е издание, което не бива да пропускаме. Когато Рой завършва книгата, тя казва на издателя си, че не иска наддавания от другите издателства, а всеки, който има желание да я преведе и издаде, да ѝ прати своите размисли за онова, което е разбрал, а след това и да проведе среща с нея. Според описанието на “Гардиън”, “Министерство на върховното щастие”е шарено оживена история за транссексуална жена, наричани в Индия хиджара, която напуска дома си като дете, за да живее в общност от хиджари в разпадащия се от разруха стар град на Делхи. Техният свят се оказва пълен с всякакви емоции и противоречия, а за да го разберем, ще трябва да прочетем.

Книгата може да откриете ТУК.

 

“НА ЮГ ОТ ГРАНИЦАТА, НА ЗАПАД ОТ СЛЪНЦЕТО” от Харуки Мураками
Издателство: “Колибри”
Превод: Людмил Люцканов
Оформление: Стефан Касъров

Повествованието в тази книга на Мураками е доста по-тайнствено от всичко, което сме срещали досега от автора, макар да липсват характерните за творчеството му до този момент фантастични елементи. Това е сложен,затрогващ и честен размисъл за природата на любовта, събран в произведение, което носи яснотата на кратък разказ. В него има класически любовен триъгълник, който първоначално изглежда твърде шаблонен за писател от висотата на Мураками, но той успява майсторски да изкриви така нещата, че да ни вкара в собствената си неповторима геометрия, която свързва детството и средната възраст чрез историята на средностатистически мъж на име Хаджиме. Още в началните класове той се влюбва в едно момиче, което обаче изчезва от живота му, когато семейството ѝ се мести в друг град. Той завършва гимназия, университет и когато е вече на трийсет години, вече женен, улегнал собственик на бар, в живота му се завръща детската любов, но натежала от тайни.

Книгата може да откриете ТУК.

 

“ЗАБРАВЕНАТА КНИГА” от Леонид Добичин
Издателство: “Аквариус”
Превод: Надя Попова
Оформление: Кирил Златков

Малцина са съвременните на Леонид Иванович Добичин (1894 – 1936), които разпознават името му, но той е една от най-трагичните фигури в руската литература. Макар да прекарва почти целия си самобитен живот в провинцията, далеч от културния живот на големия град, той някак успява да прояви впечатляващо дълбоко разбиране за историята, природата на съветския строй и човека, каквото почти не се среща сред авторите, живяли по негово време. Затова е и подложен на сурова критика и порицание заради “позорно подражание на Джеймс Джойс”, а писането му е сравнявано с гледане под микроскоп и откриване на много повече, отколкото се вижда и с най-големия телескоп. Чуйте видеоревюто на Красимир Лозанов, в което той разказва още за този

Книгата може да откриете ТУК.

За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал.

Освен от кураторския поглед в подбора и удобството да сте на един клик разстояние от книгите, които Booklover предлага, сайтът има и още един голям актив - рецензиите, които поръчва на различни журналисти, писатели, поети, преводачи, издатели или просто добре познати страстни читатели, които те записват във видео формат специално за Booklover. Затова и следенето на видеоканала им в YouTube е полезен навик, когато искате да спестите време в първите стъпки към дадено заглавие или пък просто имате нужда да сверите собствените си впечатления след прочитането му.