В един от първите спомени си спомени от Варвара Андрей Кулев е едва 5-6 годишен и придружава баба си, режисьорката Бинка Желязкова, на снимките на филма ѝ “Голямото нощно къпане”. Четиресет години по-късно кръгът, както той самият казва, се затваря, защото “на същото място, на 27 август, ще направим “Голямото дневно пускане на хвърчила”. Това ще стане с първото издание на „Варвара Кайт Фест“, който ще се проведе на поляната при Сухото дърво - Крокодилите и се случва основно по инициатива на аниматора и режисьор Андрей Кулев и жена му Ася Кованова, както и със съдействието на кмета на селото Бистра Димова. Главното действащо лице ще е специалният гост Юри Георгиев, благодарение на когото в небето над Варвара ще летят и творбите на “въздушни артисти” от Турция и България, сред които Николай Илиев и неговите великолепни октоподи, както и турците Абдула Куш, Ферух Байсу, Февзи Кир и Ондер Ерган.
Свикнали сме да виждаме името на Андрей Кулев като режисор, сценарист, художник, илюстратор и продуцент на анимационни и документални филми. Последният - “Сантяго” - вече спечели редица отличия от досегашния си фестивален живот, сред които Milan Gold Award, “Златен ритон”, наградата за най-добър късометражен филм на Sofia Film Fest, номинация за най-добър филм на Irish Animation Awards за 2021 г. След като бе включен в маркета на фестивала в Кан, тепърва му предстоят и премиери на анимационните фестивали Monstra в Лисабон, Weisbaden в Германия, SinEast в Люксембург, Nikozi в Грузия и FICICA - Колумбия. “Филмите се правят, за да бъдат гледани. В зависимост от качесвата на филма, а и на публиката, той бива гледан или видян. Надявам се нашият филм да бъде гледан”, споделя той. 
Фотограф: Ася Кованова
Макар "Сантяго" да е вдъхновен от повестта "Старецът и морето", действието е пренесено в студения Север, а анимацията е измислена и нарисувана във Варвара, за което Андрей обяснява: “През зимата там бродят само снежни човеци и не можеш да ги видиш, тъй като всичко е бяло. Просто знаеш, че ги има. Тогава настъпва времето за писане. С идването на пролетта снежните човеци се топят и се превръщат в хора… Тогава идва времето за рисуване, разговори и пролетен сафрид.”
Според него Варвара има четири лица – пролетно, лятно, есенно и зимно. “Лятното е за хората, които обичат морето, а останалите три са за хората, които не могат без него.” Освен това в очите му за толкова години селото “си е същото, стига да знаеш по кой тротоар да минеш, за да се видиш с невидимите, спящите летен сън приятели.”
Любимата му част от деня там е рано сутрин. “Наблюдавам как рибарите събират и пускат мрежите си. Това монотонно движение между небето и морето ме кара да се чувствам част от хоризонта. С рибарите сме приятели от много години. Махваме си безмълвно и всеки отива да върши своята работа – морска или земна.” 
Фотограф: Ася Кованова
А как сред неговите земни дела се намесват хвърчилата? “Преди 10 години, когато с Ася (жена ми) и Павката (сина ми) за пръв път решихме да пуснем хвърчило, беше пълно безветрие. Търчахме като ненормални и в мига, в който малката делта се отлепи от земята, бяхме наистина щастливи. В следващия момент хвърчилото падна и се счупи. Прибрахме се със своя провал и баща ми каза, че сме пускали ”търчило“. Същата година на анимационния фестивал във Варна се запознахме с Жан-Люк Слок – белгийски продуцент и режисьор. Той беше взел със себе си хвърчило делта и го пусна, а ние просто се влюбихме. “Оставѝ вятъра да върши всичко вместо теб!“, каза Жан-Люк и ние точно това направихме - оставихме се на струните на вятъра”, разказва още Андрей и обяснява, че по времето на династия Тан към хвърчилата са започнали да добавят рейки бамбук, които вибрирали и звънели подобно на старинния музикален инструмент “жен“, заради което ги наричат “фен жен“, което означава “струните на вятъра“.
Общият им интерес към това занимание се засилва и през 2015 г. посещават един от най-големите фестивали на хвърчилата в Остенде, където си купуват хвърчила без арматура - само от плат и въже. “И рязко всички подаръци за рождени дни станаха летящи. Носехме ги с нас навсякъде. Пускали сме двуметрово крило през прозореца на хотелска стая. Нарекохме тези моменти на шега One-Man Kite Festival. Така постепенно се появи идеята за наш фестивал. Точно тогава в живота ни долетя Юри Георгиев. Юри е ”Летящия човек“ – пилот на изтребител, командир на хеликоптер, инструктор по авиомоделизъм, създател на планетариуми, организатор на ежегодния международен фестивал на хвърчилата във Варна “Въздушни чудеса“.
Фотограф: Ася Кованова
Юри вдъхновява Андрей за цял отделен документален филм, който носи името “Небесната механика на хвърчилата”, но в момента работата по него е в застой. “Това е опит да си припомним, че и ние някога сме били птици. Филм за това как сме се отучили да летим и сме се научили да падаме. Главен герой е пилотът инженер Юри Георгиев. Той ще бъде нашият гид между небето и земята.
А кога и дали ще стане филмът, зависи само от посоката на вятъра… За жалост в нашата страна всичко зависи от посоката, а не от силата.”
Докато чакаме да научим от екрана за тази вълшебна “небесна механика”, Юри продължава, както всяка година, да обикаля черноморските плажове с фестивала “Въздушни чудеса”, който тръгва на 21 и 22 август от Аспарухово във Варна, ще слезе на юг към ММЦ в Приморско (25 и 26 август) и ще долети до плажа на Велека в Синеморец (28 и 29 август).
А за да се присъединим към първото издание на “Варвара Кайт Фест” на 27 август, се нуждаем единствено от “желанието да видиш нещо красиво”, казва Андрей и допълва, че “хвърчилата променят ландшафта, правят го временен, а въздушните артисти са невидими - виждат се само душите им, които изпълват с вятър хвърчилата”. Така че, независимо дали сте с Орнитоптера на Леонардо, Карлсон или НЛО, просто се ослушайте за струните на вятъра и полетете с тях.
И ако случайно там в небето видите ”платна на кораб, лист хартия, духан от вятъра”, вероятно ще сте попаднали на въздушния автопортрет на Андрей.