Сцена "Нова надежда": Александър Тонев

Александър Тонев е актьор, от три години баща на прекрасната Рада-Тимшел. В момента участва в репетициите на представление на Катя Петрова по текстове на Гогол , Народен театър “Иван Вазов“, а премиерата на спектакъла очакваме през април. Караме го да ни сподели момента, когато разбира, че театърът ще е негово призвание, с какво ще запомни професионалния си дебют на сцена, какво мисли за т.нар. "млади в театъра", кои са нужните промени в сферата и каква професия би избрал като алтернатива.

Фотограф: Яна Лозева

ПЪРВИЯТ ДОПИР

Много ме беше впечатлило представлението “Бурята“ на Катя Петрова  в Столичния куклен театър и играта на Мая Бежанска там. По-късно Катя покани мен и моята колежка Мартина Пенева да играем в нейно представление още докато бяхме първи курс. Това го намирам за много красиво съвпадение.  Друг такъв момент е когато бях приет сценография в Художествената aкадемия и мисля, че тогава интуицията ми подсказа, че ако се занимавам с театър, то предпочитам да съм на сцената и записах друга специалност. Една година след това кандидатствах в НАТФИЗ и ме приеха. Немога да пропусна и силното влияние на приятелите ми и по-специално на актьора Станислав Кертиков, който ми каза, че според него мога да бъда актьор.

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ДЕБЮТ

Още в първи курс, в представлението “Роня, дъщерята на разбойника“ на Катя Петрова. Извадих си рамото на първата ми премиера.

ИЗНЕНАДИТЕ СЛЕД ТОВА

Най-важното, красиво и голямото, което ми се случи, е, че станах баща.

Фотограф: Яна Лозева

“МЛАДИТЕ В ТЕАТЪРА“

Има достатъчно, ако не и наистина много, талантливи млади колеги. Които работят съвестно, всеодайно и упорито. Това да се знае не е малко. Желая на всички млади колеги, да имат работа, вяра и воля.

ГРАНИЦИ НА ЕКСПЕРИМЕНТА

Бих експериментирал с почти всичко. Танцови, движенчески спектакли, такива в които има повече пеене, а защо не и кукли. Не съм се сблъсквал с такива неща до сега, а в крайна сметка владеенето на тези умения е много важно за един актьор. В тези неща, които изброих хич ме няма и с радост бих се предизвикал. От друга страна има една особена актьорска хигиена, която практикуващият е хубаво да спазва. Не можеш да участваш във всичко. Не е и необходимо. Тук става въпрос за вкус, за разбирания за това за какво е театърът, а за съжаление и за пари. Балансът между тези неща е отговорност, която всеки сам носи.

Фотограф: Яна Лозева

НУЖНИТЕ ПРОМЕНИ

Със сигурност има много неща, които трябва да се подобрят или направо да се променят. За себе си не съм ги артикулирал още достатъчно ясно, мисля, че трябва да натрупам още опит, за да мога да преценя. Понякога имам чувството, че трябва да се работи много вълху дисциплината у актьора, върху самолюбието и суетността му, не изключвам себе си по никакъв начин, напротив. Да се работи върху по-доброто име на гилдията, имам чувството, че на актьора не винаги се гледа с добри очи, може би и има защо. Да търпим повечко на критика и по-честто да сме откровенни в това, което казваме, но това сякаш са човешки неща, които на пръв поглед не засягат сцената. Трябва да сме по-отворени за нещата, които се случват навън. Според мен имаме много силна театрална школа с традиции. От нас зависи да ги поддържаме живи.

МЯСТО ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА

Близките и приятелите ми. Не винаги я намирам. Даже напротив. Мисля, че това е нормално.

ЕДИН ДЕН…

Да съм част от смислени проекти, в които да вляза същински – да е нещо много трудно и рядко постижимо, поне за мен. Снима ми се и в киното.

АЛТЕРНАТИВНАТА ПРОФЕСИЯ

Средното ми образование беше свързано с рисуване и с удоволствие бих продължил в тази насока. Може би някой ден, не знам.