Любомир Колаксъзов описва себе си като 188см висока и 70кг слаба режисура, 200грама мрак, 2с.л. дим, 150мл. репетиции, скилидка хумор, 1 щипка любов, 2 щипки лудост и нерви, театър, музика, пътешествия и мечти на вкус.Всичко се смесва и се разбърква за 31 години. Все още се пече… Караме го да ни сподели момента, когато разбира, че театърът ще е негово призвание, с какво ще запомни професионалния си дебют на сцена, какво мисли за т.нар. "млади в театъра", кои са нужните промени в сферата и каква професия би избрал като алтернатива.
ПЪРВИЯТ ДОПИР С ТЕАТЪРА
Несъзнателно – още като дете, когато на село съживявах отрязаните кокоши глави. Сега си мисля, че това е било първи признак за кукления театър в живота ми. Съзнателно след като влязох в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив с худ. ръководител Зоя Капон. След това, когато от училище ни заведоха да гледаме “Чайка“ на Крикор Азарян. А с куклен театър, благодарение на актрисата и мой преподавател Соня Ботева.
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ДЕБЮТ
След гимназията играх в “Албена“ с режисьор Пламен Панев в Драматичен театър “Н. О. Масалитанов“. Това е първата ми работа с професионален режисьор и с това, че на пловдивска сцена, която много обичам, имах възможността да играя заедно с доайените на Пловдивския театър. Там срещнах приятели и колеги с които и до днес работим заедно. Едни от тях са Стоян Сърданов и Ивана Папазова с които ръководим театрална школа “Любен Гройс“ за деца и младежи в град Пловдив.
Фотограф: Теодора Тодорова
ИЗНЕНАДИТЕ СЛЕД ТОВА
Никога не съм очаквал, но съм си мечтал да репетирам в Италия. Мечтата ми се случи по време на пандемията, когато по програма ”Еразъм” от Театралната академия бях изпратен да работя с непрофесионални актьори от българската общност в град Перуджа. И до днес продължавам да работя с едни отдадени и с много любов хора, които със собствени средства са създали малка театрална сцена и българско неделно училище в град Перуджа. Никога не съм си представял, че ще репетирам в Италия, ще създавам представления там, ще работя с българска общност и ще бъда част от поддържането и изграждането на българска култура в друга страна. За мен срещата с тези хора и работата ни ме вдъхновява и мотивира, че има голям смисъл да се занимава с театър.
“МЛАДИТЕ В ТЕАТЪРА“
Готови са да променят, да търсят възможности, да се борят и да създават по-добро място. Младостта не се изчислява в цифри, а в желанието на духа да отстоява и да твори в името на нещо по-голямо.
Фотограф: Теодора Тодорова
ГРАНИЦИ НА ЕКСПЕРИМЕНТА
Ако стана директор или мениджър на театър и допринеса към изграждането на културен институт за българско изкуство, това ще си е чист експеримент в българския театър. Никога обаче не бих се наел да бъда политик и диктатор.
НУЖНИТЕ ПРОМЕНИ
Театрите да имат парно, пари, културна политика, стратегия, човешки условия за творчески процес и достойно заплащане на българските артисти. Потенциал и възможност за подобрение виждам там, където хора работят за идеята, а не за себе си.
МЯСТО ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА
В доверени колеги и близки приятели. Но най-вече в публиката – в онзи обикновен зрител, докоснат или скандализиран от нещо.
ЕДИН ДЕН…
Да съм част от човешко общество и от свят без агресия, омраза и война. Ех, мечти...
Фотограф: Теодора Тодорова
АЛТЕРНАТИВНАТА ПРОФЕСИЯ
Преди исках да се занимавам с археология и палеонтология. Да изравям древна история, мумии и динозаври. Сега изравям от “черната кутия“ в театъра само смисъл, в някои моменти и боклуци. Някой ден може би бих се върнал към първите си замисли за професия.
През март Любомир Колаксъзов е част от:
“Междинна зона“, съвременна българска драматургия от Теодора Георгиева в Театрална работилница “Сфумато“ – 9 март “Двойно дъно“, авторски спектакъл заедно с режисьора Ана Батева, сцена-бар “Топлоцентрала“, TBA, “Пепеляшка“, детски спектакъл в Младежки театър “Николай Бинев“, 25 март, “Златното ключе“, детски куклен спектакъл в Куклен театър – Ямбол “Дрипавият крал“, куклен спектакъл за възрастни, зала на Асоциация “Малка България в Централна Италия“ в град Перуджа, Италия, 10 март, “Красавицата и звярът“, детски спектакъл в Драматично-куклен театър “Константин Величков“, гр. Пазарджик, 19 март.