Студио nada и Старата мелница в село Кърпачево

Погледът на архитекта трябва да е всеобхватен и да умее да създава нови съчетания от обеми, материали, функции и светлина, но и да предлага полезни решения за изграденото до момента. Колко възможно е на една стара сграда у нас да се вдъхне нов живот?

Един от впечатляващите примери за това как съвремието може да се докосне до историята и миналото без да го зачерква напълно е проектът за Старата мелница в село Кърпачево на студио nada. Мотото им доста точно описва и резултата от тяхната работа – поезия с архитектурна форма.

Старата мелница в с. Кърпачево. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Основателите – архитектите Антонина Тритакова и Георги Събев, към които на по-късен етап се присъединява и Росица Мирчева – попадат първоначално в селото през 2012 г. като част от студентски практики на сдружение “Деветашко плато“, английската асоциация Great Yarmouth Preservation Trust и представители на УАСГ. Обследват старите къщи в района, естествените материали и местните техники и практическата работа с тях, което става и първата причина да дойдат в селото и да го изберат за база на своето студио. Проектирането и реализацията му като семпло, откровено и чисто пространство от естествени материали им спечелиха редица почитатели и награди в професионалните среди, а неговото разширяване е един от най-вълнуващите им актуални проекти наред с преустройствата на стари плевни и малък спа център.

Погледато място. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Преди три години грабват множество отличия с фината си поетична намеса при превръщането на старата мелница на селото в “Културно-информационен център“ по инициатива на местното сдружение “Деветашко плато“. Занемарената, забравена и рушаща се местна забележителност, сградата, построена през 1933 г., започва нов живот. Превръща се в средище за културни събития, обучения, лекции, семинари и публични дискусии. Нейната “сурова“ естетика и естествена осанка е съхранена до голяма степен в стените от естествения камък бигор, дървените подове и греди, като в обновяването архитектите успяват да облагородят мястото чрез минимална намеса на модерни материали и с помощта на местни майстори и ресурси.

Как се събрахте като колектив и защо „nada“?

Зад името на студиото стои една дълга и лична история, която се състои от множество важни събития и един сън. За вашата публика ще споделим, че “nada“ е шифър, път, по който трябва да вървим, за да разберем това, което не можем да видим, а само да преживеем. И да, това е същата “nada“, която, преведена от испански, означава – НИЩО.

Студиото беше започнато от двама от нас – съмишленици и партньори в живота, като едно общо търсене на смисъл. В момента сме трима души с общи интереси и възгледи за живота. Всеки от нас има своите силни и слаби страни и за наша радост точно в тези си качества се разминаваме. Така успяваме по възможно най-хармоничен начин да се допълваме взаимно.

Къщата на стария човек. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Какво ви доведе в село Кърпачево?

Село Кърпачево играе главна роля в нашето развитие. Пристигнахме тук още като студенти. През 2012 година започнаха да се провеждат студентски практики, организирани от сдружение “Деветашко плато“, английската асоциация Great Yarmouth Preservation Trust и представител от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Практиките бяха с цел архитектурно обследване на старите къщи в района, тяхното заснемане, запознаване с естествените материали (камък, кирпич, дърво) и местните техники, както и практическа работа с тях.

Това беше първата причина да дойдем в Кърпачево, а невероятната атмосфера на мястото бе една от основните подбуди да го изберем за базово място на студио “nada“. Тук с изненада открихме и една невероятна, будна общност от хора, която вече работеше по развитието на района.

Старата мелница в с. Кърпачево. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Трудно ли е да си архитект с модерна визия в село, а не в град и кои са основните плюсове и минуси в това?

Трудно е да си архитект – без значение къде си. Да си проектант е в пъти по-лесно и заради това си качество се проявява масово. Архитектурата за нас не е професия, а е начин на живот, различен поглед към средата наоколо. Изисква специфична чувствителност, която е характерна за хората, отдадени на творчеството – каквото и да е то.

Това, което селото ни предоставя, е възможност за развитие на тази чувствителност и търсенето на нейното архитектурно проявление в една спокойна, природна среда, наситена с история и поетика. В селото, малко по-далеч от всички и всичко, си осигуряваме една предпочитана изолираност от целия шум, който се случва в градовете. А тази изолираност ни дава възможност да се концентрираме върху каквото искаме, без някой или нещо да ни прекъсва. Екзотиката от това да имаш офис пространство на село ни предоставя възможността да ни посещават изключително интересни хора и колеги.

Павильон в с. Кърпачево. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Какво обикновено не виждаме с просто око, когато гледаме стари и запустели сгради? Кои са нещата, които “грабват“ вашия поглед?

Често се случва, минавайки покрай някоя рушаща се сграда, хората да залитат в прекомерна носталгия по миналото. Руините, разпадът, патината и начинът, по който природата започва да завзема територия, носят със себе си особена романтика. Лесно е да попаднеш в капана на тази привлекателност и да тръгнеш в посока на прекомерното опазване. За да освободиш място за новото, обаче, доста често трябва да се лишиш от някои елементи на старото. Балансът е много крехък и деликатен и всяка една намеса трябва да е старателно обмислена. В това се крие и голямото предизвикателство в работата ни.

Как преценявате докъде може да се намеси модерната визия и материали и имате ли “линия“, която гледате да не пресичате?

Всяко място има своя собствена идентичност, което предполага прилагането на различен подход навсякъде. Процесът, през който преминаваме, не ни позволява да си поставяме граници, а по-скоро ни стимулира да търсим именно прескачането на вече изградени такива.

Къщата и порталите. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Какви са наблюденията ви за начина, по който промяната на архитектурната среда влияе на социалната среда в малко населено място?

Вярваме, че архитектурата има силата не само да променя и оформя физически пространството, но и да възпитава и формира културната и социалната среда на обществото. Можем да кажем, че човекът и средата са в постоянен обмен. Както той се намесва/създава и я променя, така и тя оказва своето влияние върху него.

Най-ярък пример за това от собствената ни практика е Мелницата – след нейното преустройство, тя се превърна в социален център, който събира най-различни хора, обединени от общи теми и интереси. Обновяването на запуснати сгради, дефинирането на нови пространства не просто стимулира туризма, но и предоставя пространства за обмен на идеи и създаване на общности.

Откъде обикновено черпите вдъхновение?

Вдъхновение черпим от творческия процес, през който преминаваме с всеки проект. Често в него имаме момент на експериментиране, което ни изненадва с интересни резултати. За да тренираме погледа и съзнанието си на определена чувствителност, не спираме да се облъчваме с филми, книги, изкуство. Доста често - организирано или спонтанно – ни посещават колеги архитекти, приятели артисти, с които провеждаме доста вдъхновяващи разговори в една непринудена селска обстановка.

Старата мелница в с. Кърпачево. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Кое от бъдещето на архитектурата нямате търпение да видите?

От една страна като архитекти, от друга – като хора, живеещи и работещи на село, се научихме да имаме търпение. Не искаме да бързаме за нищо – макар че постоянно сме поставени в такава ситуация. Така че чакаме с търпение и интерес, наблюдаваме и се наслаждаваме на момента.

Кои са най-предизвикателните ви проекти, от които извлякохте най-ценен опит и какъв?

Всичките ни проекти са предизвикателни и от всички извлякохме ценен опит. В голяма част от проектите се включваме и физически в изпълнението и строежа на конкретни елементи и пространства. Например Студио “nada“ и Мелницата са изпълнени от един местен майстор и нашия екип. След тях участваме частично и избирателно в голяма част от останалите ни проекти. Уроците, които научихме, изпълнявайки физически тези проекти, със сигурност не бихме научили, ако само ги проектирахме. Сблъскахме се лице в лице с много специфични детайли. За наше облекчение, имаме и проекти за изцяло нови сгради, които са ни като глътка свеж въздух от сложната рустикална среда, в която иначе творим.

Старата мелница в с. Кърпачево. Фотограф: арх.Тодор Тодоров

Какво са следващите проекти и предизвикателства, над които работите и ви вълнуват?

Работим над много интересни проекти в момента – със страхотни възложители. Няколко преустройства на стари плевни, малък спа център и това, което най-много ни вълнува и е в процес от една година, е разширяването на собственото ни студио.

Повече на studionada.eu и @studionada_arch