Ако България понякога изглежда изолирана от някои световни процеси, то “тук” и “там” се срещнаха по неочакван начин в тенденцията драг (drag) културата да бъде провъзгласявана за “враг на народа”. Като че ли както по света, така и у нас различността и проявите на антиконформизъм в един момент се оказаха нежелани: “културните войни” на Запад преповториха познатите ни клишета за семейните ценности и националния интерес, въпреки съвсем различната среда на толерантност и присъствие на тези теми в мейнстрийма.
Въпреки че в България драг сцената е все още в полето на субкултурното, тези проблеми се проявяват по сходен начин. С доза страх от “внасянето” на нещо чуждо и заплашително (почти като в реториката за “прогнилия Запад”, позната от старите социалистически клишета и съвременната прокремълска пропаганда).
Жулиета Интергалактика / Фотограф: Лубри
Тя винаги се засилва по време на политически кампании и в седмиците преди двойните избори на 9 юни, към които се присъединиха и няколко нови партии, понякога с неясни, друг път с напълно директно заявени националистически ценности и изолационни идеи. Сред примерите са атаките на Боян Расате над Rainbow Hub по време на президентските избори през 2021 г., през бойкотирането на прожекции на филма “Близо” от представители на “Възраждане” през 2023 г. и като че ли все по-голямото консервативно съдържание по българските подкасти и YouTube канали.
За част от драг изпълнителите в България консервативността у нас и използването на определени субкултури за мишени идва най-вече от раздразнението, че една установена норма е поставена под въпрос.
Кой се дразни на драга
Според Ally Witch да разбиеш социалните традиции и норми за полово разпределение може да бъде прието за “заплаха“. А с това се появяват и пукнатини в статуквото, в което повечето хора са свикнали да съществуват, усещането за принадлежност, което им дава изпълнението на тяхната роля в обществото.
Ally Witch
“Стриктното придържане към ”женско“ и “мъжко“ и съответните роли, които играят, както в обществото, така и като част от изкуството и забавлението, създадено за една публика, са измислица на съвременната западна капиталистическа култура”, казва Ally Witch. Драг артистът е неразделна част от поредицата събития с вече петгодишна история “Куиър въртележка”, които използват дейността си и като платформа, за да разкажат повече за ключовите исторически фигури, протестните и политически аспекти на културата.
“По цял свят има традиции и артистични жанрове, които преминават отвъд тези норми и могат да бъдат проследени хиляди години назад. Всички знаем как по Шекспирово време актьорите са били само мъже и никой не е излизал на протест да пита защо Жулиета я играе мъж например.”
Histeria, драг крал (бел.ред. – процесът на преобразяване е от женското към мъжкото), вижда външния вид като разделителен маркер и до днес: “Когато някой види, че друг човек изглежда различно, той решава, че те се различават фундаментално. А реално и двамата на основно ниво са хора и носят едни и същи неща в себе си.”
Histeria
Histeria гледа на подобни реакции в контекста на това доколко обществото или индивидът са отворени към промени, до каква степен са склонни към стагнация в развитието и преживяванията си:”Колкото повече човек изпитва нуждата от това да няма промяна около него – независимо дали е защото няма сигурност в живота си, или защото до болка е привикнал с определени фактори – толкова по-консервативен става.” Според Histeria има и нещо особено в местната среда: ”В контекста на българското общество мисля, че независимо от каква общност произлизаш, нямаш установена сигурност. Това те кара да приемаш хора, които не се различават особено много от теб самия.”
Сценичният път на Ally Witch съвпада с последните няколко години на постоянни промени и тези трусове оказват своето влияние върху капсулирането на хората: “Когато обществото преминава през труден период – пандемия, военни конфликти, политическа нестабилност и т.н. – е лесно да търсиш кого да обвиниш, а дълги години на пропаганда и следване на модели са научили хората автоматично да търсят вината в другия. Затова, когато всекидневието ни е нестабилно, езикът на омразата и агресията, която произлиза от него, растат. Тук е важно, разбира се, да отбележа, че драг артистите са малка част от куиър общността, а куиър общността пък е една от множество маргинализирани групи, които страдат в тези периоди на повече липса на приемственост и толерантност.”
Ally Witch
Дори и в по-широк план ситуацията да изглежда притеснителна, на микрониво се вижда една все по-емпатична и заинтересувана среда от хора: “Въпреки наличието на наистина негативни тенденции в обществените нагласи, не всичко върви на зле. Откакто стъпих на софийската драг сцена преди години, нещата са се променили много и с радост мога да кажа, че в днешно време имаме по-голяма (и все по-растяща!) аудитория. Има все повече смелост и приемане както сред артистите, така и сред публиките, които завършват екосистемата на нашата субкултура.”
Според артистите, които са част от разрастващата се драг сцена, предразсъдъците се появяват често при тези, които живеят и мислят в черно и бяло, за които хетеронормативното и патриархалното е разглеждано като ултимативната опция за съществуване: “Идеологическите спорове произлизат от това, че много хора се страхуват да научат, че животът им може да бъде по-пълноценен, вълнуващ и шарен от това, на което са свикнали, ако се осмелят да погледнат отвъд очакванията и предразсъдъците си”, казва Ally Witch. ”Това е вид завист или яд, че нещо в мирогледа на даден човек го спира от това, ако не да се присъедини, то поне да приеме без задръжки тези, които изпълняват (на сцена или в живота) роли отвъд “нормалното“ за обществото.”
Участници в Куиър Въртележкa
Традиционни куиър ценности
Неотдавна актът на преобличане и влизане в образ беше изследван от съвременната артистка Боряна Росса, художника и диджей Ясен Згуровски (популярен и с датиращата още от 90-те години драг персона Жулиета Интергалактика) и философа Станимир Панайотов. Проектът им Bulgarian Drag History / “Историята на преобличането” беше представен през 2020 – 2021 г. с изложба и каталог, които свързаха в една линия днешните пърформъри в драга, поколението на 90-те години, около което съществуват разкази, но малко оцеляла документация, както и примери от българското съвременно изкуство, в които е използвана флуидността на пола и тялото.
“Хората обичат рамки, защото им е по-ясно как да навигират живота си. Многото възможности, гъвкавостта създават изненади. Преобличането създава точно тези много възможности и неустойчивост под краката. Прекрасно ще е, ако доминиращата обществена идеология прегърне превъплъщението като основна ”рамка“ или свой принцип”, казва Боряна Росса.
Архивни кадри от проекта “Историята на преобличането” . Мис Бони, един от първите драг артисти в България (”Спартакус”, София, първата половина на 90-те)
“Тогава обаче е по-трудно да се държат хората в подчинение. Мисля, че в България, както и във всички останали страни по света, превъплъщението и преобличането са обект на спорове, защото са допълнително идеологизирани за политически цели.”
Според Боряна Росса проведеното от тях изследване е показало променящата се роля на този тип изпълнение и субкултура. Как куиър идентичността, особено тази, която преминава през драг пърформънса, в началото е приета като забавление и част от хаотичния пейзаж на 90-те, а сега “се използва или като признак на ”западност“, със сериозна нотка на самоколонизиране.
Архивни кадри от проекта “Историята на преобличането”. Жулиета Интергалактика (”Спартакус”, Варна, 1998 г.)
В този процес българската куиър история се задрасква или като несъществуваща, или като по-скучна и неинтересна от “великата“ западна, или пък куиър идентичността е посочена като изкупителната жертва за всичко лошо в живота ни. Ако някой е виновен, че страната ни не е в много добро положение и хората са бедни, то това са лошите “гейове“, които само знаят да се показват по площадите и да внасят “нетрадиционни“ ценности от “Запада“.
Архивни кадри от проекта “Историята на преобличането”. Графиня Дьо Шарни (”Спартакус”, София, 2002 г.)
Според Росса тези различни процеси си помагат един на друг като организми в симбиоза. “Ако приемем очевидното (че някой винаги е имало куиър хора и винаги някой се е преобличал) и търсим интересното и автентичното в тази история, тогава скачените съдове на самоколонизацията и виктимизацията ще се разкачат. Тогава ще можем съвсем без проблем да приемем, че преобличането и не-хетеросексуалната идентичност са част от нас самите. От нашите си собствени ”традиционни ценности“.
Следващото събитие на Куиър Въртележкa е на 22 юни в клуб ДОМ неофициален афтър на Sofia Pride, а повече за тях на @queervartelezhka.
Повече за проекта “История на преобличането” на Боряна Роса, Ясен Згуровски и Станимир Панайотов на dragbg.sofiaqueerforum.org.