Намираме пътешественика Йохан Георгиев в Канада, докато сади дървета в западната част на страната, близо до Тихия океан. Това е от редките случаи през последните години, в които знае, че ще се задържи за няколко седмици на едно място. От пролетта на 2014 г. почти без почивка той обикаля света с колелото си и документира всичко преживяно на www.bikewanderer.com.
Не е имало момент, в който да му се прииска да остави всичко и да се прибере обратно в Хамилтън. “Обожавам свободата да пътувам… Но се прокрадват мисли дали определени места не биха се превърнали в постоянен дом”, казва Георгиев, който е от виетнамско-български произход. Роден е в София, а от 15-годишна възраст живее в Канада. “Много бих искал и да се завърна в България някой ден. Познавам само София, така че би било чудесно да видя повече от родната ми страна.” Следващата му дестинация обаче е Боливия.
“Бих искал да напиша книга за пътешествията си. Дори започнах да я пиша, но не остава много време за това – най-далеч с писането стигнах, когато бях за две седмици в Парамо, Колумбия.”
Въпреки че на сайта му не липсват разкази и видеа от каране в тежки природни условия (особено из арктическите територии на Канада), Йохан не помни да се е чувствал истински в опасност.
“По отношение на пътуването, като че ли отговорът на много въпроси зависи от времето, с което разполагаш на дадено място. Ако имаш достатъчно време, напрежението и лошите пътища няма да са толкова голям проблем.” За него да тръгнеш без план е най-добрият вариант. “Така срещаш толкова много хора по пътя към дестинацията си. Всъщност, може да си прекараш страхотно без да стигнеш до нея. Прекарах 6 месеца в Перу и така и не стигнах до Мачу Пикчу, което обикновено е причината хората да посещават страната. Не мисля, че е нужно да си конкретен тип пътешественик – просто преживяването трябва да носи радост както на теб, така и на хората, които срещаш.”
Планирането при Йохан се ограничава до това да е наясно къде му трябва виза и да има достатъчно пари да се прибере, ако това е нужно. “Имало е трудни моменти, но не и болезнени. И все пак, винаги е малко особено да си тръгнеш отнякъде, ако си прекарал няколко седмици на мястото и си създал приятели, придобил си ориентация къде какво се случва. Само след няколко дни на път обаче, отново си наясно защо си избрал този живот.