Талантът си тежи на мястото

Обезлюдяването съвсем не е явление, запазено само за селата. Често преминаването през градове, неразривно свързани с историята и културата ни, носи тягостно чувство - за секунда можеш да усетиш всеки, който си е тръгнал. Това не е необратим процес. Представяме ви няколко души, които се развиват на по-малки населени места, едновременно допринасят към общността си, не се чувстват закотвени, а освободени.

ДЕНИЦА МИЛУШЕВА

Велико Търново
Визуален артист, част от културния център ТАМ

Живея в старата част на Търново и повечето места, които посещавам, са в нея. Любимите ми градски пространства в момента биха изглеждали така: Лапидариума на Археологическия Музей. Много спокойно и скрито място, носи чувството, че си в Италия. Асеновата махала - крият се много истории от далечното и близко минало на града. В миналото е била наричана Кубинския квартал, заради общността, която е живяла там. Преди няколко години екипът на ТАМ направи серия от събития със снимки, истории и дебати около историята на тази общност. И отново благодарение на събитията около ТАМ, ново любимо място ми е дворът на Клуба на културните дейци, където започнахме да правим прожекции.

Планираме следващия брой на Cut Кът за есента на 2020. Темата на второто издание ще бъде свързана със старата част. Там има знакови сгради, а някои от тях като Старата поща и Клубът на културните дейци не се използват от много години. В тази част има силен контраст и за нас е интересно да разберем повече за историята на сградите, за хората, които живеят и как всички си представяме да обитаваме това пространство. На представянето на първия брой много хора изразиха желание да се включват в създаването на следвашия. Много от тях вечевече са работили по тази тема, но трудът им е малко известен. Събрахме идеи за една година напред и видяхме колко важно е да продължим.

МИРЯН КОЛЕВ

Трявна
Музикант с ембиънт проекта E.U.E.R.P.I.

Когато се преместих в Трявна след осем години в София, започнах да развивам по-активно соловия си музикален проект. Освен, че атмосферата, заобикалящата среда и природа предразполагат към творческа работа, начинът на живот го позволява също. Понякога имам нужда от социализация, но Търново е на 40 км, а това е град, в който има развиваща се културна среда. Много често пътувам в чужбина и страната, за да представям проекта си в различни пространства и фестивали. Когато съм в Трявна, се фокусирам върху творчеството си, самоменажирането и търсене на възможности, а когато пътувам представям това, върху което съм работил. Редуването на тези два режима е добър баланс.
За мен символът на този край са околностите му. Трявна е заобиколена от красиви хълмове и гори, сред които има скрити малки селца, по-скоро махали. Голяма част от тях са от по 20 къщи, а в днешно време много от тях са с по 1-2 жители. В община Трявна има около 120 села с общо население под 1000 човека. Всички те са основани преди няколко века от единични фамилии, бягащи от османците след неуспешни въстания в Търновско. В началото това са били единични къщи в горите, после са се увеличавали, а днес отново тези места се обезлюдяват. Но атмосферата си я има.

ВАЯНА ТАШЕВА (KOPRIVA)

Русе / село Торбалъжите
Музикант, стайлинг и грим

След месеците на изолация потребността ми да имам постоянен досег с природата стана още по-силна. И ето ме тук – в Балкана, между Габрово и Трявна, започвам трети месец щастлив живот в село Торбалъжите, след годините в Русе, където съм родена и живях досега. Ежедневието тук клони по-скоро към безгрижие, като изключим факта, че токът спира от време на време и при гръмотевични бури е хубаво да не излизаш от къщата. Една сутрин кучето се разлая и видях баба Йорданка от по-долната къща, която стоеше пред вратата ми с няколко коренчета цветя в ръка. Видяла, че си правя градинка, и решила да ми донесе малко цветя от нейните. На есен, рече, ще ми даде и други. Съседи са ни и прекрасно младо английско семейство, избрало да остави лудостта на големия град - от три години живеят тук. Пазаруваме в Габрово, на 15 минути с кола, което е направо нищо, сравнено с разстоянията в София. Всяка неделя ходим в Трявна и за закуска ядем най-вкусните мекици в околията. С всеки изминал ден усещам как гората, времето, прекарано в градината, тишината лекуват стреса, страховете и колебанията се стопяват, а на тяхно място идват равновесието и благодарността. Чувствам се творчески заредена и това е, което се надявам да пренеса и в предстоящия си албум.