Темпелхофер Фелд: Най-голямата площадка за игра на земята

Всичко започна от една от най-големите обществени победи след обединението на Германия. След години на кампании, дебати, петиции, публични срещи и политически битки, берлинчани гласуваха в референдум през 2014 г., за да решат бъдещето на Темпелхофер Фелд огромното бивше летище в сърцето на германската столица.

Резултатът беше недвусмислен: при избирателна активност от близо 36% почти 65% от гласувалите подкрепиха гражданската инициатива “100% Tempelhofer Feld“ и така отхвърлиха плановете на Берлинския сенат да построи 4700 апартамента, множество търговски обекти и нова централна библиотека върху части от терена. Темпелхофер Фелд остана непокътнат. Референдумът превърна един градоустройствен спор в нещо по-значимо: в дебат за това на кого принадлежи градът.

Вратата към Европа

Историята на Темпелхофер Фелд започва преди повече от век. В края на XIX и началото на XX век обширното поле в южната част на централен Берлин е място, където се провеждат официалните паради на пруската армия. През 1923 г., в бурните години на Ваймарската република, е решено да бъде построено летище. През 1926 г. е основана компанията Deutsche Luft Hansa, предшественик на съвременната Lufthansa. В края на 20-те Темпелхоф се превръща в един от най-важните авиационни центрове в Европа.

Сградата на летището, която съществува и до днес, е построена по времето на нацизма. През 1936 г. архитектът Ернст Загебил проектира монументален нов терминал като част от плановете на Адолф Хитлер за бъдещата столица на Третия райх, наречена Германия. Дългата 1200 метра сграда е замислена като врата към Европа и демонстрация на германската мощ. Строителството продължава до 1941 г., но така и не е напълно завършено заради войната. Части от комплекса по-късно са използвани за производството на боеприпаси и оръжия.

Архитектът Кристоф Лангхоф предлага изграждане на високи жилищни сгради в периферията на бившето летище

Майката на всички летища

До построяването на Пентагона в САЩ през 1943 г. терминалът на Темпелхофер Фелд е най-голямата сграда в света. Архитектурната амбиция на Загебил е толкова колосална, че десетилетия по-късно архитектът Норман Фостър ще нарече Темпелхоф “майката на всички летища“. Подобно на много други знакови сгради в Берлин, значението на летището ще бъде променено от историята.

След Втората световна война Темпелхоф преминава под американски контрол и се превръща в ключово място на събитията по време на един от най-значимите епизоди на Студената война. През юни 1948 г. Съветският съюз блокира всички сухопътни достъпи до Западен Берлин. Градът е изправен пред потенциално катастрофален недостиг на храна, гориво и медикаменти. Западните съюзници отговарят с безпрецедентна логистична операция, наречена Luftbrücke Берлинският въздушен мост. В продължение на близо година самолети кацат на Темпелхоф денонощно, доставяйки въглища, брашно, гориво и други жизненоважни ресурси в изолирания град. Равносметката е 2,3 милиона тона суровини и стоки, доставени с 278 000 полета, като в най-натоварените моменти на Темпелхоф каца по един самолет на всеки 30 секунди. Блокадата приключва през септември 1948 г. и така Темпелхоф се превръща в символ на свободата и решимостта на Запада да спаси Западен Берлин.

По време на Студената война пространството става едно от основните летища на Западен Берлин и важен американски военен обект. Неговият характерен дъговиден терминал и централно местоположение го превръщат в една от най-разпознаваемите сгради в града. След обединението на Германия американските сили се изтеглят, а фрагментираната летищна система на Берлин постепенно се консолидира около по-нови съоръжения. Темпелхоф окончателно затваря врати през октомври 2008 г., оставяйки след себе си въпрос с огромно значение за бъдещето на града как да бъдат използвани ценните 386 хектара земя в сърцето на бързоразвиващата се европейска столица.

Бившето летище често се използва за колоездачни състезания по време на фестивала VELO 2025. Фотограф: Matti Blume

Междувременно се случва нещо неочаквано – берлинчани припознават и започват да използват пространството. Колоездачи завземат бившите самолетни писти, семейства започват да правят пикници върху зелените площи, ентусиасти създават общностни градини, а почитатели на екстремните спортове откриват необятния ветровит ландшафт на бившето летище. Това, което урбанистите виждат като празен терен за застрояване, местните все по-често възприемат като споделено обществено пространство. Така се ражда гражданската инициатива „100% Tempelhofer Feld“, според която теренът има много по-голяма стойност, ако остане незастроен. В гъсто населен град, където всеки квадратен метър има функция, Темпелхофер Фелд предлага нещо все по-рядко срещано – пространство и въздух.

След референдума от 2014 г. е приет закон, който защитава терена като незастроено обществено пространство и на практика блокира мащабно строителство. От друга страна, този закон не е конституционно непроменим – той може да бъде коригиран или дори отменен с гласуване в берлинския парламент, а теоретично нов референдум също би могъл да промени предишното решение.

Градовете не са статични пространства

Днес Берлин е изправен пред жилищна криза с мащаб, немислим при затварянето на летището. От 2008 г. насам наемите са се утроили, а цените на жилищата са се повишили с около 200–250%, като търсенето постоянно надвишава предлагането. Градът продължава да привлича десетки хиляди нови жители, а новото строителство изостава заради административни забавяния, недостиг на свободни терени в централните райони и нарастващи разходи за строителство. Така жилищната криза се превръща в един от водещите политически проблеми в града. В този контекст възниква неизбежният въпрос: може ли Берлин все още да си позволи “лукса“ да притежава парк с площта на Монако в централната си част?

Откритото ветровито пространство на Темпелхоф е перфектно за практикуващите нетрадиционни спортове. © Peter Maiwald

На 20 май група архитекти и инвеститори представиха концепцията Zuhause am Tempelhofer Feld (“У дома в Темпелхофер Фелд“), която предвижда застрояване на близо една трета от периферията на бившето летище, като запази централното открито пространство. Архитектите Ханс Колхоф и Тобиас Ньофер и предприемачът Хамид Джада представиха план за 21 400 жилища, построени в периферията на Темпелхофер Фелд, които могат да приютят над 50 000 души.

“По същество няма алтернатива на този проект. Когато стане публичен, той несъмнено ще предизвика ентусиазъм“, категоричен е Колхоф. Според него проектът е точно “това, което берлинчани искат“. Колхоф, Ньофер и Джада планират да създадат нови квартали с обща площ 100 хектара, вдъхновени от градоустройството от т.нар. Gründerzeit (на немски “епоха на основаване“) историческият период в Германия между 1850 г. и 1873 г., който се свързва с бързите процеси на индустриално развитие, икономически растеж и урбанизация след обединението на немските земи.

Кметът на Берлин Кай Вегнер също проявява интерес към концепцията “Zuhause am Tempelhofer Feld“, а лидери от партията му Християндемократически съюз открито се застъпват за проекта. Свободната демократическа партия също подкрепя изграждането на жилища върху части от терена, а някои представители на Германската социалдемократическа партия са сигнализирали за готовността си да подкрепят преразглеждане на референдума от 2014 г. Зелените и Левицата остават твърдо против.

Темпелхоф е любимо място на берлинчани за пикник през лятото. Фотограф: Victoria Prymak 

Един от проблемите е, че не е ясно на кого ще принадлежат бъдещите жилища. Земята е на провинция Берлин, а по принцип държавната политика е против продажбата на публична собственост, освен в изключителни случаи. Ньофер и Колхоф предлагат отклонение от този модел. Възможно е държавна компания да строи, но не е задължително жилищата да останат изцяло публична собственост. Ето защо в представените варианти се предвижда частична продажба на около 30% от жилищата. Този по-гъвкав модел на собственост и финансиране се вписва в по-широкия обществен дебат за бъдещето на проекта. Според проучване на института INSA, поръчано от Икономическата камара на Берлин, 59% от берлинчаните подкрепят “умерено застрояване по периферията на Темпелхофер Фелд, при условие, че централната зелена площ бъде запазена”, а 25% са против.

Парк за всички или арена на спорове

Политическият и общественият дебат около Темпелхофер Фелд разкрива дълбоко напрежение. Това вече не е просто градски парк, а тестово поле, на което се сблъскват коренно различни градоустройствени визии.

Според някои пространството има стойност, която не може да бъде измерена икономически – веднъж застроено, то никога няма да може да бъде възстановено в предишния си вид. Привържениците на тази идея посочват, че Берлин има много възможности за растеж и развитие, но само едно подобно пространство.

Темпелхоф е местообитание на множество животински видове. Фотограф: A. Luiken

Други поставят резонния въпрос дали запазването на огромно открито пространство в град, който изпитва остър недостиг на жилища, не е просто лукс, който Берлин вече не може да си позволи. В Ню Йорк активисти успяха да се преборят за превръщането на изоставена железопътна линия в западната част на Манхатън в обществен парк, наречен Хай Лайн. Граждански организации в Лондон се мобилизираха срещу разширяването на летището “Хийтроу”, най-вече защото това би засегнало части от т.нар. Грийн Белт, защитения пояс от зелени зони.

Не на последно място, всяко решение има и сериозни екологични последици. Бившето летище не е официален природен резерват, но е дом на повече от 1600 растителни и животински вида.

Мястото е важно местообитание за гнездене на полската чучулига. С цел защита на тези птици са въведени зони със забрана за достъп по време на гнездовия сезон, който е през пролетта и началото на лятото. Освен с биоразнообразието си Темпелхофер Фелд играе важна роля и като охлаждаща зона за Берлин.

Фестивал на хвърчилата през септември, 2024 г. Фотограф: Felipe Tofani

Текущият дебат за Темпелхофер Фелд е по-нюансиран от простия избор между запазването или застрояването му. Предложенията за развитието му варират по мащаб и местоположение: някои идеи се фокусират върху ограничено строителство в периферията на терена, докато централната част остава открито пространство, а по-амбициозни планове предвиждат използване на части от полето за нови жилищни квартали.

Дебатът относно Темпелфохер Фелд повдига важни въпроси и за демокрацията. Доколко обвързващ трябва да остане един референдум, когато условията, които са довели до него, са се променили? Ако едно важно решение бъде преразгледано по-късно или даже отменено, това здравословна адаптация към новите нужди ли е или отслабване на гласа на обществото в процеса на вземане на решения. Отговорите на тези въпроси могат да предопределят не само бъдещето на Темпелхофер Фелд, но и значението на общественото пространство в един от най-бързо променящите се градове в Европа.