фотограф: Тодор Бодуров


фотограф: Евгени Енчев
 
КАКВА ЧАСТ ЗАЕМА ФОТОГРАФИЯТА В ТВОЯТА РАБОТА? 
Фотографията ми е хоби, но никога не съм мислил да се занимавам професионално. Това, че няма движение в картината, я прави не особено привлекателна за мен. Снимам за удоволствие. Също така това е най-достъпният вариант за мен да снимам на лента. Обичам винаги да излизам с апаратче в ръка и да си щракам. Ако го забравя или нямам филм - телефона винаги е в мен и щракам в инстаграма, няма как. Никога не съм мислил за професионални постижения във фотографията. Все още нямам такова желание, надали и ще имам някога. Отказвал съм няколко комерсиални фотографски проекта, защото смятам, че нямам капацитет и достатъчно знания за подобно нещо, а и има достатъчно добри български фотографи и няма нужда да се бутам между тях. Колкото е близо фотографията до операторството, толкова е и далеч - не е за мен.

ИМАШ ЛИ САНТИМЕНТ КЪМ СНИМАНЕТО НА ЛЕНТА?
Определено. Най-живата картина е лентовата. Малко ме е яд, че съм "направен" малко по-късно и нямах шанса да имам упражнения на филм в университета. Сега има само теория, което без практика реално води до нищо. Ако искаш да снимаш на филм, трябва да си намериш ресурс и да го направиш сам. На два пъти поснимахме на 16мм. С по една ролка филм на проектче, 'щото пара нема, разбира се. Цялото нещо се случва с помощта на десетки хора, които с нищо не са ни длъжни, но им благодарим, че ги има. Работим според ресурса, монтираме снимки преди да сме снимали - да видим добре ли е тайминга. Огледи по пет пъти на едно и също място - следиш осветлението за екстериори, защото навън не можеш да светиш. Разбира се после отиваме на терен и няма нищо общо с това, което сме гледали, но е супер. Правиш репетиции като гламав, защото нямаш достатъчно филм за дубли. Съответно имаш право на един, най-много два, но само за някои сцени. Проявявахме и сканирахме навън, защото тук лаборатория вече няма, а като е имало аз съм събирал покемони. Но всичките тези пречки ми доставят удоволствие, защото ме напрягат и ме карат да мисля. Смятам този процес за много полезен и изграждащ, защото с колкото по-малко инструменти работиш - толкова повече ги опознаваш, което от своя страна води до един плавен и консистентен прогрес в трупането на знания и техники в кинематографията. Снимането на лента създава едно друго усещане и разбиране за снимачния процес. Кара те да мислиш повече, тъй като липсват голяма част от дигиталните глезотии, които са стандарт в днешно време, като цветовите корекции на терен, възможността да видиш крайния резултат от картинката на място, което липсва при снимането на филм. Разбира се, технологиите позволяват гледане на дубли на терен, но крайният резултат се вижда след като лентата мине през лабораторията, което добавя един "мистичен" елемент в цялата работа, защото колкото и да си сигурен в това, което ще излезе като изображение, докато не се види резултата от проявен филм, нищо не е на сто процента сигурно. Би било страхотно начинът на работа да се запази между снимането на филм и на дигитален носител. Сигурен съм, че това е формулата за постигане на по-добри резултати.
 
фотограф: Благовест Златков

 

КАКВО МИСЛИШ ЗА ДРОН ОПЕРАТОРСТВОТО?
За мен лично не представлява никакъв интерес заради качеството на картината на потребителските дронове. За да се постигне добър резултат, е нужен голям дрон, който вдига кинокамери или хеликоптер със закачена жироскопна глава, на която се качва камерата. Иначе това, че всеки може да си купи летяща камерка, която дори не вади чак толкова лоша картина, е супер. Изключително много ме дразни прилагането на въпросните "малки дронове" в комерсиални продукти и неща, извън любителски, имам алергия. По-добре да не заснемеш нещо, отколкото да го направиш половинчато, само и само да имаш такива гледни точки. Предпочитам да си го спестя.

 

КАКВО БИ КАЗАЛ НА НЯКОЙ, КОЙТО ТЕПЪРВА НАВЛИЗА В ПРОФЕСИЯТА?
Нищо. Аз самият тепърва навлизам в професията и определено не съм човекът, който да дава съвети. Мога да кажа само, че трябва да се вярва силно и да се работи много.

 

КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА КИНОТО?
Силно се надявам да е светло. Снимането на лента се завръща. Има невероятно много добри съвременни филми. Български такива също - последните няколко години от България излязоха няколко изключително добри филма с много успехи в цял свят. Много ме радва фактът, че все още има хора, които правят кино в чиста форма. Имам предвид филми без три тона CG ефекти, 3D изгъзици и какво ли още не. Скорошен пример за това е новият Mad Max на George Miller, който е едно от най-хубавите неща, случвали се на съвременния екшън. Иска ми се VR технологиите, които все по-често се спрягат с кинопроизводството, да останат там, където им е мястото, а именно - във видеоигрите. Филмите, произведени с такава технология, се превръщат във видеоигри, които вместо с компютърно-генерирана визия ще са със заснета "реална" такава, което не смятам за прогрес и не би било кино. Тогава не режисьорът, а самият зрител решава какво, за колко дълго и как да види въпросния визуален продукт. Така магията на киното ще се изгуби, но за щастие такива проекти все още не са факт. Времето ще покаже. 

instagram.com/fichev



 
прочети още
Малка нощна музика: какво вдъхновява новата мрачна вълна

Даркуейвът, пост-пънкът и готическата естетика са навсякъде по оста между ъндърграунда, миймовете и модата. Защо всяко ново поколение се разпознава в тези жанрове? Корина Сукаров, група ВАС и SNAKEATSNAKЕ имат някои отговори.

Проблемът с немския хорър: интервю с Йорг Бутгерайт

Истории за цензура, клане на зайци и масови убийци от Йорг Бутгерайт – легенда на немското ъндърграунд кино и режисьор на култовите филми Nekromantik I и II

Леонид Йовчев взема най-доброто от края на света

Актьорът има афинитет към роли, в които мрачното, необяснимото и странното доминират. За него това е безкраен процес по (себе)познание